Азбука на козметиката - Г

Галактуронова киселина е най-важният представител на уроновите киселини. Градивен елемент на протопектина и разтворимите пектинови вещества в състава на полизахарида галактуронан. Стимулира клетъчното обновяване без да дразни кожата. Притежава силни антиоксидантни свойства.
Галактуронова киселина намалява нуждите на организма от инсулин и може да помогне в лечението на диабет.

Гинко билобата (лат. Ginko biloba) е едно от най-старите растения на нашата планета. Тя е единственият запазил се представител на клас Гинкови. Дървото е широколистно и достига височина до 40 метра. Растението е двудомно, но мъжките и женските видове могат да се различат само след 30-годишна възраст, когато дървото започне да цъфти. На мъжките видове се получава прашец, който с вятъра се пренася върху женското растение. Семената са със сребристо-жълт цвят.

Гинко билобата е лекарствено растение, което забавя процесите на стареене на мозъка. В лекарствените продукти се справя със зрителните и слухови нарушения, и помага при главобол. В листата на гинко билобата се съдържат над 160 полезни съставки, като терпенови лактони, флавоноиди, кверцетин, кемпферол, както и витамини A, B, C. Освен това, то е единственото растение, в което са открити ценните фитохомикали гинколиди и билобалиди, които имат способността да повишат еластичността на кръвоносните съдове на главния мозък. Гинко билобата подобрява паметта и активира процесите в мозъка, действа благоприятно и при болестта на Алцхаймер. Екстрактът от листата на растението има мощни антиоксидантни свойства и неутрализира действието на свободните радикали. Някои учени са на мнение, че то удължава продължителността на живота.

Хума - виж повече тук...

Глицеринът (лат. Glycerinum) е тривалентен алифантен алкохол. Открит е през 1779 година от шведския учен Карл Шеле. Той загрява зехтин с оловен оксид и забелязва, че се отделя течност без мирис и със сладникав вкус. От нея ученият чрез изпарения получава тежка сиропообразна субстанция, която по-късно е наречена глицерин. Новооткритото вещество се оказва много лесно за приложение, тъй като е без мирис и цвят, не предизвиква алергии и безпроблемно се свързва в реакция с други химични съединения. Особеното при глицерина е, че той е много хигроскопичен и е отличен разтворител. В него се съдържат почти всички растителни и животински мазнини. Днес глицеринът е с широкоспектърно приложение. Използва се в електричеството, радиотехниката, текстилната и тютюневата промишленост, производството на бои, лакове и пластмаса, в производството на лекарства, храни, козметика и др.

Според метода на получаване глицеринът се разделя на животински, растителен и синтетичен, като синтетичният в последните години не се използва в козметиката, защото са открити вредни съставки в него. В продуктите за лице той добре абсорбира влагата от въздуха, след което я привлича в кожата. Това му свойство го прави популярна съставка в кремовете за лице и особено подходящ в грижата за сухата кожа на лицето. Глицеринът има подмладяващ ефект, изглажда фините линии и се използва в anti-age козметиката - кремове, серуми, маски. Има антисептични и противовъзпалителни свойства, бори се с бактериите, лекува екзема и различни кожни проблеми, и се използва в почистващите лосиони, тоници, кремове и маски за проблемна кожа. Глицеринът е известен със своите силно овлажняващи свойства. В продуктите за тяло той прониква в междуклетъчните пространства, тонизира, омекотява и стяга кожата. Използва се в състава на различни овлажняващи масла, лосиони, кремове за тяло, в стягащи и повдигащи кремове за бюст, в кремовете за ръце, лакочистители и др. Глицеринът укрепва косъма и му придава блясък. В продуктите за коса облекчава сърбежа на скалпа и помага в борбата с пърхота. Включва се в състава на някои шампоани и маски за коса. В медицинската козметика за коса се използва в лечебните маски и шампоани против пърхот. В продуктите за баня се ползва основно в състава на повечето сапуни и в някои душ гелове.
И не на последно място, глицеринът се среща и в продуктите за грижа за бебета и деца - както в тези за защита и подхранване на кожата на децата, така и козметика за миене и почистване на бебета и деца.

В козметиката глицеринът не се използва в чист вид, защото изсушава кожата!

Годжи бери (лат. Lycium barbarum), известна още като китайска шипка или императорско плодче, принадлежи към семейството на сенколюбивите растения. Това са плодовете на вечнозелен храст, достигащ височина около 2,5 - 3 метра. Среща се в умерените и субтропични региони на Китай, Монголия, Хималаите и Тибет. Плодовете на растението са с червено-оранжев цвят, с елипсовидна форма и съдържат от 10 до 60 малки семена, жълти на цвят. Вкусът им е сладко-кисел.
Плодовете на годжи берито са известни още от древността. Включвали са се в китайската и тибетската медицина като средство за подобряване на функциите на сърцето, черния дроб и имунната система. Те понижават кръвното налягане и холестерола, помагат при анемия, подобряват зрението и храносмилането, с което помагат за намаляване на теглото. Борят се с депресията, главоболието и безсънието. Помагат при захарен диабет и туберкулоза. Забавят процесите на стареене и др.

Съставът на тази чудодейна ягода е наистина впечатляващ. Тя съдържа около 20 полезни минерали, като желязо, цинк, йод, мед (Cu), манган, никел, хром, калций, калий , фосфор, кобалт, кадмий, гераний и др. Богата е и на полизахариди и съдържа 18 аминокиселини. Най-важното свойство на годжи берито е това, че позволява на продуктите да се генерират в тялото благодарение на енергийната си честота. Честотата на плода помага на клетката да усвоява множество необходими за организма биокомпоненти.

Грахът (лат. Pisum sativum) е един от най-древните представители на семейство Бобови. За негова родина се приема Индия, Средиземноморието и Древен Китай. Той е едногодишно тревисто растение, което се отглежда като домашна култура и се използва главно в кулинарията. За китайците грахът е символ на плодородие и богатство. От Азия растението постепенно се разпространява в Европа. Днес най-големи производители на пресен грах са САЩ, Китай, Великобритания, Индия и Унгария.
Грахът е много ценен източник на растителни белтъчини, въглехидрати и витамини. Съдържа множество минерални вещества, като фосфор, калий, калций, магнезий, мед, манган, силиций, хром, флуор, селен, титан, никел, стронций, алуминий и др. Плодовете му са богати на диетични фибри, мастни киселини, мазнини, естествени захари, растителни протеини и скорбяла. Грахът съдържа изключително важни за човешкия организъм аминокиселини, като триптофан, цистеин, метионин и лизин. Растението е богато на витамини PP, A, H, K, E, B, C, както и бета-каротин.

Грахът е изключително полезен от медицинска гледна точка. Той е много мощен антиоксидант и като такъв се използва като превенция на ракови заболявания. Благоприятно действа и при профилактика на затлъстявания и анемия. Той подобрява функционирането на сърцето, кръвоносните съдове, черния дроб и бъбреците. Заздравява костите и контролира дейността на храносмилателните процеси.

Грейпфрутът (лат. Citrus paradisi) е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Плодовете му са големи, със светло и яркооранжев цвят, наподобяващи портокали. Имат специфичен аромат и кисело-горчив вкус. Виреят само при субтропичен и тропичен климат. В средата на 18 век, грейпфрутът е открит от испанците на остров Барбадос. През 19 век се превръща в любима напитка на американците. Днес плодът се отглежда във всички субтропични райони по света.

От кората на грейпфрута се извлича масло, чрез метода на студено пресоване. Полученото масло е светложълта или жълто-зелена мазна течност. Ароматът му е освежаващ, цитрусов, горчиво-сладък. Маслото от грейпфрут съдържа лимонен, линалол, цитрал, деканал и др. То нормализира храносмилателната система и помага в борбата с излишните килограми.

Маслото от грейпфрут широко се използва в парфюмерията, ароматерапията и в козметиката. Включва се в състава на някои парфюми, с аромат на цветя и цитруси. Участва в състава на множество масажни масла, ароматни свещи и др.

Гроздето (лат. Vitis) е вечнозелена многогодишна лоза, с големи зелени листа. Плодовете са сочни, с зелен, червено-син или черен цвят, събрани в гроздове. Могат да бъдат с различни форми и размери. Гроздето се смята за едно от най-древните растения, които човекът е култивирал. Съществуват повече от 8000 сортове грозде. От някои сортове се прави вино, като основни страни производители на висококачествени вина са Франция, Испания, Италия, Чили, Аржентина, Португалия.

Гроздето има множество ценни хранителни вещества. Неговите плодове съдържат от 14 до 25% разтворими захари, които лесно се усвояват от организма. Към тях се включват глюкоза, фруктоза, захароза, рафиноза, ксилоза и други захароподобни вещества.
Полезните свойства на гроздето са известни още от древността. То има общо укрепващ и диуретичен ефект. Използва се и като слабително и отхрачващо средство, а сушеното грозде (стафиди), помага при заболявания на белия дроб, черния дроб и бъбреците. В гроздето се съдържа голямо количество витамин Е, който е природен антиоксидант. Препоръчително е да се използва за превенция на сърдечно-съдови заболявания. Полезна е употребата му при анемия, защото увеличава боря на червените кръвни клетки и повишава нивото на хемоглобина. Доказано е, че използването на грозде е необходимо при някои форми на рак. То стимулира мозъчната дейност и помага при проблеми със зрението.

От гроздовите семки се получава масло, което има множество полезни свойства. То се получава чрез студено пресоване и гореща екстракция, като първият метод се използва много рядко. Вторият метод е сложен процес. Първо гроздовите семки се изсушават на гореща пара, раздробяват се, за да се премахне тяхната плътна обвивка. След това се извлича маслото, с помощта на органични разтворители, след което то се рафинира. От 100 kg гроздови семки се получава около 10 kg масло. Полученото масло е прозрачно, със светложълт оттенък и леко сладникав вкус. Абсорбира се много бързо от кожата. Най-висококачествените масла от гроздови семки се произвеждат във Франция, Испания, Италия и Аржентина. Маслото от гроздови семки има уникална концентрация на биологично активни вещества и често се нарича "хормон на младостта". То съдържа голямо количество растителни полифеноли, които са способни да въздействат на организма с ефективността на хормона естроген, и по този начин да го подмлади. Маслото е богато на ненаситени мастни киселини, като линолова, която отговаря за метаболизма на мазнините в тялото, олеинова и палмитинова киселина. Съдържа витамин E и PP, както и естери на проантоцианидини, които се смятат за най-мощните антиоксиданти.

В медицината маслото от гроздови семки е ценно средство за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, разширени вени, хемороиди. То укрепва стените на капилярите и дори може да възстанови функцията на ретината.

Гръмотрън (лат. Ononis spinosa) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови, което достига височина до 50 cm. Коренището му е дебело, тъмнокафяво на цвят, което преминава в дълъг дървесен корен. Стъблото е разклонено, с червеникаво кафяв цвят, а цветчетата са розови, с къси дръжки. Растението цъфти през юни - юли. Гръмотрънът е разпространен в Централна Европа, на север до Скандинавските страни. В Германия също се среща, но само в някои райони. В България се срещат само няколко вида гръмотрън, като най-често срещаните са кози, измамлив и наведен. Всички видове си приличат и имат сходни лечебни свойства. Расте по ливади, край пътя и обича каменистите умерено сухи почви.

За лечебни цели се използва коренът на растението. Той съдържа гликозиди, танини, захар, смола, фитостерол, етерично масло, нишесте. Богат е на калций, магнезий, желязо, мед, титан, фосфор. От 16 век растението се използва в народната медицина, като диуретик и потогонно средство. Прилага се при главоболие, ревматизъм, подагра, заболявания на стомашно-чревния тракт, лечение на алергии и др.