Азбука на козметиката - А

Авокадото (лат. Persea americana) е растение от семейство Лаврови. Произхожда от Централна Америка и е познато още преди 8000 г. на ацтеките и маите. Названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси поради приликата на плода с този анатомичен орган. Растението е донесено в Европа от испанците през 17 в. Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Големи плантации с авокадо има и в Европа - в Испания и на Корсика.

Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150-250 г, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 кг), а също и миниатюрни разновидности. Цветът е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но поради големината ѝ често се бърка с костилка. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото.
Най-популярните сортове авокадо в Европа са Фуерте и Хас, като първият се намира от дълги години на пазара в западна Европа. Авокадо от сорта Хас намира от скоро все по-голямо място на стария континент. Фуерте произлиза първоначално от два сорта авокадо - мексикански и гватемалски. Плодовете от сорта Фуерте са по-големи от тези на Хас и достигат тегло до 400 гр. и издържат на по-ниски температури при складиране (4-6°C).

Авокадото е плод, богат на много минерали и витамини. Богат е на витамин A, витамин C и витамин Е. Съдържа много повече протеини, отколкото другите плодове. То е полезно за сърцето и предпазва от запушване кръвоносните съдове. Има антиоксидантно действие. Спомага за изхвърлянето на токсините от организма. Също понижава и високия холестерол. Авокадото е плод, който съдържа желязо и е много подходящ за болни от анемия. Препоръчва се и като храна за бременни и деца поради голямото количество витамини, минерали и протеини. 100 грама авокадо е равно на почти 165 калории.

Готу кола, по-известна като "азиатската центела", произхожда от Южна Африка и Мадагаскар. Представлява дребно тревисто растение с пълзящо стъбло и разположени на снопчета листа. Именно листата и дори въздушните му корени крият изобилие от полезни качества. Екстрактите, извлечени от тях, са богати на терпеноидни сапонини, терпенови киселини, гликозиди, летливи масла, флавоноиди, танини, фитостероли, аминокиселини, захари. Поради това изобилие от вещества растението е известно на медицината от векове за лечение на малки рани, рани вследствие на изгаряния, псориазис, склеродермия, дори като противовъзпалително средство при екзема.
През годините азиатската центела не спира да изненадва с чудатите си качества. Днес, освен с полезното си действие при кожни проблеми, растението е популярно и с благоприятстващ ефект върху целия човешки организъм. Стимулира мозъчната дейност и концентрацията, тонизира нервната система и снабдява организма с жизненост и енергия. Всичко това се превръща в причина екстрактът на растението все по-често да присъства в хранителни добавки. Въпреки това, чудатото въздействие на азиатската центела върху кожата не е забравено.

Акай бери представлява тропическо дърво, вид палма. Вирее в Централна и Южна Америка. Използва се от местното население като лечебно растение или багрило (мастило). През последните години обаче акай бери придобива популярност като една от най-полезните храни в света.

"Вълшебните" качества на палмата са скрити в нейните малки лилави плодове, наречени акай бери. Всеки от тях е с богато съдържание на фибри, антоцианини и флавоноиди, витамин A, витамин Е и витамин C, минералите желязо и калций. Освен това, плодовете на акай са и ценен източник на протеини, омега-6 и омега-9 ненаситени мастни киселини. Именно заради изобилието от всички тези вещества акай бери са класифицирани като лечебни и полезни плодове за човека.

Плодовете на палмата акай проявяват редица здравословни качества. Те притежават мощни антиоксидантни свойства, полезни помощници са при храносмилателни проблеми и нарушения на съня, проявяват благотворен ефект върху потентността и поддържат здравословното функциониране на сърдечно-съдовата система. Освен това те подпомагат и поддържат имунната система, притежават противовъзпалителни свойства и регулират количеството на лошия холестерол. И не на последно място плодовете от палмата акай подобряват цялостното здравословно състояние на организма и намаляват риска от различни видове рак, благодарение на богатото си съдържание на антоцианини (мощни антиоксиданти).

Днес популярността на акай бери като здравословна храна продължава да расте. Освен в хранителното меню обаче, през последните години започват да се използват плодовете и в козметиката.

Акациите (лат. Acacia) са род храсти и дървета от семейство Бобови (лат. Fabaceae). Родният им ареал на разпространение е Северна Америка, но се срещат навсякъде по света. В България най-разпространена е бялата акация. Развива се най-добре върху плодородните почви и расте много бързо - достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Акацията също така е известна като укрепващо почвата растение, което е и причината тя да бъде засаждана край железопълни линии, частни дворове, градини и паркове. Цветовете на акацията са бели на цвят и имат приятен аромат. Ето защо цветовете от акация, в комбинация с други бели цветове могат да се използват за направата на парфюми.

Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това обаче тя е ценен медоносен вид. Медът от акация е един от най-скъпите видове мед на пазара и има защо - той е отлично средство за облекчаване на състоянието на кожата при изгаряния, рани и кожни раздразнения, тъй като активира кръвообращението и стимулира храненето на тъканите. Той притежава почти същото pH като това на кожата и поради тази причина е ефикасен неин защитник от външни фактори. Помага за регенерацията, възстановяването и укрепването на кожната бариера, както и за ефективна защита срещу агресивните фактори на околната среда и дехидратацията. При употребата на акацията трябва да се обръща сериозно внимание, тъй като кората и листата ѝ са отровни.

Гума Арабика или акациева смола представлява изсушен извлек (смола) от дървото Acacia Senegal и съответно от неговите разновидности, като Acacia Seyal. Тези видове дървета виреят в южната част на Сахара, основно в Чад, Судан и Нигерия.

Процесът на добиване на смолата е изключително трудоемък. Протича през следните стъпки: изцеждане (от кората на дървото), пречистване и пресяване, като всичко това се извършва на ръка. Последният етап е изсушаването, което се осъществява механично чрез разпръскване или в барабан.
Структурата на извлечената акациева смола представлява комплексни полизахариди, които съдържат аминокиселини, галактоза, рамноза, арабиноза, глюкоронова киселина.

Акмелата (лат. Acmella oleracea) е цъфтяща билка от семейство сложноцветни (лат. Asteraceae). Произхожда от Бразилия и на височина достига от 20 до 30 cm.

В топлите страни растението е многогодишно, но в умерения климат се отглежда като едногодишно, защото не издържа на отрицателни температури. Акмелата предпочита светли до слънчеви места и се нуждае от влажна и богата на хранителни съставки почва. Цветовете ѝ са жълти, а в центъра - червени.

В прясно състояние се използва в малки количества като добавка към салати, като придава особена свежест. Консумирането на листата и цветните пъпки довежда до едно различно вкусово изживяване - създават усещане като от пукащи бонбони, след което боцкащият ефект отминава и се превръща в сладко-кисело и пиперливо люто. Използват се в традиционната медицина при стомашни и чернодробни проблеми, паразитни инфекции, като се приемат под формата на каша.

Акмелата е всеизвестна с болкоуспокояващият си ефект при зъбобол, възпаление на гърлото и венците, тъй като при сдъвкване на една от цветните пъпки се предизвиква обилно слюноотделяне. Ефектът е сравнително краткотраен, но растенията от този род имат антибактериално и антигъбично действие, с което повлияват положително лигавиците и кожата.

Алантоинът е бяло кристално вещество. Среща се в природата (растения и животни), но може да бъде и синтезиран. Първоначално веществото е намерено в ембрионални тъкани от птици. През годините са проучени и много представители на флората, които съдържат алантоин в големи количества. Сред тях са кора на конски кестен, цвекло, пшеничен зародиш и други.

Днес е доказано, че алантоинът е необходим за правилното формиране и растежа на ембрионалната тъкан. Но за разлика от животните и растенията, човешкото тяло не може да синтезира алантоин и затова е необходимо да се набави допълнително. Ето защо веществото се превръща широко използвана активна съставка както във фармацията, така и в козметиката. И още с първоначалните употреби на алантоина се доказват редица други негови качества.

Веществото започва да се използва във фармацевтични препарати заради свойствата си да ускорява растежа на клетките и да заздравява рани (включително трудно зарастващи). Влага се и в препарати за орален прием, предназначени за третиране на язви и диабет. През последните години алантоинът намира приложение и в земеделието като средство за контрол на растежа на растенията и осигуряване на постоянен добив. В козметиката се използва основно за подпомагане регенерацията в кожата, като се стимулира клетъчното делене.

Алоето e тропическо растение, натурално за региона на Северна Африка. Изкуствено се култивира в Южна Европа от преди четири века. Отглежда се във ферми из Китай, Индия, Австралия, Парагвай.
Растението е вечнозелено и достига до метър и половина на височина. Листата му са дълги, заострени наподобяващи тези на кактус. Именно те са ефективната част от растението, която е довела до международното му култивиране. От сока, който отделят листата след сушене и и сгъстяване, се получава стъкловидна маса, наречена алое.

Алое Вера се използва в козметиката и медицината. Употребата му с медицинска цел е спомената през първия век от новата ера в Новия завет на Библията. През вековете и до днес алтернативната медицина придава на алое освежаващи и подмладяващи свойства. В миналото екстракти от растението се използвали за лечение на изгаряния, за предотвратяване на инфекции в рани и други кожни проблеми.
Днес погледът към алоето е все така оптимистичен, макар науката да гледа към ефективността на растението по-критично от всякога.

Основно подсилва имунната система, поради богатия си състав от минерали, витамини и аминокиселини. Заедно с това е полезен за храносмилателната система и за бъбреците (особено в съчетание с мляко). Има антивирусно и антигъбично действие. Редовното му приемане забавя стареенето на организма и предотвратява образуването на туморни клетки. Помага още за високо кръвно налягане, артрит, диабет, констипация, астма. Гинеколозите го препоръчват поради благоприятния ефект, който оказва срещу кисти и сраствания.
В листата на алое се съдържат голямо количество биологично активни вещества: манани, полиманан, антраквинон, C-гликозиди, антрони и лектини.

Доказани ползи при употреба на препарати съдържащи екстракт от алое:

• Намалява нивото на кръвната захар при болни от диабет тип 2 при орален прием.
• Намалява нивата на липидите в кръвта при болни от хиперлипидемия при орален прием.
• Подпомага лечението на генитален херпес при локално приложение.
• Намалява тежестта на симптомите на себореята при локално приложение върху засегнатите участъци.

Въздействие на алоето върху човешкия организъм:

• Подпомага заздравяването на рани. Данни, получени при лабораторни животни, дават повод да се твърди подобен ефект, но проучванията с хора се провалят в откриване на позитивни аспекти от подобно лечение. Споменават се негативи и затова информацията е конфликтна.
• Подтиска развитието на определени видове бактерии и гъбички, без да притежава антибиотичен ефект. Изследванията са в начален етап.
• Придават му се противовирусни свойства срещу вируси, атакуващи кожата. Това прави екстрактите от алое приложими в продукти, борещи се с последиците от СПИН.
• Лечението на рак на кожата при кучета и котки се повлиява от продукти с алое, но терапията не е тествана при хора.
• Повлиява симптомите на псориазиса. Тук информацията е конфликтна. Едно изследване показва подобен ефект, а друго го отхвърля напълно.

Отхвърлени ползи:

• Не подпомага зарастването на кожата след слънчеви и термични изгаряния. Изследванията, проведени с хора, дават основания да се твърди, че екстрактите от алое, приложени върху наранената кожа, не само не подобряват заздравяването, а в някои случаи го затрудняват.
• Няма данни екстрактите от алое вера да оказват общ имуностимулиращ ефект.

Странични ефекти:

• Освен принципно често срещаните алергии няма други преки противопоказания за използването на продукти с алое (козметика, балсами, шампоани, гелове). Няма изследвания, потвърждаващи безопасността на оралния прием на продукти, съдържащи екстракт от алое при бременни и кърмещи жени, хора с хронични чернодробни и бъбречни заболявания.
• При орален прием от диабетици или хора, подложени на високо протеинова диета , кетонна диета и други състояния, при които се приемат ниски количества въглехидрати, е добре да се следи нивото на кръвната захар. Оралният прием на продукти с екстракт от алое имат склонността да понижават нивата на кръвната глюкоза.

Приложение на алое вера:

• Външно алое вера се прилага при кожни раздразнения, изгаряния, инфекции, екземи. Алое вера в козметика се добавя в състава както на продукти за лице, така и на продукти за тяло поради омекотяващото и регенериращото му действие за кожа, а също така забавя симптомите на стареене и е успешен лек срещу акне. Дори самата Клеопатра е използвала алое, за да поддържа феноменалната си красота. В продуктите за коса алоето се среща в състава на шампоани и маски и е особено подходящо за къдрава коса.
• Когато става въпрос за приложението на алое вера в козметиката трябва да се отбележи, че се среща в състава на декоративната козметика. А поради съдържанието си на много витамини и минерали, алое вера се среща и в състава на козметиката за бебета и по-специално - в продукти за защита и подхранване на кожата за бебета и деца, както и в козметика за миене и почистване на бебета и деца.
• Вътрешното приемане на алое вера може да предизвика скептични погледи поради факта, че се прилага при много разнообразни симптоми. Това е изненадващо, но не и подвеждащо. Ако обелите кората на алоето, ще видите, че под нея има гелообразна консистенция, която бързо се втечнява. Тя може да се смеси със сок или мляко и да се изпие в натурален вид, но ако не сте от хората, които си падат по подобни неща, може да си набавите алое от търговската мрежа под всевъзможно форми - таблетки, капсули, чай, дори разнообразни напитки с плодови вкусове.

Алфа-бизаболол (α-бизаболол) представлява около 50% от състава на етеричното масло от лайка (лат. Matricaria Chamomilla). Среща се и в други растения, но в много по-ниски концентрации. Може да бъде получен също и по синтетичен път. При този метод обаче α-бизабололът е смес от два оптически активни компонента. Това се превръща в причина за по-ниската му активност (до около 50%) спрямо естествения бизаболол.

Амарант представлява средно високо, широколистесто, храстовидно растение от род Amaranthus. Познато е още с наименованията Щир или Куча лобода. Известни са около 55-65 вида, които растат предимно в умерените и топли райони. Растението обикновено е зелено на цвят, по-рядко може да се срещне в лилаво- червен цвят, а цветчетата му са червени. Периодът на цъфтене на щира е 8 седмици. В цветчетата се съдържат голямо количество зърна, като едно растение може да произвежда до половин милион малки зърна. Амарант е едно от най-старите култивирани растения, което се отглежда от 6 хиляди години.

Родината на амаранта е Южна Америка, където се наблюдават най-много видове, разновидности и форми. Оттам той попада в Северна Америка и Индия. След което започва да се отглежда и в Китай. Испанците донасят семената на амаранта в Европа, където са го отглеждали като декоративно растение и чак през 18 век започват да го използват като житна култура за хранене.

Семената на амаранта съдържат фитостероли и сквален, като скваленът активно потиска растежа на ракови клетки и стимулира имунната система на организма, а фотостеролите от своя страна значително намаляват нивото на холестерол в кръвта. В състава на семената са включени средно 15-17% протеини, 5-8% мазнини, витамин В1, витамин B2, витамин Е, витамин D, фосфолипиди, калций, жлъчни киселини, фосфор, голямо количество аминокиселини и др. Семената съдържат още полиненаситени мастни киселини: палмитинова, линолова, стеаринова, линоленова и арахидонова, също така и важните лесно смилаеми хранителни влакна - пектин и целулоза.
Интересно е, че продуктите от амарант могат да намалят токсичния ефект от радиоактивното облъчване на организма. Хранителните експерти от Комисилята на ООН наричат растението "културата на 21 век с големи перспективи за използване".
Амарантът има полезно широкоспектърно действие и се използва в медицината, в кулинарията, в козметиката.

Амла (лат. Emblica Officialis) е дърво, което расте в Централна и Южна Азия и достига до 20 метра височина. Индусите вярват,че дървото е свещено. Плодовете му (жълто-зеленикави, почти сферични) се берат основно на ръка и са известни още, като цариградско грозде. От тях се извлича екстракт, който се използва в медицината и козметиката. Съвременната медицина потвърждава антиоксидантните свойства на плодовете му, както и приносът им за чернодробното здраве и преждевременното стареене.

Екстракт от ампла се прави от изсушените плодове и по-рядко може да срещнете екстракт от кора, листа или корени на дървото. Прахът има отличен подмладяващ агент, мощен антиоксидант и тоник. Почиства кожата, като премахва роговия слой и детоксикира. А маслото от амла се прави чрез потапяне сушени плодове в базисно масло. Обикновено се използват кокосово, минерално, или сусамово масло. След няколко дни на накисване, плодовете се отстраняват и маслото се филтрира и пречиства.

Амлата съдържа богат коктейл от ценни съставки:

• Аскорбинова киселина (Витамин C) - 445mg/100g
• Витамин A - 37%
• Витамин B - 33%
• Танини - 12%
• Флавоноиди
• Кемпферол
• Елагова киселина
• Галова киселина

Ананасът е плод на тревисто тропическо растение с бодливо стъбло и остри листа. Листата са месести и задържат влага в себе си. Родината на вкусния плод е тропическа Америка. Именно от там ананасът се разпрстранява по целия свят - първоначално в Африка и Азия, а в средата на 17 век в Европа. В момента има около 80 разновидности на ананаса. Към днешна дата най-големите ананасови плантации са на Хавайските острови. Те заемат 30% от световната търговия.

Ананасът съдържа 86% вода и големи количества влакна, които подобряват процеса на храносмилането. Плодът съдържа в себе си органични киселини, протеини и въглехидрати. Богат е на калий, калций, фосфор, мед, желязо, цинк, магнезий, манган, йод. Съдържа и голямо количество витамини - витамин C, витамин A, витамин В1, витамин B2, витамин B12, витамин PP, което го прави неизменен източник на хранителни вещества. Най-ценното в състава на ананаса е наличието на бромелаин. Бромелаинът е биологично активно вещество, което се използва при различни възпалителни процеси, също така улеснява разграждането на мазнините, което от своя страна стимулира обмяната на веществата и подпомага изгарянето на мазнини. Именно заради това освен като хранителен продукт, ананасът намира приложение и в медицината и козметиката.

За много хора анасонът е подправка със специфичен вкус, докато за други е известна като съставка на мастиката. Малцина обаче са запознати по-подробно с него, а още по-малко знаят, че има два вида анасон - същински и звездовиден. Но нека ви разкажем малко повече за двете растения, така че да могат лесно да бъдат разграничавани.

Същинският анасон (лат. Pimpinella anisum) е едногодишно тревисто растение от семейството на целината и магданоза - Сенникоцветни (лат. Apiaceae). Листата му се използват за подправяне на салати, а семената - в сладкарството. Етеричното масло се употребява предимно за приготовяне на напитки, сред които мастика, турска напитка раки и други. Ако пък е капнато върху хартия, то прогонва насекомите. Също така е полезно при лечение на мускулни болки, ревматизъм, бронхит, магарешка кашлица, колики, спазми, лошо храносмилане и други.

Звездовидният анасон (лат. Illicium verum) е подправка, силно наподобяваща по вкус и аромат същинския анасон, която се получава от плода на малко вечнозелено дърво, характерно за югозападен Китай. Звездовидните плодове се берат точно преди узряване, след което се изсушават. Често се използва в кулинарията, в съчетание с подправките карамфил и канела.

Анджеликатата/ангеликата (лат. Angelica) е многогодишно растение от семейство Сенникоцветни. Достига височина до 2 метра и най-често се среща в брезовите и елхови гори, както и по бреговете на реките. За нейно родно място се смята Северна Евразия. Растението е известно на човека още от древността. Мнозина са го държали в домовете си, като са го смятали за божествено растение, което е подарък от ангелите. Особено ценна е анджеликата в китайската народна медицина. Коренът на растението съдържа смоли и етерични масла, танини и пектин, захар и органични киселини, включително валерианова, ябълчена, оцетна и др. В медицината, за лечебни цели, се използват само корените на растението. То помага при заболявания на стомашно-чревния тракт и пикочо-половата система. Тонизира сърдечно-съдовата система и е ефективно при простуди, ревматизъм, неврози, безсъние и др. От корените и семената на растението се получава етерично масло по метода на паровата дестилация. Полученото масло е с жълт цвят и силен аромат, с нотки на мускус, пипер и земя.

Антиоксидантите са вещества, които притежават способността да дезактивират или забавят окислителните процеси, които са резултат от вредното действие на свободните радикали. Това е изключително важно за човешкия организъм, защото свободните радикали са основна причина за процеса на стареене на клетката. Освен това, те имат значително вредно въздействие върху имунната ни система. Антиоксидантите обаче са основни помощници в борбата с тях. Могат да предотвратят влиянието на свободните радикали, дори и когато са в по-ниски концентрации. Обикновено антиоксидантите действат подобно на "уловители" на свободните радикали, като ги превръщат в други форми, които са значително по-малко вредни и с по-ниска активност.

Антоцианинът е пигментно вещество от групата на гликозидите. Думата произлиза от гръцкото "антос" (цвете) и "циано" (синьо, лилаво). От самото название става ясно, че това е цветно вещество, или оцветител. Те се съдържат в растителните багрила, които оцветяват листчетата на цветята, листата, плодовете в различни цветове - от черно до тъмно синьо и виолетово. Цветът зависи от температурата на околната среда и киселинността, като антоцианините обичат ниските температури и ярката светлина. Разтворими са във вода. Те са природни, натурални и устойчиви съставки.

Антоцианините са мощни антиоксиданти, които са 50 пъти по-силни от витамин C и подобряват състоянието на съдовата тъкан. Известни са като хранителна добавка E163 и се срещат под формата на паста, течност или прах. Тези вещества се съдържат в плодоветекасис, грозде, малина, череша, къпина, както и в червеното вино, но най-много от тях се съдържа в ягодата. Бананите, въпреки че не са в лилав цвят, също са богат източник на антоцианини. Имат антибактериално действие, способни са да унищожат различни видове вредни за организма бактерии. Помагат на имунната система да се справи с инфекциите. Подобряват структурата на влакната и клетките на съединителната тъкан, препоръчват се за лечение на глаукома.

Арбутинът (лат. Arbutin) е естествено срещащ се D-глюкопиранозид, производно на хидрохинона (една от най-старите и най-разпространените избелващи съставки). Среща се в природата като компонент на мечо грозде, червени боровинки, пшеница, круши и други.

От тези растения чрез хидролиза се извлича активният компонент хидрохинон. Но въпреки че арбутинът е естествено производно на хидрохинона, той не предизвиква същите рискове и нежелани реакции. По-мекият ефект се дължи на контролирано освобождаване на хидрохинон в резултат на ин виво (вътреклетъчно) разграждане на гликозидната връзка.

Арбутинът се среща в две форми: алфа- и бета-арбутин. Доказано е, че алфа-арбутинът притежава по-висока стабилност и ефикасност в сравнение с бета-формата. Това е причината и в много козметични продукти за избелване на кожата да се използва алфа-арбутин.

Аргания (лат. Argania) е дърво от семейство Sapotaceae. Известно е още като "дървото на живота" или "желязното дърво". Достига височина около 10 метра. Дървото е с дълбоки корени (до 30 метра дълбочина) и големи бодили. Листата му са малки, с овална форма, като приблизителната дължина на листото е 2-3 cm. Цветчетата са малки, цъфтят и през април. Плодовете на дървото са зелени, във вътрешността им е разположена костилка, в която има по 2, 3 богати на мазнини ядки, от които се произвежда безценното арганово масло. За узряване на плода е необходима една година.

Къде се отглежда?
Аргановото дърво е разпространено в Мароко и Алжир, по-конкретно расте предимно в северозападните части на Мароко. Дървото расте в пустинната зона и е устойчиво на суша. В миналото тези дървета са се срещали и в южната част на Европа и в голяма част от Северна Америка, обаче днес то расте изцяло на територията на Мароко, което притежава всички права върху използването му. Аргановото дърво е защитено от ЮНЕСКО.

Състав на аргана
Маслото от арганово дърво се смята за едно от най-ценните и скъпи масла в света. То е 100% натурално, нерафинирано, получено чрез механично пресоване масло, което запазва в себе си всички уникални и ценни съставки. Специалистите са на мнение, че аргановото масло е 3 пъти по-добро от зехтина. Маслото от арган е с много балансиран състав. То съдържа голямо количество ненаситени мастни киселини, като олейнова, линолова, палмитинова, които са полезни за сърцето и кръвоносните съдове. Богато е на токоферол. Това е витамин, който поддържа основните функции на кожата и я предпазва от окислителни процеси. Съдържа антиоксиданти и витамин А, а също така и голямо количество витамин Е.
Аргановото масло има полезно широкоспектърно действие и се използва в медицината, кулинарията, козметиката и др.

Аргинин или L-Аргинин е положително заредена аминокиселина, която влиза в състава на протеините, особено в протамините и хистона. Тази киселина е заменима за възрастни, но за децата е абсолютно незаменима и постоянно трябва да се приема с храната.

Аргининът се произвежда чрез ферментация с използването на бактериите Corynebacterium, Bacillus и Escherichia coli. Той помага да се ускори синтеза на хормона на растежа и на други хормони. Неутрализира свободните радикали. Явява се основен фактор в насищането на кръвта с кислород и действа положително на стрдечно-съдовата система. Той е структурен компонент на съединителната тъкан.

Подходящ е за хора с наднормено тегло и за такива, които се занимават активно със спорт/фитнес. Подобрява интоксикацията. Подобрява преждевременното стареене на организма. Понижава кръвното налягане и подпомага регулацията на нивото на солите в организма. Естествени източници на аргинин са продукти като соя, шоколад, какао, фъстъци, месо, риба, пшеница, овес, орехи и др.

Употребата на аргинин е подходяща при кожни проблеми като розацея, неравномерна пигментация, акне свръхчувствителност на кожата.

Арника е многогодишно тревисто лечебно растение от вид Арника (лат. Arnika). Достига височина 50 - 60 cm. Цъфти през юни и юли. Растението се среща в района на Карпатите, Централна Европа, Северна Америка, Западна Украйна, Латвия, Литва. Може да се срещне в иглолистните гори и по-рядко в равнините.

В цветчетата на арниката се съдържат танини, смоли, органични киселини, етерични масла, витамини, протеини, захар, инулин, холин алкалоиди, багрилни вещества. Основната активна съставка в цветчетата на растението е жълтото кристално вещество арницин. Процианините, които се съдържат в цветчетата, влияят положително на сърцето. Смята се, че ароматът на растението спомага за нормализирането на съня и успокоява нервната система. То е хомеопатично лекарство за контузии, синини и травми. Способства за бързото резорбиране на кръвоизливи и хематоми, подходящо е да се използва за разтегнати сухожилия.
Арниката освен в медицината, намира приложение и в козметиката.

Аронията (лат. Aronia) е храст от семейство Розоцветни (лат. Rosaceae), който притежава развита коренова система. Неговата височина може да достигне до 2.5 метра. През лятото листата са яркозелени на цвят, а през есента стават червени. Горната им част е кожеста и лъскава. Цветчетата са малки бели на цвят, събрани в съцветия. Плодовете са с черен цвят и кръгла форма. Те са сочни и имат кисело-сладък стипчив вкус. Аронията започва да цъфти в края на май, а плодът узрява в края на август. Плодовете се събират през септември до началото на октомври и се използват в качеството на суровина. Те се сушат при температура не повече от 60°С. Растението може да вирее в различни видове почви, с изключение на скалисти, блатни и солени, но най-обича глинестата и песъчлива почва. Смята се, че родината му е Америка, като днес то се отглежда в много страни по света.

Плодовете на аронията притежават множество полезни свойства. Те съдържат захари (фруктоза и глюкоза), циклични алкохоли, сорбитол, витамин A, витамин B, витамин C, витамин P и витамин B3, танини, пектин, катехини, органична и фолиева киселина. В аронията витамин P (рутин) е два пъти повече отколкото в касиса. Рутинът от своя страна се смята за флавоноид, който забавя процесите на стареене и има благоприятен ефект върху организма.

През 1962 година Министерстовото на здравеопазването внася аронията в списъка на лечебните и медицински вещества. Растението е много ценно за хора, страдащи от диабет, защото неговият състав съдържа естествения подсладител - сорбитол. Плодовете му се ползват за профилактика на рак на простатата и неврологични заболявания. Препарати, които съдържат плодове от арония се препоръчват при атеросклероза и хипертония. Растението има невероятната способност да натрупва в меката част на плода си голям брой йодни съединения и оказва лечебен ефект при повишена функция на щитовидната жлеза. Плодовете на аронията имат кръвоспиращи, антисептични, спазмолитични, диуретични и съдоразширяващи свойства. От листата на растението може да се приготви разтвор, който влияе положително върху черния дроб. Поради факта, че плодовете съдържат антоцианини, които са способни да забавят растежа на раковите клетки, те често се предписват на пациенти с рак. Аронията повишава имунитета и защитните сили на организма. Едно от най-ценните качества на плода е, че може да нормализира нивото на холестерол в кръвта.

Ацеролата (лат. Malpighia glabra) е вечнозелен храст, по-рядко - ниско дърво, което е представител на семейство Розоцветни. Родината на ацеролата е Америка, където тя се среща в естествена среда, но е широко разпространена и в Индия, Бразилия и Полша. Листата на растението са с доста широко напречно сечение, а плодовете са яркочервени, наподобяващи череши. Те са сочни и имат много кисел вкус.

Благодарение на богатия си химичен състав ацеролата притежава множество полезни свойства, които се използват в медицината и козметиката. В плодовете на растението се съдържат провитамин A, витамин B, никотинова и пантотенова киселина, ниацин. Плодовете са богати на микроелементи, като калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др. Но най-голямата ценност на ацеролата се обуславя от рекордното наличие на витамин C в състава ѝ. То е 38 пъти повече, отколкото в лимона и портокала, което я прави най-богатият плод в света по съдържание на витамин C. В допълнение към това плодът съдържа и витамин K, който участва в метаболизма на протеини и е отговорен за нормалното съсирване на кръвта. Нашето тяло е в състояние самостоятелно да произвежда този витамин, но само когато чревната флора е здрава. За хора, които продължително време приемат антибиотици и страдат от храносмилателни проблеми, допълнителният прием на витамин K е от жизненоважно значение.

В медицината ацеролата е известна със своето антивирусно действие. Тя укрепва имунитета на организма и предотвратява разпространението на патогенни микроорганизми. Помага при атеросклероза. В народната медицина сокът от растението се е ползвал за лечение на настинка, болки в гърлото, хрема, заболявания на черния дроб, диария и дизентерия. Антоцианините, съдържащи се в ацеролата подобряват паметта и предотвратяват развитието на сърдечносъдови заболявания и захарен диабет.