Азбука на козметиката - К

Какаото (лат. Theobroma cacao) е вечнозелено дърво, което достига височина до 15 метра. Плодът на какаото е голям и по формата си прилича на лимон. Какаовите плодове са със сочна сладникава маса и съдържат семена, които се състоят от 50% масло. Плодът узрява за 4 месеца. При благоприятни условия дървото цъфти и дава плодове през цялата година. За родина на какаовите дървета се приема тропическата част на Америка, като днес какао се отглежда в много страни, като Индонезия, Шри Ланка, Нигерия, Гана, островите на Мексиканския залив и др.
От семената на плодовете на какаото се получава масло. Процесът е доста сложен и изисква много време. Първо семената се подлагат на ферментация, в резултат на което те придобиват по-тъмнокафяв цвят и приятен шоколадов мирис и вкус. След това се сортират, минават през топлинна обработка и се получава стрито какао. От него чрез метода на пресоване се добива какаовото масло. Получената течност е със светложълт или светлокафяв цвят, с лек шоколадов аромат. Маслото лесно се абсорбира от кожата и не оставя мазни следи.
Какаовото масло съдържа ценни наситени и ненаситени киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова. Богато е на витамин A, витамин Е, танини, кофеин и полифеноли.

Прекрасно цъфтящо растение - вероятно си представяте точно това, щом чуете думата каланхое. Е, съвсем нормално е. Днес каланхоето е известно сред много от хората като стайно растение, което е непретенциозно за отглеждане и има красиви цветове. Повечето го избират като декоративно цвете, защото е не само красиво, а и защото периодът на цъфтеж продължава по-дълго в сравнение с този при много други стайни растения. И понеже каланхоето е сукулентно растение, другия плюс е, че грижите съвсем не са специални и изключително ангажиращи за собствениците - нужни само малко светлина и умерено поливане, за да се радват на каланхоевата красота.

За непретенциозното отглеждане със сигурност важна роля имат естествените условия, в които цветето вирее. Каланхое е род от около 125 вида тропически цъфтящи растения от семейство Дебелецови. А името не е случайно - всички Каланхое имат дебели, сочни, месести стъбла и листа. Тези растителни видове виреят главно в Мадагаскар и тропическа Африка. През годините обаче Каланхое се развиват добре и на територията на Европа. А с течение на времето хората разбират, че цъфтящите видове с месести листа носят не само красота, но и са заредени с куп съставки, които могат да са от полза на човека. Затова днес Каланхое е известно с наименования като "стайният женшен" и "домашният доктор". Не всички видове каланхое обаче са разпространение с лечебните си свойства. В различните рецепти присъстват основно два вида (от всички над 120 вида): Bryophyllum pinnatum (каланхое пината) и Kalanchoe daigremontiana (Каланхое дегремонтиана). Но как да разпознаете кои са те? И двата вида образуват цветчета, отстрани, по краищата на листата си, докато широкоразпространените видове стайни ратения каланхое образуват снопчета цветчета, сгушени между листата.

Двата вида каланхое, най-разпространени с лечебните си сили, крият своите лекове в листата си. Сокът, извлечен от тях, носи редица ползи за човешкото здраве. Известно е, че сокът от каланхое проявява няколко основни действия - антибактериално, противовъзпалително, очистително и регенериращо. Според някои рецепти от алтернативната медицина свежите намачкани листа от каланхое могат да спрат кръвотечение от рани, да притъпят острата болка, дори отлично действат за оздравяването на раните. Особено полезно свойство е и това, че заздравява кожата при изгаряния. Сред известните и доказани свойства на каланхоето са и антивирусните - в няколко научни трудове е посочено, че сокът от листата е имуномодулатор и адаптоген, който успешно може да помага в борбата срещу грипния вирус, при ринит и синузит. Важно е да споменем обаче, че е добре да избягвате тези лечебни качества на каланхоето при деца (най-вече до 3-годишна възраст). Друго важно лечебно качество на каланхоето е благоприятното действие, което проявява в борбата с разширените вени - успокоява и намалява оттока, като дори успява да премахне и видимата капилярна мрежа по краката. Освен изброените дотук позитиви, лабораторни изследвания на медици доказали, че сокът от това растение има и силни бактерицидни свойства срещу бактериите стафилококи ауреус, хемолитични и нехемолитични стрептококи. Поради това сокът от каланхое успешно повлиява при външно лечение на циреи и абсцеси. Сокът от листата на растението е и полезен помощник в козметиката.

Калият е химичен елемент с пореден атомен номер 19 от Периодичната система и се означава с К. При обикновени условия е в твърдо агрегатно състояние. Съединенията му се използват като торове, а калиевата основа - като електролит.
Но калият най-вече е минерал. Той е жизнено необходим за човешкия метаболизъм и в медицината е известен като "минерала за сърцето". Заедно с натрия регулира водното равновесие в организма, а ако натрий-калиевият баланс бива разрушен, то страдат функциите на нервите и мускулите. Калиев дефицит може да бъде предизвикан както от умствен, така и от физически стрес.

Калият е обаче е и електролит, който е важен за провеждането на енергията в тялото. С негова помощ мускулите ни се съкращават, а нервните импулси, храносмилането и сърдечната дейност протичат правилно, поддържайки кръвното налягане в норма и намалява риска от инфаркт и инсулт и помага за качествената функция на бъбреците.

Основният източник на калий са плодовете и зеленчуците. Храните, богати на този минерал са: киви, банан, сушени плодове, кафе, нар, брюкселско зеле и някои подправки (кимион, къри, джинджифил и смлян черен пипер).

Калцият (лат. Calcium) е химичен елемент с номер 20 в Менделеевата таблица. Той е сребрист на цвят, а в много чисто състояние се среща в оранжев цвят. Калцият е с кристален строеж и има силен метален блясък. Получен е за първи път през 1808 г. от английския учен сър Хъмфри Дейви чрез електролиза на стопилка на смес от калциев и живачен оксид. Почти целият калций, който се съдръжа в организма (от 1 до 1,5 kg) е събран в костите и зъбите. В организма елементът поддържа нормален сърдечен ритъм, укрепва костите и зъбите. Също така той подпомага метаболизма на желязото в организма. Подпомага нервната система, особено в способността ѝ да предава нервни импулси. Най-често срещаните заболявания от недостига на калций са рахит и остеопороза.
Хранителните продукти богати на калций са: млякото и млечните продукти, всички видове сирена, сьомга, сардини, соя, фъстъци, слънчогледови семки, орехи, зелените зеленчуци и др.

Камелината (лат. Camelina Sativa) е едногодишно растение от сем. Кръстоцветни, което на външен вид много наподобява овчарската торбичка. Известно е още като "злато на удоволствието" или див лен, защото често се среща в ленени полета. За родина на камелината се смята Северна Европа и Централна Азия, а днес е разпространена и в Северна Америка. Като цяло растението предпочита светлина и може да расте в бедни на хранителни вещества почви.

Камелината се отглежда най-вече заради финото си масло, което се добива от семената на растението. То е известно с това, че съдържа необичайно високо съдържание на полиненаситени мастни киселини от групата на Омега-6 и Омега-3. В действителност, това е един от най-богатите източници на Омега-3 мастни киселини с 40% съдържание на алфа-линоленова киселина.

В допълнение, това е едно от редките масла със значително съдържание на ейкозенова киселина. Както линоловата, така и алфа-линоленова киселина са известни като есенциални мастни киселини, които функционират като прекурсори за метаболизма на клетъчните хормони-съединения, които оказват влияние върху много физиологични процеси в организма.

Камелията (лат. Camellia Sinensis) е традиционен представител на вечнозелените храсти или дървета от семейство Чаеви. За родина на растението се приема Япония и Китай, но днес то е широко разпространено в страните със субтропичен климат. Среща се в горите и по бреговете на реките достатъчно високо над морското равнище. Красивите цветовете на камелията могат да бъдат в бял, розов или червен цвят. Интересното е, че те цъфтят през зимата - от средата на ноември до края на февруари.

Декоративната стойност на растението е голяма. Маслото, получено от семената на камелията съдържа мононенаситени мастни киселини, протеини, комплекс от минерали и витамини. То е богато на желязо, магнезий, фосфор и калций. В състава му присъстват витамините A, C и E. Маслото е с деликатен аромат, а цветът му може да варира от бледожълт до зеленикав. Екстрактът от растението съдържа множество витамини, танини, полифеноли и незаменимия за зрялата кожа Коензим Q10.

Карагенаните, известни още като E407, са семейство линейни сулфатни полизахариди. Те се извличат от червените водорасли, които са широко разпространени в Атлантическия океан, близо до Англия, както и в топлите морета около бреговете на Филипините, Индонезия, Чили, Франция, Канада и САЩ. Цветът им варира от розов до виолетов, в зависимост от съдържанието на пигмента родофил.

Веществото карагенан се произвежда сравнително просто - червените водорасли се събират и сушат, след което се почистват и обработват с горещ разреден разтвор на калиев хидроксид в специализирано за целта предприятие. След отстраняване на целулозата чрез центрофугиране и филтриране остатъкът се обработва със спирт, в резултат на което карагенанът се утаява. Изсушеният продукт има жълтеникав цвят и е без вкус и мирис.

Карагенанът и неговите соли са стабилизатори, които запазват вискозитета и консистенцията на продуктите. Това означава, че играят ролята на гелообразуващи агенти. Те са били познати и още през VII-VIII век са били използвани от китайците. Тяхното промишлено производство обаче започва много по-късно - едва през 30-те години на миналия век в САЩ. Оттогава карагенанът намира приложение в много и различни отрасли.
В млечната промишленост той се използва за сгъстяване и желиране на мляко и млечни напитки, топло- и студеноприготвяни пудинги, кремове, кондензирано мляко, за подобряване на консистенцията и повишаване на добива при меки и твърди сирена. Казано накратко, веществото замества нуждата от надписа "Разклатете преди употреба", тъй като желиращите му способности предотвратяват утаяването на соевото мляко, както и "разпадането" на обезмасленото мляко и сиренето. В месната промишленост се използва предимно за намаляване количеството на основните суровини (месо, мазнини и др.) за сметка на увеличаване на съдържанието на вода. В козметиката карагенан се използва в производството на шампоани, лосиони, гелове, пасти за зъби и др.

Но както много други хранителни добавки, така и карагенанът е съпроводен от множество изследвания за влиянието му върху човешкия организъм и неговото здраве. Резултатите от част от тях показват, че карагенанът дразни храносмилателната система чрез активиране на имунен отговор, което води до възпаление, а при честа консумация на съответната съставка то може да се превърне и в хронично. С решение на Световната здравна организация (СЗО) и Комитета на експертите по хранителни добавки през 2001 г., на карагенана е присъден статут на безвредно за здравето вещество. Въпреки това обаче е обявено, че не се препоръчва за консумация от бременни жени и деца.

Карамбола е екзотичен и интересен на вид плод, който расте на дървото Averrhoa carambola от сем. Oxalidaceae (Киселичеви). Смята се, че негова родина са остров Цейлон и Молукските острови, но от векове се отглежда в Югоизточна Азия. Култивирани сортове карамбола се отглеждат в Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините, Флорида (САЩ), в тропическите райони на Западна Африка и Израел.

Самото дърво достига до 9 метра височина, има къс ствол и силно развита корона. Листата приличат на тези на акацията, но са със заострени връхчета. Цветовете са виолетово-червени и дребни, под формата на грозд. Но несъмнено най-ценната част от това растение са неговите плодове. Те имат овална форма с 5 или 6 добре изразени ребра. Така, когато разрежем плода, всяко резенче има формата на звезда, откъдето идва и другото му име - "звезден плод". Кората му е тънка, восъчна, жълто-оранжева на цвят и готова за косумация, а сърцевината - сочна и хрупкава. На вкус наподобява микс от слива, ябълка, ананас и киви. Семената са сравнително едри, тъмнокафяви до черни и са около десетина в един плод.

Карамболата обаче има лечебни свойства, за които се знае малко. В народната медицина в Азия използват за медицински цели листата и цветовете на растението. Самият плод има богато съдържание на калций, фосфор, желязо, натрий, калий , както и съвкупност от витамини. Звездният плод съдържа 76% от дневните нужди на организма за витамин C. Сред другите витамини и полезни вещества, които съдържа, са: каротин, витамин В1, витамин B2 и витамин В5, което прави плода мощен антиоксидант. Карамболата има едновременно антиоксидантно и антимикробно действие. Освен това тя е добър източник на фибри и помага за намаляване на кръвното налягане и холестерола. И още един интересен факт - плодът е подходящ за отслабване и защитава организма от инфекции.

Със сигурност сте чували за цветето карамфил. А може и да сте го виждали? Все пак градинските карамфили често красят дворовете на мнозина из нашите родни земи. Всъщност "родителят" на това градинско цвете е видът Карамфил (лат. Dianthus), който вирее и се разпространява главно в Европа и Азия. Ето защо не е изненадващо, че се среща в почти всеки двор на къщите в България. Има обаче и друг представител на флората, който носи името Карамфил. За да го отличават от цветния му "братовчед" най-често го представят като "карамфил подправка". И съвсем основателно - този вид карамфил е най-широко разпространен като изключително ароматна подправка, която чудесно се комбинира с канела и някои я включват при приготвянето на сладкиши или за ароматизиране на ликьори. Мнозина свързват подправката с десертите, но всъщност тя става за риба, месо, кайма, бульони и сосове. Но за каквото и да я използват, всички кулинари знаят, че този карамфил съвсем не като цветето от градината на баба.

Подправката карамфил е получена от ароматните сушени цветни пъпки на дърво от семейство Myrtaceae. То вирее предимно в Индонезия - мястото, което е и неговата родина. Среща се и в Мадагаскар, а през последните години се отглежда в Индия, Шри Ланка и Занзибар. Карамфиловото дърво е вечнозелено и може да достигне внушителна височина до 20 m. Подправката, добита от неговите цветни пъпки се разпространява в почти целия свят. За да се получи обаче, трябва цветчетата да бъдат набрани в подходящия момент. Карамфилът е с големи овални листа и пурпурни цветове по върховете на клоните. Цветните пъпки първоначално са със светъл цвят, но постепенно стават зелени, след което се развиват до яркочервени и тогава са готови за бране. Има и още един разпознаваем "белег" кога са готови - някои експерти в брането им ги чакат да достигнат определена дължина и да образуват малко топче в средата, като най-важното условие е винаги да се берат преди цъфтежа им.

Кой карамфил обаче е полезен помощник, използван като съставка в козметиката - цветето карамфил или карамфиловото дърво? Не е невероятно някои да е използвал екстракт от цветето, но определено по-широко разпространено в козметичния свят е карамфиловото дърво или по-точно ароматното етерично масло, добивано от него.

Каранджа (лат. Pongamia pinnata) е широколистно дърво от семейство Бобови. То може да достигне височина от 15 до 25 метра, листата му са перести. Цветчетата са с преливащ се бял, червен и лилав цвят, а семената са разположени в кафявите шушулки. Приема се, че родината на каранджата е Индия. Тя расте предимно в скалистите райони, с пясъчни и варовикови почви, а корените ѝ издържат дори леко солена вода. Растението е изключително издръжливо и може да преживее засушавания и горещини повече от 50С°.

От семената на каранджата се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Цветът на полученото масло варира от златист до кафяв. Ароматът му е приятен, лек с орехови нотки. То съдържа ценни мастни киселини, като палмитинова, линолова, арахидонова, стеаринова, олеинова, бехенова и др.
Индийците са използвали маслото от каранджа в традиционната медицина в продължение на стотици години. То е ефективно средство при множество дерматологични заболявания, като краста, екзема, херпес, розацея, пърхот и др. Подпомага заздравяването на различни рани и язви, облекчава сърбежа. Пастата, направена от маслото, се прилага за облекчаване на ревматични болки.

Кардамонът (лат. Elettaria cardamomum) е многогодишно тревисто растение от семейство Джинджифилови. Той е една от най-популярните подправки в света. Достига височина до 4 метра и има ярко изразен аромат. Шушулките са с жълто-зелен цвят и силен аромат, напомнящ евкалипт и камфор. Растението обича богати почви и топъл, влажен климат. Цъфти целогодишно. Кардамонът расте предимно в Индия и Шри Ланка и от Близкия Изток се разпространява в Европа. Съществуват зелен, бял, черен кардамон, които се използват главно в готвенето. Арабските бедуини са го добавяли към кафето си, етиопите са го използвали като задължителен елемент в различни магически ритуали, а етиопските жреци са изготвяли от него различни благоухания. Кардамонът е използван в рецептите за красота на Клеопатра.
От смачканите сушени плодове на растението се получава етерично масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е безцветно или с бледожълт цвят. Ароматът му е сладко-пикантен, дървесен, с флорални и камфорни нотки. За получаването на 1 kg масло са необходими около 20 kg семена. Основният производител на кардамоново масло е Индия. Съставът му не е напълно известен, но в него се включват вещества като D-борнеол, камфор, борнилацитат, неролидол, линалол. Богато е на витамини B1, B2, B3, калций, желязо, фосфор, магнезий, цинк и др.

Маслото от кардамон от древни времена се използва в медицината като средство за прочистване на стомашно-чревния тракт. То помага за намаляване на кръвното налягане, укрепва сърдечния мускул. В съвременната медицина се използва за лечение на настинки, ларингити, бронхити, пневмонии и др. Премахва главоболието и депресията.

Каротин (лат. Carotinum / Carotene). Бета-каротинът е оранжево-червен растителен пигмент, който се съдържа в повечето плодове и зеленчуци с ярки цветове. Той се явява един от 600-те природни каротеноиди. Особено богати на каротеноиди са морковеното масло, палмовото масло, шипката и морския зърнастец. Бета-каротинът добре се разтваря в органични разтворители, но е неразтворим във вода.
В човешкия организъм бета-каротинът не се синтезира, но може да се набавя чрез растителни храни. Кръвта го пренася в черния дроб, където от него се синтезира витамин A (ретинол) и по този начин той се явява предшественик на витамин A. Бета-каротинът участва в антиоксидантната защита на организма и има имуностимулиращо действие.
Основни хранителни източници на бета-каротин са: морков, тиква, зелен лук, спанак, киселец, марули, червен пипер, домати, броколи, грейпфрут, праскова, слива, пъпеш, боровинка, касис. Съдържа се и в естествената морска сол.

Картамът (лат. Cathamus tinctorius L.), известен още като шафранка, е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Стъблото му е високо, разклонено, листата са бодливи. Цветовете му са кълбовидни, с яркожълт или червено-оранжев цвят. Растението цъфти през юли. Латинското си име получава от думата "karhtum", което означава "боя", а самата шафранка съдържа силно устойчив оцветяващ пигмент - картамин. Жълтият цвят на дрехите на будистките монаси и индийските божества в продължение на много векове се е получавал с помощта на багрилата на растението, а неговите цветчета са намерени в египетските пирамиди, датиращи от 16 век пр. н. е. Най-вероятно картамът попада в Европа с мавританските завоеватели, които го пренасят в Испания, от където след това се разпространява в много страни.

От семената на картама се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е със светложълт или зелено-жълт цвят, практически без вкус и мирис. То се използва в промишлеността и е чудесен заместител на шафрановото и слънчогледово масло. За медицински и козметични цели маслото от картам се получава от неизчистените семена чрез метода на горещо пресоване или екстрация с органични разтворители. Цветът на полученото масло може да варира от жълто-кафяв до бледожълт, в зависимост от степента на пречистване. От всички растителни масла, картамовото масло съдържа най-висок процент линолова киселина (около 70%). Тя е вещество, което не се синтезира в организма, но има отлични овлажняващи, подхранващи и регенериращи свойства. Освен това в маслото се съдържа много витамин Е и витамин K, производни на сератонина. Използва се като строителен материал за кожните клетки.

Китайската и тибетската медицина е ползвала маслото от картам при сърдечносъдови заболявания и нервни разстройства. То намалява холестерола в кръвта и действа диуретично. Препоръчва се използването му при ревматизъм, травми, натъртвания, разтегнати сухожилия, артрит, схващане на крайници и др. Ефективно средство е при болки в корема, кръста и гърба. Маслото подобрява действието на хормона, отговорен за метаболизма на мазнините и нивото на кръвната захар, което го прави много ценно средство при диабет тип 2.

Кедърът (лат. Cedrus) е род иглолистно дърво от семейство Борови. То е хилядолетно и може да достигне височина до 40-50 метра. Има по 30-40 игли на снопче, а шишарките му са продълговати и узряват през втората или третата година. Семената са триъгълни, с тънка кожа и големина на лешник. Кедърът произхожда от планините на Западните Хималаи и Средиземноморието.
Най-ценното етерично масло се получава от дървесината на атлаския кедър, който расте на територията на Мароко. Дървесината му съдържа до 5% етерични компоненти, а полученото масло е с дълбок балсамов аромат и нотки на мускус. Традиционното кедрово масло се получава от кората или от игличките на кедъра чрез метода на продължителна водно-парна дестилация.
Кедровото масло е богато на витамин Е, витамин F, витамин P, както и всички витамини от B комплекса. Съдържа и много микро и макроелементи: калий, натрий, желязо, мед, цинк, йод, бор и др.

Кератинът (лат. Keratin) е сложен протеин, който се съдържа в кожата, косата, ноктите, зъбите. В зависимост от комбинацията на аминокиселините в него, той може да бъде твърд и неогъващ се или мек като кожа.
Кератинът в косата се синтезира от специални клетки (кератиноцити) във фоликулите на косъма и е част от тънките клетки на епидермиса - външния слой на косъма. Кутикулата предпазва косата от външните повреди. Именно благодарение на кератина, нейните клетки плътно покриват косата и я предпазват от вятър, студ, при използване на преси, сешоари, маши, при боядисване, химическо къдрене или изправяне и други неблагоприятни фактори.

Количеството кератин в косата на славяните, азиатците и африканците е различно. Косата на африканците съдържа 85% кератин, на европейците - 89-90%, а на азиатците - до 95%. В косите на брюнетките кератинът е повече, отколкото при блондинките.
Негативните въздействия на околната среда, некачествените продукти и храни, стресът, тежките диети, морската вода довеждат до загуба на кератин в косата. В резултат на това защитният ѝ слой престава да задържа влага и косата става суха, тънка и накъсана.

Хранителните продукти, необходими за възстановяване на кератина в организма са месо, риба, птици, млечни продукти и др. Освен това, витамин В6 ускорява протеиновия метаболизъм и помага за производството на колаген.

Според гръцките легенди, боговете превърнали плачещите Хелиади в тополи. Техните сълзи, които падали във водата, се превръщали в прозрачен кехлибар. Според балтийски предания, парченцата кехлибар са частички от морския дворец на кралица Юрата. Има още много поетични сравнения, но е добре изестно и обяснението на учените: дървесната смола, отделена от дърветата преди 100-120 млн. години е фосилизирала и се е превърнала в кехлибар. Познаваме я още под имената "амбър" и "янтар". Разбира се, не винаги древната смола се запазва като кехлибар: в общия случай, тя се разгражда с времето под влияние на естествените природни фактори.

Най-големи находища на кехлибар се откриват в балтийските републики, Домениканската република и Русия. Кехлибар се добива заради славата му на скъпоценен камък с естествена красота и незаменими свойства. Лесен е за изрязване и полиране и се използва традиционно за изработването на декоративни предмети и бижута. Цветовете му варират от жълто-оранжево кафяво, до белезникаво или почти черно. Намира се дори червен кехлибар, зелен кехлибар и син кехлибар - рядко срещан и високо ценен. От него в световен мащаб се добиват само около 100 килограма на година.

Освен за естетическа наслада, кехлибарът от векове е и изключително популярен като лечебно средство в народната медицина. Стрит на прах и разтворен във вино, или пък смлян и смесен с мед и розово масло, той намирал приложение още през Античността. Открита е и книга с рецепти, включващи употребата му, която датира още от 1551 г. А в Древен Китай дори имало обичай да се изгаря кехлибар по време на големи празници, при което се получавал силен аромат, наподобяващ борова кора.

Кивито (лат. Actinidia deliciosa) е вид покритосеменно растение от рода Актинидия. То представлява дървообразен висок храст - многогодишна лиана, достигаща до 20 m. Има много едри (15 до 20 cm), красиви листа, които опадат през есента. Плодовете му са големи колкото малки картофи и имат кафява, мека и мъхеста обвивка. Сърцевината на кивито е тревистозелена, сочна и мека, а вътре са разположени и дребни черни семки. Отглежда се главно в Китай и страните от далечния Изток, но е аклиматизиран и в Европа, включително и у нас. Растението обича топлия климат и в България се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край. Цъфти през юни, плодовете узряват в края на октомври и са готови за ядене през декември.

В източните народи плодът на кивито е известно с названието "плод на здравето". Това е така, защото той има изключително високо съдържание на витамини. Някои го наричат "витаминна бомба", а причината за това се крие в съдържанието на различни ценни вещества - захари, органични киселини, пектин, фитонциди и витамин P. Но от всички полезни вещества кивито има най-високо съдържание на витамин C - много повече от всеки друг цитрусов плод и 8-10 пъти повече от съдържащото се количество в лимона. Освен това съдържа и калий, калций, целулоза, натрий, магнезий и желязо. Ето защо плодът се препоръчва при изтощение и слабост, след прекарани тежки инфекциозни заболявания, при физическо и умствено претоварване, проблеми с храносмилането и лениви черва.

Особено полезен е сокът като профилактично средство за повишаване на защитните сили на организма към простудни заболявания и инфекции. Ето защо приемането му е много подходящо през зимните месеци, когато организмът отслабва и е по-податлив на вируси. Кивито помага при много болести, свързани с кръвотечения, заразни заболявания, простуда, грип, пневмония, анемии, инфекции.
Благодарение на високото съдържание на витамин С и ценния си минерален състав, кивито е мощен имуностимулатор, силен антиоксидант, ензимен кофактор, необходим за протичането на нормалните метаболитни функции в организма.

Китайската роза (лат. Hibiscus rosa-sinensis) е вечнозелен храст от семейство Слезови. Нарича се още каркаде, китайски хибискус или само хибискус. Произхожда от Източна Азия. Днес расте основно в този район, но може да се срещне в т.нар. диво състояние и в Африка. Освен тази разновидност обаче съществуват още над 300 вида китайска роза. Всички с лъскави листа и големи цветове, но в различна окраска (жълто, червено, розово, бяло, оранжево).

Именно в цветовете се крие "магическата" сила на растението, използвана в много козметични продукти. От цветът на хибискуса може да се извлече етерично масло, различни екстракти, извлеци и тинктури. В козметиката се използват основно екстрактите, които са богати на витамин C, лимонена киселина, полизахариди, флавоноиди, гликозиди. Тези съставки са и причината екстрактът от китайската роза да притежава мощно антиоксидантно действие. Ето защо екстрактите на хибискуса са изключително подходящо допълнение в козметичните продукти против стареене.

Екстрактът от китайска роза притежава и успокояващи и слаби противовъзпалителни свойства. Но основното му действие, след добавяне в козметичен продукт, е разграждането на еластина, в резултат на което кожата е гладка. Поради това, често се среща и в състава на продукти, които се борят с целулита.

Кипарисите са вечнозелени растителни видове, които достигат на височина от 5 до 40 m. За разлика от повечето си иглолистни "събратя" обаче шишарките им са малки, топчести и яйцевидни (с дължина от 8 до 40 mm). Интересна подробност е, че тези вечнозелените дръвчета от много, много години са използвани като декоративни красоти в много градини. Според исторически свидетелства тези представители на иглолистния род били използвани от хората, още в Древността - заради прекрасния вид и вечнозелени клончета тези дръвчета присъствали в градините на древните египтяни, перси и гърци. И така - от древни времена до днешния модерен свят кипарисът продължава да бъде използван в озеленяването на много градини и паркове.

Днес иглолистните дръвчета от семейство Кипарисови (лат. Cupressaceae) виреят основно в западната част на Северна Америка, Централна Америка, Северозападна Африка, Близкия изток, Хималаите, Южен Китай и Северен Индокитай. Естествено, с годините хората са създали стотици форми и сортове, които засаждат в различни краища на света. Броят на видовете в рода стига до 25 и повече. Но има един основен вид - наречен е Обикновен кипарис (Cupressus Sempervirens) - от който произхождат голяма част от сортове и който е един от най-използвани по света. Обикновения кипарис е познат още с имената Средиземноморски кипарис, Италиански кипарис и Тоскански кипарис. Но имайки предвид, че е този вид е "роден" в източната част на Средиземноморския регион, името му е избрано съвсем основателно. Средиземноморският кипарис е широко разпространен като декоративно дърво в продължение на хилядолетия и до днес можете да видите неговата тясна и висока корона из градинки и паркове по света. Някои дори подкастрят дръвчето и му придават интересни спираловидни форми.
С течение на времето човечеството открива, че кипарисите могат да носят ползи за здравето на човека и дори притежават ценни козметични свойства, заради които са подходящи помощници в състава на най-различни продукти.

Книдиум (лат. Cnidium monnieri) е едногодишно тревисто растение, с височина от 30 до 100 cm. Смята се за плевел и се среща по ливади, гори, калдъръми и пътища. Коренът му е вретеновиден, вертикално разположен, стъблото обикновено е единично, като се срещат и видове с малко на брой стъбла. Листата са с яйцевидна форма, съцветията са във формата на чадърче с диаметър около 2-5 cm. Плодът е широко яйцевиден. Растението цъфти през юни-юли. Расте в Далечния изток, Източен Сибир, Китай, Япония, Монголия, Корея. В култивиран вид може да се срещне в Югоизточна Азия, Южна Европа, Китай, Индонезия, Русия.

В плодовете на растението се съдържа до 3% етерично масло, което в богато на пинен, камфен, изоборнеол и терпинол. В листата и стъблата е намерено до 0, 4% етерично масло, а в корените до 0,35% кумарин.

Изследванията потвърждават, че книдиумът притежава антиалергични, противогъбични и антибактериални свойства. Помага при хипертония и в народната медицина растението се използва като диуретично и антиревматично средство. Също така стимулира апетита и регулира храносмилателните процеси в организма. Кумаринът, съдържащ се в плодовете на растението, има антитуморно действие. Плодовете се ползват като противовъзпалително средство при различни гинекологични заболявания. Етеричното масло, извлечено от тях, е ефективно средство срещу грип. В китайската медицина плодовете се употребяват при импотентност, както и като общоукрепващо средство. Локално се използва за лечение на различни кожни заболявания.

Коензим Q10 (CoQ10), известен още като убикинон, е витаминоподобна субстанция с действие, сходно на витамин Е. Коензим 10 е естествен участник в обмяната на веществата в човешкия организъм. Поддържа здравето като улеснява и увеличава произвеждането на енергия в клетките. Открити са относително високи концентрации на коензима в клетки с високи енергийни нужди, като тези на сърцето, черния дроб, мускулите и панкреаса. Всъщност Q10 се намира във всяка клетка и отговаря за произвеждането на аденозин-трифосфат (АТФ) - молекула, богата на енергия и отдаваща я при всеки физиологичен процес. Обикновено при физическо или психическо натоварване, дори при стрес, ние изразходваме огромни количества АТФ, които обаче не може да се възстановят без Q10. На практика коензимът е изключително важен за организма и всички клетъчни функции зависят от него.

Едновременно с участието в синтеза на АТФ, коензимът защитава клетките в целия организъм както от стрес, така и от UV увреждане и щети, нанесени от други външни фактори. Например при агресори от околната среда Q10 подсилва имунната система и стимулира микроциркулацията. Това обуславя и противостареещото свойство на коензима. Доказано е, че Q10 подобрява скоростта и ефекивността при производството на енергия в клетката и в кожата, като едновременно с това предпазва от свободни радикали и поддържа оптималното кислородно ниво в тъканите. Ето защо коензимът често е наричан "био-маркер за стареене".

С възрастта обаче количеството CoQ10 в клетките намалява и при повечето хора над 35-40 г. нивото му е под оптималното. Това води до намалена способност за производство на колаген, еластин и други важни за организма макромолекули. Понякога недостиг на CoQ10 може да се наблюдава и в по-ранна възраст. Това се дължи на биосинтезата на Q10 от аминокиселината тирозин. Процесът протича в 17 етапа и изисква най-малко осем витамина (B2, B6, B3, C, B12, B9, E и B5). Поради сложността на този процес и дефекти в някои човешки ензими или регулаторни протеини може да се установи недостиг на CoQ10 както при възрастни организми, така и при млади. При достигане на дефицитсе налага използването на външни продукти, съдържащи коензима.

Полезните свойства на козето мляко (лат. Caprae Lac) са известни още от древността. Египетската царица Клеопатра редовно се е къпела в козе мляко, смятайки че ваните с него помагат да се запази красотата и младостта. В днешно време козето мляко широко се използва в козметиката. То е богато на витамини A, B, C, E, D. Съдържа калий и калций.

Колд крем представлява емулсия, позната от векове като "магическо" средство, което подобрява вида и усещането за кожата. В различни варианти, колд кремът се използва от близо 2000 години! Името му произлиза от приятното прохладно чувство, което леката формула оставя при употреба. Откритието на това изпитано средство се приписва на древногръцкия лечител Гален, а датировката му е приблизително втори век след новата ера. Във Франция е известно като "восъкът на Гален". Формулата е описана и в древен лондонски писмен паметник, редактиран от Никълъс Кълпепър и публикуван през 1650 г., както и в стих от 1814 г., приписван на "Д-р Ръсел". Разбира се, съвременната козметика съчетава опита на древните лечители със съвременните научни постижения.

Класическият състав на колд крема обикновено включва вода, масло, емулгатор и сгъстяващ агент, които проникват бързо във външния слой на кожата. Различни ароматни масла като бадемово, виолетово или розово се добавят към състава, в зависимост от планираното приложение. В миналото, колд кремът почти винаги съдържал пчелен восък, като в съвременността по-често се използват масла - като например масло от жожоба.

Възможно е да са включени и допълнителни съставки за избелване или хидратиране. Някои производители, например шведската компания "Barnangen" разработват собствени, патентовани формули. Така древната рецепта е прецизно усъвършенствана откъм технология на производство и подбор на съставките. Въпреки вариациите, в основен вид рецептата на колд крема не само е оцеляла от древността до днес, но и си има верни почитатели. Те признават, че могат да намерят на колд крема най-различно приложение: за лечение на кожата (като маска за лице или балсам за устни), за овлажняване, за премахване на грима. Колд крем може да се използва както самостоятелно, така и като част от състава на фини козметични продукти - например балсам за тяло или душ крем за суха кожа. Дерматолозите го препоръчват за хидратиране на сухата, сърбяща кожа, при напукани устни или при слънчеви изгаряния. В такива случаи усещането за прохлада, което носи колд кремът, е несравнимо! Може да се използва дори като крем за бръснене. Усещането за нежна, гладка и добре хидратирана кожа си струва.

Копривата (лат. Urtica) е многогодишно тревисто растение с право стъбло, покрито с тъмнозелени листа с назъбен ръб. Всички надземни части на растението са покрити с жилещи косъмчета. Копривата цъфти от юни до септември, с малки зелени цветя, събрани в съцветия. Те се опрашват с помощта на вятъра. Най-добре се приспособява върху богати на хумус почви. Растението е разпространено в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка.

Копривата съдържа голямо количество полезни вещества. Богата е на витамини C, A и K. Съдържа желязо, мед, магнезий, танини, гликозиди, кумарини, органични киселини, летливи и други биологично активни елементи. В продължение на векове лечителите са използвали копривата като универсално лекарство за много болести. Тя има кръвоспиращи свойства, помага при анемия, нормализира женската хормонална система. Може да се използва от бременни и кърмещи жени, тъй като стимулира количеството и качеството на кърмата.

Копърът (лат. Anethum graveolens) е едногодишно растение, което вирее в райони с умереноконтинентален климат. За негова родина се смятат страните от Южна Русия, Западна Африка и Средиземноморието. В растението се съдържат витамините C, B1, B2, P, каротин. Богато е на минерални вещества, сред които по-известни са желязо, калий, калций, фосфор и др.

От смачканите семена на копъра се получава етерично масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е светложълта или почти безцветна течност със сладък, пикантен, тревист и леко горчив аромат, с оттенък на черен пипер и камфор. За полезните свойства на маслото се говори още от древността. През Средновековието например маслото се е ползвало като любовен еликсир.

Корундът е минерал на алуминиевия оксид (Aluminium oxide). Неговите едри прозрачни кристали могат да имат различен цвят и се използват като скъпоценни камъни. Бижутерите отличават т.нар. чист корунд, който е бял на цвят, а след това се оцветява в други оттенъци с разнообразни примеси на химични елементи, в частност ванадий, хром или желязо. Червеният корунд е рубин, а синият - сапфир. Най-големите находища на корунд са в Африка, Индия, Гърция, Турция, Шри Ланка.

Корундът притежава лечебни свойства. Те зависят основно от цвета му. Примерно синият корунд помага при очни заболявания и нормализира налягането в окото. Червеният корунд подобрява кръвообращението, стимулира дейността на жлезите с вътрешна секреция и нормализира обмяната на веществата. Смята се, че лилавият корунд помага при различни видове невралгия, психични разстройства и сътресения на мозъка. Народните лечители понякога използват камъка при остеопороза. Оранжевият корунд подобрява храносмилането и има подмладяващ ефект.

Кафееното дърво (лат. Coffea) е вечнозелено растение с тъмнозелени продълговати листа. Има способност да цъфти по всяко време на годината. Цъфти с малки бели цветчета, които притежават силен тропически аромат. Плодовете са продълговати, ярко червени или кафяви на цвят. Под меката им част са разположени зърна, от които се приготвя напитката кафе. Зърната са богати на ароматни вещества и алкалоиди, главно кофеин. Името на кафето идва от арабското "kaye", което означава "сила". Все още има спорове по темата за родината на кафето. Според някои източници тя е Каффа, Югозападна Етиопия, според други - Йемен.
Съдържанието на кофеин в кафето зависи от сорта и начина на печене. Той увеличава процесите на възбуждане в мозъка, което от своя страна повишава двигателната активност, умствената и физическа работоспособност. Премахва сънливостта и умората.

От зелените кофеинови зърна се получава масло чрез метода на студеното пресоване. В действителност маслото от кафе съдържа малко количество кофеин, но дори и тази малка доза има стимулиращо действие и се използва като средство за борба с целулита. Маслото е богато на различни видове антиоксиданти: полифеноли, флавоноиди, тритерпенови сапонини. Съдържа хлорогенова киселина, танини, минерални соли и 8 витамина от група B. В неговия състав се включват и калий, калций, натрий, магнезий, желязо, оцетна и лимонена киселина. В маслото от кафе се съдържат уникални дитерпенови молекули, които имат защитни и противоракови свойства. Съдържа сератонин, така наречения "хормон на щастието".

Креатинът (лат. Creatine) е аминокиселина, която е открита през 1862 г. от Мишел Йожен Шеврьол, като част от мускулите. Той е бял прах, който се разтваря в гореща вода, слабо разтворим е в алкохол и неразтворим в етер. Под действието на минерални киселини се превръща в лактам-креатинин. В алкална среда се разгражда на карбамид и метил глицин. Креатинът се съдържа в мускулите на всички гръбначни организми като нестабилна креатиново-фосфорна киселина, която участва в съкращението на мускулите. В по-малки количества той се съдържа в нервната тъкан, кръвта, черния дроб и бъбреците. В организма биосинтезът на креатин се получава от аминокиселините на глицина и аргинина.

Критският риган, известен още с името критска дитания (лат. Origanum dictamnus) е многогодишно почвопокривно растение, което расте на височина до 30-40 см. Има розови цветове, а листата му са сравнително малки, удебелени и покрити с мъх. Цъфти от юли до октомври и може да се засажда и във висящи кошници.
Дитанията расте в диво състояние само и единствено в планините и проломите на гръцкия остров Крит, откъдето идва и името ѝ. Растението има силен аромат и се използва в кулинарията и в медицината. Употребява се като спазмолитично, тонизиращо и антидиабетично средство. Освен това помага при кашлица, стомашни, чревни и кожни проблеми.

Критския риган успокоява хранителната система, има антисептични свойства и помага при главобол, зъбобол и абсцеси. Освен това има силата да лекува рани - самия Хипократ в древността признава цикатричните и противовъзпалителни свойства на дитанията и я препоръчва като средство за помощ при раждане.

Ксилитолът (лат. Xylitol) е захарен алкохолен подсладител, който се среща в природата. Той е гранулиран бял прах, който има редица полезни свойства и често се среща в състава на диабетични продукти. За първи път веществото е получено във Финландия в средата на миналия век от брезово дърво. Малко по-късно, през 1970 година са патентовани полезните му свойства от финландски учени.
В частност се доказва, че този природен продукт предпазва зъбите от плака, кариес, лош дъх, сухота в устата и има способността да реминерализира зъбния емайл. Малко по-късно се доказва, че ксилитолът е ефективен при лечение и профилактика на ушни заболявания при децата, помага за предотвратяване на остеопороза и укрепва костите. Днес ксилитолът е един от най-популярните ингредиенти в състава на ментовите бонбони, дъвки, хранителни добавки и нозални спрейове. Също така доста често се използва като заместител на захарта.

Тайната на популярността на ксилитола се крие в неговите свойства. Той притежава бактерицидно действие и подтиска развитието на дрожди и гъбички и стабилизира киселинно-алкалното равновесие. Поради твърде ниския си гликемичен състав (14 пъти по-нисък от този на захарта), ксилитолът значително опростява процеса на минерализация или възприемането на калция чрез костите. Ефективно средство е при инфекции на горните дихателни пътища, хрема, възпаление на средното ухо и други инфекциозни заболявания. Допринася за цялостното укрепване на имунната система.

Ксименията (лат. Ximenia) е вечнозелено широколистно дърво, което е широко разпространено на територията на тропическа Азия, Африка, Австралия, Южна и Централна Америка. Достига до 5 метра височина. Клоните са покрити с черни шипове. Цветчетата са жълти, двуполови, чашката е с назъбен ръб, листенцата са продълговати, или линейни. Плодовете на дървото са с жълт, или оранжев цвят, имат сливов аромат, а на вкус наподобяват кисели ябълки.

Семената на ксименията са богати на мастни неизсъхващи масла, а кората съдържа висок процент таниди. От семената на дървото се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло съдържа голямо количество ненаситени мастни киселини. Богато е на олеинова, ксименова киселина и др. Почти всички части на дървото в продължение на много години са се използвали от човека. В народната медицина ксименията се е използвала за профилактика и лечение на болки в корема, инфекции на устната кухина , зъбобол и др.

Ореховото дърво кукуи (лат. Aleurites moluccana) расте в района на Хавайските острови и в превод от хавайски "кукуи" означава "светлина". Хавайците са го използвали за осветяване на помещенията. През 1959 г. кукуи е признато за официално дърво и национален символ на Хавай. Дървото се среща предимно по ниските склонове на планините. Листата му са светлозелени, със сребристозеленикав прашец върху тях, което прави дървото лесно разпознаваемо в гората. Външната част на плода е покрита със зелена дебела кора, а когато той узрее, тя омеква и променя цвета си на тъмносиво-черна. След като плодът падне на земята, кората се разлага бързо. Във вътрешността се намират 1,2 твърди сбръчкани ореха.
Почти 60% от теглото на ядката заемат мастните киселини, като 1/5 от тях е протеин. В нея се съдържат диетични фибри, тиамин, калций, калий , желязо, мед, цинк, селен, сапонини, флавоноиди и полифеноли. Също така в състава на растението присъстват глутаминова и аспаргинова киселина.

Лечебните свойства на растението са известни още от древността. В медицината се използва за лечение на различни кожни възпаления, а маслото от ядките - при астма, туберкулоза и ревматизъм. Изследванията показват, че екстрактът от плодовете на растението намаля съдържанието на вредни мазнини и нивото на глюкозата в кръвта, което го прави ефективно средство при захарен диабет. Помага при стомашно-чревни заболявания. Стимулира мозъчната дейност и се използва като превенция на болести като Алцхаймер и Паркинсон.

От орехите на дървото се получава масло чрез метода на студеното пресоване. То се абсорбира бързо от кожата, без да оставя мазни следи. Цветът му е светложълт или кехлибарен, ароматът е лек, с нотки на орехи. Маслото съдържа палмитинова, линолова, олеинова, стеаринова, линоленова киселина.

Родината на купуасу (лат. Theobroma grandiflorum) е Латинска Америка. Плодовете на растението са големи и наподобяват пъпеш. Във вътрешността им се съдържат семена, които след обработка почти не се различават по вкус и аромат от зърната на какаото.

От семената на растението се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. То също до голяма степен е сходно с какаовото масло и е широко използвано в козметиката. Маслото представлява бяло вещество, с вискозна консистенция. Твърдо е на пипане и притежава характерен силен аромат. Маслото от купуасу съдържа олеинова, арахиданова, стеаринова, палмитинова, гадолеинова, линолова, линоленова, палмитолеинова и миристинова киселина. Едно от основните му предимства е способността да задържа влагата в кожата. Неговата способност да абсорбира влага е 240% по-висока от тази на ланолина.

Куркумата (лат. Curcuma longa) е ароматно растение от семейството на Джинджифила. Отглежда се в страни със субтропичен климат. В Индия е широко разпространена, но се отглежда и в страни като Камбоджа, Индонезия, Шри Ланка, Китай, Япония, както и на островите Хаити и Мадагаскар. От сухите корени на растението се получава пикантна подправка, която е с жълто-оранжев цвят и е основен компонент на кърито. Тя съдържа багрили вещества, които са лесно разтворими в мазнини.

Куркумата има силно лечебно действие. Тя е отличен природен антибиотик. Съдържа фосфор, желязо, калций, йод. Богата е на витамин B2, B3, C, K. Редовната употреба на подправката подобрява храносмилането, затопля и пречиства кръвта. Веществата, съдържащи се в растението предпазват от захарен диабет и успешно се борят с наднорменото тегло, тъй като подобряват метаболизма и намаляват нивото на холестерол в кръвта.

Къпината (лат. Rubus) е малък трънлив храст от семейство Розоцветни, който расте предимно по бреговете на реки и дерета. Сочните плодове наподобяват плода на малината. Те са черно-лилави или лилаво-червени на цвят. За родина на растението се приема Америка, където то се среща практически във всички региони. Също така е разпространена в Евразия и Русия.
Къпината е природен мултивитаминен комплекс, полезен за целия организъм. В състава ѝ се включват фруктоза, глюкоза, каротин, витамини C, витамин E, P, PP, K, провитамин A, витамини от група B. Тя е богата на множество минерали, като калий, натрий, магнезий, калций, желязо, фосфор и мед, както и на органични киселини (лимонена, ябълчена, винена, салицилова). Чудната къпина съдържа също така и пектин и целулоза. Биофлавоноидите и естествените антиоксиданти, който се включват в състава ѝ, се борят с възпаленията и отоците.

В семената на къпината се съдържа масло, чиято масленост е повече от 12%. То се извлича чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло е с характерен орехов аромат, а цветът му варира от светлозелен до златист. По състава си маслото от къпина е уникално, като превъзхожда дори рибеното масло. Богато е на растителни протеини, витамин C и витамин Е, минерали, алфа-линоленова, линолова, палмитинова, маргаринова и хептадеканова киселина, каротеноиди, хлорофил и др.

В народната медицина къпината се използва при заболявания на горните дихателни пътища, бронхит, грип, пневмония, бъбречни заболявания, гастрити, анемия и др. Сокът от къпини се препоръчва при понижен имунитет, безсъние, истерия и общо отслабване на организма. Къпините действат благоприятно върху дейността на мозъка, подобряват паметта и стимулират мисловните процеси. Те са ниско калорични и често се включват в различни диети.