Съдържание:
Палмово масло
Палмовото масло (лат. Elaeis Guineensis) се получава от сочните плодове на африканската маслена палма чрез метода на студеното пресоване. Маслената палма достига височина до 15 метра. Листата ? са големи и перести. Плодовете имат форма на тежки гроздове, съдържащи до 700 плода. Среща се в диворастящ вид по крайбрежието на Западна Африка. Полученото палмово масло е с твърда консистенция и жълто-оранжев цвят. То съдържа голямо количество каротиноиди и витамин E. Богато е на витамин K, магнезий и коензим Q10, липсата на който довежда до преждевременно стареене на организма включително и кожата. Също така в него се съдържат мастни киселини, основно палмитинова, олеинова, линолова и стеаринова киселина.
Приложение в козметиката
В козметиката палмовото масло се използва в продуктите за лице. То повишава еластичността на кожата, омекотява я и я овлажнява. Има подмладяващи свойства, изглажда бръчките и се включва в състава на anti-age козметиката – кремове, маски, серуми. Подходящо средство е в грижата за възпалената и чувствителна кожа. В продуктите за тяло маслото е изключително полезно за сухата, дехидратирана, груба и лющеща се кожа. Използва се в различни овлажняващи лосиони, млека, кремове, кремове за ръце, кремове за загрубели пети и др. Маслото действа благоприятно върху ноктите, като ги заздравява и предпазва от разделяне. Участва в някои кремове, основи, заздравители, масла и лакове за нокти. В грижата за косата то стимулира растежа, премахва омазняването на скалпа и значително подобрява общото състояние на косъма. Включва се в състава на различни шампоани, балсами, маски и масла за коса. В продуктите за баня се използва основно в състава на сапуните.
Памук
Памукът (лат. Gossypium) е тревисто или дървесно растение от рода Памук, което е известно благодарение на своите култивирани форми, които се използват в текстилната промишленост. За негова родина се приема Индия и Южна Америка, от където растението се разпространява по целия свят. Днес памукът се отглежда в тропическите и субтропическите райони на почти всички континенти. Той се използва предимно като суровина за производството на платове. От влакната на семената му се прави медицински памук, тампони за лице, клечки за уши и т.н. От листата на растението се добива лимонена и ябълчена киселина, а от цветчетата - ценен памуков мед.
От семената на памука се получава масло, чрез метода на студеното пресоване, като понякога се прави и в комбинация с екстракция на органически разтворители. Основният доставчик на памуково масло на световния пазар е САЩ. То е богато на омега-6 – линолова, олеинова, палмитинова киселини. Съдържа и фитостероли и токофероли. Маслото не е мазно, лесно се абсорбира от кожата, като и придава копринена мекота и блясък.
От семената на памука се получава масло, чрез метода на студеното пресоване, като понякога се прави и в комбинация с екстракция на органически разтворители. Основният доставчик на памуково масло на световния пазар е САЩ. То е богато на омега-6 – линолова, олеинова, палмитинова киселини. Съдържа и фитостероли и токофероли. Маслото не е мазно, лесно се абсорбира от кожата, като и придава копринена мекота и блясък.
Приложение в козметиката
В козметиката памуковото масло е широко разпространено. В продуктите за лице, то укрепва клетъчния метаболизъм и влияе върху синтеза на колаген. Има изглаждащи и тонизиращи свойства и се препоръчва в грижата за зрялата кожа. Използва се в състава на anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Маслото от памук подхранва и омекотява, като предпазва от загубата на влага в кожата и има успокояващ ефект. Подходящо средство е в грижата за сухата и чувствителна кожа и се включва в състава на различни овлажняващи кремове, маски за лице, лосиони за почистване на грим. В продуктите за тяло, благодарение на силно хидратиращите си свойства, то участва в някои масажни масла, лосиони, кремове, млека за тяло; в овлажняващи и успокояващи кремове за ръце; в успокояващи кремове за и след депилация и бръснене; в хидратиращи балсами за устни и др. Памуковото масло стимулира бързото възстановяване на клетъчните мембрани и има силни антиоксидантни свойства, в следствие на което, то ефективно предпазва кожата от вредните въздействия на околната среда, включително и въздействията на ултравиолетовите лъчи. Част е от слънцезащитната козметика – лосиони и масла за и след слънце. Екстрактът от памук се грижи деликатно за сухата кожа и се включва в различни дезодоранти и ролони против изпотяване. В продуктите за коса маслото възстановява космените фоликули и придава на косата мекота и сила. Също така овлажнява и възстановява изтощената след боядисване и химическо къдрене коса и се използва в състава на различни подхранващи шампоани, балсами и маски за изтощена и суха коса. В продуктите за баня участва в състава на множество сапуни, душ гелове и пяни за вана, като спомага за увеличаване на количеството пяна.
Арктически памук
Какво представлява арктическият памук?
Eriophorum callitrix, по-известно като арктически памук, е многогодишно растение, адаптирано към сурови климатични условия. Това е един от най-разпространените представители на флората, който вирее в Северното полукълбо и регионите на тундрата. С изключение на всяко кратко лято в тези географски ширини, през останалото време от годината арктическият памук е изложен на силен вятър, сняг и изключително ниски температури. Вследствие на всичко това семената на памука се увиват в бели венчелистчета, които ги предпазват от студа. При всяко стъбло на растението се образува по една пухкава памучна сфера от венчелистчетата, която обгражда всички семена.
Първоначално арктическият памук служи основно за храна на мигриращите снежни гъски и северните елени, които се хранят с него и до днес. Намира място обаче и в живота на човека. Още преди дълги години ескимоските народи, предимно инуитите използват памуковото растение по своите земи като фитили за маслените им лампи. През последните години обаче арктическият памук привлича вниманието и на учени и изследователи, които откриват редица полезни вещества в него. Дотолкова полезни, че днес се използват като незаменими помощници в козметологията.
Eriophorum callitrix, по-известно като арктически памук, е многогодишно растение, адаптирано към сурови климатични условия. Това е един от най-разпространените представители на флората, който вирее в Северното полукълбо и регионите на тундрата. С изключение на всяко кратко лято в тези географски ширини, през останалото време от годината арктическият памук е изложен на силен вятър, сняг и изключително ниски температури. Вследствие на всичко това семената на памука се увиват в бели венчелистчета, които ги предпазват от студа. При всяко стъбло на растението се образува по една пухкава памучна сфера от венчелистчетата, която обгражда всички семена.
Първоначално арктическият памук служи основно за храна на мигриращите снежни гъски и северните елени, които се хранят с него и до днес. Намира място обаче и в живота на човека. Още преди дълги години ескимоските народи, предимно инуитите използват памуковото растение по своите земи като фитили за маслените им лампи. През последните години обаче арктическият памук привлича вниманието и на учени и изследователи, които откриват редица полезни вещества в него. Дотолкова полезни, че днес се използват като незаменими помощници в козметологията.
Приложение в козметиката
За да оцелее в екстремните условия на Севера, арктическият памук развива уникални свойства. Той съдържа много по-висока концентрация на активни съставки в сравнение с растенията в умерените климатични райони.
Арктическият памук е с богато съдържание на:
Благодарение на своя състав арктическият памук образува тънък филм, предпазващ кожата от вредно въздействие на агресивни външни фактори. С активното почистващо, успокояващо и хидратиращо действие той се превръща в подходяща съставка за ексфолиращи и почистващи продукти. Екстрактите от растението обаче все още не намират широко приложение в козметиката, а причината е районът, в който вирее. Сред първите козметични компании, които започват да използват арктически памук и го влагат в продуктите си и до днес, е френският производител "Polaar".
Арктическият памук е с богато съдържание на:
- захари – проявяват силно почистващо действие, омекотяват и хидратират кожата, защитават от токсини и забавят процесите на стареене
- полифеноли – растенията ги произвеждат естествено, за да се предпазват от ултравиолетовата радиация и всички други агресори; оказва се, че полифенолите могат да предпазват и нас, като бъдат активни помощници в борбата със свободните радикали; в тази роля те стимулират обновяването на клетките и проявяват дори изглаждащ ефект за кожата
- минерали – грижат се за регенерацията на клетките и защитата на епидермиса; проявяват хидратиращи свойства, като осигуряват задържането на влагата и запазват еластичността на кожата
Благодарение на своя състав арктическият памук образува тънък филм, предпазващ кожата от вредно въздействие на агресивни външни фактори. С активното почистващо, успокояващо и хидратиращо действие той се превръща в подходяща съставка за ексфолиращи и почистващи продукти. Екстрактите от растението обаче все още не намират широко приложение в козметиката, а причината е районът, в който вирее. Сред първите козметични компании, които започват да използват арктически памук и го влагат в продуктите си и до днес, е френският производител "Polaar".
Папая
Папаята (лат. Carica papaya) е екзотично дърво с тънък ствол, което достига до 10 метра височина. На върха си има големи разсечени листа, а стволът е отрупан с тежки плодове, с големи размери. В процеса на съзряване плодовете се оцветяват в различни оттенъци на жълтото. Родината на дървото е Южна Америка, от където се разпространява първо в Мексико, а впоследствие и във всички тропически страни. Вкусът му напомня едновременно на пъпеш и тиква. При запичането на папаята, тя отделя мирис на хляб, от където е известна и с името "хлебно дърво". В плодовете ѝ се съдържа специфичен ензим – папаин, под действието на които се размекват влакната на месото. Папаинът се съдържа не само в плодовете, но и във всички части на растението.
Плодовете на папаята са богати на множество хранителни вещества. Те съдържат мазнини, белтъчини, бета-каротин и множество ензими. В състава им са включени витамин B, C и D и минералите калий, калций, фосфор, натрий и желязо.
В медицината сокът от плодовете на папая се използва успешно при различни заболявания на гръбначния стълб. В него се съдържа особен ензим, който възстановява съединителната тъкан на междупрешленните дискове. Препаратите с папая лекуват някои форми на неврит, келоиди, артроза и артрит. Папаята е диетичен продукт, който подобрява храносмилането и се използва в различни програми за отслабване.
Плодовете на папаята са богати на множество хранителни вещества. Те съдържат мазнини, белтъчини, бета-каротин и множество ензими. В състава им са включени витамин B, C и D и минералите калий, калций, фосфор, натрий и желязо.
В медицината сокът от плодовете на папая се използва успешно при различни заболявания на гръбначния стълб. В него се съдържа особен ензим, който възстановява съединителната тъкан на междупрешленните дискове. Препаратите с папая лекуват някои форми на неврит, келоиди, артроза и артрит. Папаята е диетичен продукт, който подобрява храносмилането и се използва в различни програми за отслабване.
Приложение в козметиката
Папаята е широко разпространена в козметиката. В продуктите за лице, екстрактът от папая има лечебен ефект. Той има противовъзпалително, регенериращо, успокояващо действие и стимулира обмяната на веществата в клетките на епидермиса. Успешно се бори с гнойни рани, язви, брадавици, старчески петна, акне, разширени пори и др. Сокът от папая има уникалното свойство да разгражда кератина (който е един от най-трайните протеини), като по този начин ефективно ексфолира мъртвите клетки. Екстрактът от растението се използва в различни почистващи тоници, лосиони, гелове, кремове, маски, пилинг маски и скрабове за мазна и проблемна кожа. Тъй като не предизвиква алергични реакции е подходящо средство в грижата и за чувствителната кожа. Има избелващи свойства, премахва лунички и участва в състава на избелващите продукти за лице - лосиони, тоници, кремове и маски. Активира производството на колаген в кожата, подобрява еластичността ѝ и се използва в anti-age козметиката – кремове, маски и др. В продуктите за тяло папаинът се включва в състава на различни кремове, лосиони и млека за след депилация, защото забавя растежа на космите. Участва и в състава на слънцезащитната козметика – масла, лосиони и др. Ексфолира и овлажнява кожата и се използва в някои хидратиращи масла, лосиони и кремове за тяло. В грижата за косата екстракът от папая дълбоко почиства косата и скалпа. Подхранва и ревитализира косъма, давайки усещане за свежест и лекота. Прекрасно се грижи за мазната коса и се използва в различни шампоани, балсами и маски. Използва се успешно в много от продуктите за устна хигиена, а в продуктите за баня се включва в някои сапуни, душ гелове и пяни за вана, в пастите за зъби.
Парабени
Метилови и етилови парабени, пропилови парабени, бутил и изобутил парабени и техните производни са синтетични консерванти, разработени от нефтопродукти.
Парабените са вещества без цвят, мирис, аромат и вкус, които лесно се смесват с другата консистенция, прекратяват напълно ензимната активност в продукта и той получава дълъг живот.
Парабените според редица изследвания продължават да действат и след като проникнат в тъканите, после в кръвообръщението и накрая - в органите на човека като ограничават нормалната ензимна активност на тялото. Според други изследвания, един от най-зловещите ефекти на парабените е коварното им проникване в ДНК – генетичния код на клетката.
Парабените са вещества без цвят, мирис, аромат и вкус, които лесно се смесват с другата консистенция, прекратяват напълно ензимната активност в продукта и той получава дълъг живот.
Парабените според редица изследвания продължават да действат и след като проникнат в тъканите, после в кръвообръщението и накрая - в органите на човека като ограничават нормалната ензимна активност на тялото. Според други изследвания, един от най-зловещите ефекти на парабените е коварното им проникване в ДНК – генетичния код на клетката.
Пасифлора
Пасифлората (лат. Passiflora), известна още като "цвете на страстта" или "страстниче", е многогодишна дървесна лиана, която достига до 10 метра дължина. За родина на растението се приема Южна Бразилия, Парагвай, Аржентина, среща се и в тропическите и субтропическите райони на Южна и Северна Америка.
Пасифлората съдържа множество полезни вещества за човешкия организъм като алкалоиди, гликозиди и флавоноиди, сред които основният е хризин. Растението е богато на кумарин, малтол, сератонин, умбелиферон и др. Основните свойства на пасифлората са седативни, спазмолитични и сънотворни.
В съвременната медицина растението най-често се използва като успокояващо средство, при нарушения на сърдечната дейност. Ефективно е при астматични пристъпи, предизвикани от нервно напрежение, намалява симптомите на умора, раздразнителност, нервност, безсъние. Благодарение на обезболяващите си свойства помага при главоболие, мигрена, дори и зъбобол. Има потогонно действие.
Пасифлората съдържа множество полезни вещества за човешкия организъм като алкалоиди, гликозиди и флавоноиди, сред които основният е хризин. Растението е богато на кумарин, малтол, сератонин, умбелиферон и др. Основните свойства на пасифлората са седативни, спазмолитични и сънотворни.
В съвременната медицина растението най-често се използва като успокояващо средство, при нарушения на сърдечната дейност. Ефективно е при астматични пристъпи, предизвикани от нервно напрежение, намалява симптомите на умора, раздразнителност, нервност, безсъние. Благодарение на обезболяващите си свойства помага при главоболие, мигрена, дори и зъбобол. Има потогонно действие.
Приложение в козметиката
В козметиката широко се прилага екстрактът от пасифлора. В продуктите за лице той има силно антиоксидантно действие и предпазва кожата от стареене. Част е от антиейдж козметиката – кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. Подходящо е използването му в грижата за мазната и проблемна кожа, тъй като има силен противовъзпалителен ефект. Действа освежаващо и тонизиращо и се използва в различни почистващи кремове, лосиони, тоници и маски за лице. Подходящо средство е и в грижата за чувствителната кожа. В продуктите за тяло екстрактът от пасифлора се използва предимно заради подхранващите си и хидратиращи свойства. Той стимулира клетъчното обновяване и е подходящ в грижите за сухата кожа. Участва в някои лосиони, млека, кремове, масла и ексфолианти за тяло. Възстановява кожата след слънчеви изгаряния и се използва в козметиката за след слънце – лосиони, масла. Благодарение на потогенното си действие се включва в състава на различни дезодоранти, ролони и спрейове. В продуктите за баня участва в някои душ гелове, душ кремове, пяни за вана и др. В продуктите за коса екстрактът от пасифлора отстранява замърсяванията по кожата на главата и косъма. Ефективно възстановява структурата на косъма, улеснява разресването и придава копринена мекота и блясък. Използва се в различни шампоани, балсами, маски за коса.
Пачули
Пачулито (лат. Pogostemon patchouli) е вечнозелен многогодишен храст от семейството на ментата. За негова родина се приемат Филипинските острови, но може да се срещне и в тропическа Азия, Южна Америка, Индия, Китай, Виетнам, Карибите, Индонезия и др. Достига височина до 90 sm, цветовете му са бяло-лилави, листата са големи. Растението е капризно и вирее в плодородни почви.
От младите листа на пачулито се получава масло, чрез метода на парната дестилация. Готовото масло може да бъде кафяво-зелено, тъмнооранжево или кафяво-червено на цвят. Ароматът му е силен, с нотки на дървесина, трева, земя и корени. Маслото от пачули съдържа пачулон, кариофилен, сейшелен, цикосейшелен и др.
От младите листа на пачулито се получава масло, чрез метода на парната дестилация. Готовото масло може да бъде кафяво-зелено, тъмнооранжево или кафяво-червено на цвят. Ароматът му е силен, с нотки на дървесина, трева, земя и корени. Маслото от пачули съдържа пачулон, кариофилен, сейшелен, цикосейшелен и др.
Приложение в козметиката
Маслото от пачули в козметиката е широко разпространено. Използва се в парфюмерията, като съставка на някои парфюми и дезодоранти. В продуктите за лице благодарение на овлажняващите си свойства, то е ефективно в грижата за сухата кожа. То възстановява нейната тъкан, премахва лющенето и участва в състава на някои лосиони и кремове за суха кожа. Маслото от пачули е ефективно средство срещу стареенето на кожата. Грижи се за набръчканата, отпусната и увиснала кожа. Има лифтинг ефект, значително подобрява еластичността на кожата и изглажда бръчките. Включва се в състава на anti-age козметиката – кремове, серуми, маски. Маслото нормализира дейността на мастните жлези, премахва разширените пори, лекува акне и други гнойни възпаления и белезите от тях. Използва се в състава на различни почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло маслото от пачули се бори с целулита и участва в антицелулитните продукти за тяло – лосиони, масла, кремове и др. Също така има благоприятно въздействие върху кожата на ръцете и ноктите, като ги заздравява и укрепва. Използва се в състава на някои кремове за ръце и нокти. В продуктите за коса маслото се бори с пърхота и участва в състава на различни шампоани, маски и балсами за суха коса.
Пелин
Пелинът (лат. Artemisia absinthium) е род растения от семейство Сложноцветни. Двугодишните и многогодишни треви и храсти достигат височина повече от 1 метър. Коренището е дървесно, с гъсто разположение. Растението има характерен мирис и горчивина. Пелинът се среща в районите на Евроазия, Северна Америка и Африка. Обикновено расте по ливади, градини, къщи, по пътищата и може да се срещне почти навсякъде.
Пелинът съдържа етерични масла, смоли, дъбилни вещества, витамини C, K, B6, минерални елементи, летливи и др. Благодарение на тяхната комбинация растението има тонизиращо, противовъзпалително, болкоуспокояващо, седативно и диуретично действие.
За медицински цели листата на растението се берат преди цъфтежа или в самото начало на цъфтежа. Използват се като средство за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилателната система. Етеричното масло от пелин стимулира кръвообращението, облекчава дишането и влияе положително на обменните процеси в миокарда.
Пелинът съдържа етерични масла, смоли, дъбилни вещества, витамини C, K, B6, минерални елементи, летливи и др. Благодарение на тяхната комбинация растението има тонизиращо, противовъзпалително, болкоуспокояващо, седативно и диуретично действие.
За медицински цели листата на растението се берат преди цъфтежа или в самото начало на цъфтежа. Използват се като средство за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилателната система. Етеричното масло от пелин стимулира кръвообращението, облекчава дишането и влияе положително на обменните процеси в миокарда.
Приложение в козметиката
В козметиката пелинът е широко разпространен. В продуктите за лице е подходящо средство в грижата за мазната и проблемна кожа. Той има бактерициден ефект и помага при възпаление и увреждане на кожата. Действа благоприятно при черни точки, акне и други кожни възпаления. Участва в състава на различни почистващи лосиони, тоници, гелове, кремове, маски и др. В пелина се съдържат уникални вещества, които допринасят за регулиране на кожния метаболизъм, бързо отстраняват токсините и стимулират обновяването на кожата. Етеричното масло от пелин забавя процесите на стареене и е подходящо в грижата за зрялата кожа. Част е от anti-age козметиката – кремове, маски, серуми, кремове за околоочния контур и др. В продуктите за тяло маслото подобрява вида на кожата, правейки я да изглежда видимо по-стегната и гладка. Участва в някои лосиони, кремове, млека и масла. Също така се използва и в масажните масла. Екстрактът от пелин се включва в състава на различни дезодоранти, спрейове, ролони. Етеричното масло от пелин заздравява ноктите и се употребява в някои заздравители, масла и основи, в кремове за ръце и нокти. В продуктите за коса, пелинът се използва за лечение на себорея и пърхот. Ефективен е в грижата за мазната коса и се включва в състава на различни шампоани, балсами и маски.
Перли
Перлите (лат. Margaritas / Pearls) са минерали с органичен произход. Те са закръглени варовикови образувания, които се намират в черупките на някои морски обитатели. Перлите биват в бял, сребристо-бял, кремав или яркорозов цвят. По-рядко се срещат златисто-кафяви или черни перли. Могат да бъдат речни и морски.
Перлите са едни от най-популярните камъни в източния свят. Смята се, че те са способни да върнат младостта, дълголетието и защитават от уроки. Според източната традиционна медицина, перлите имат успокояващо и охлаждащо действие, увеличават силата и жизнеността и имат тонизиращ ефект.
Перлата съдържа 2% вода, 12% конхиолин и 86% калиев карбонат. Днес основни доставчици на натурални перли са Таити, Индия и Иран. Перлите имат множество лечебни свойства. Лекуват заболявания на черния дроб, бъбреците, червата и стомаха, облекчават хипертоничните кризи и укрепват нервната система.
На този камък му се приписват и магически свойства. Съществува поверие, че перлена огърлица подарена на булката в сватбения ден, гарантира верността ? и засилва нейната любов.
От перлите се образува прах, чрез метода на пресоване. Полученият прах е уникален източник на биологичен калций, който е от съществено значение за регулиране на междуклетъчната обмяна и на сърдечния ритъм. Също така стимулира растежа на костните тъкани. В тибетската медицина перлите на прах се използват за стимулиране на защитните свойства на организма и неговото пречистване. Имат благоприятен ефект върху състава на кръвта. Те повишават резистентността към неблагоприятните външни фактори, засилват защитните функции на организма, подобряват зрението.
Перлите са едни от най-популярните камъни в източния свят. Смята се, че те са способни да върнат младостта, дълголетието и защитават от уроки. Според източната традиционна медицина, перлите имат успокояващо и охлаждащо действие, увеличават силата и жизнеността и имат тонизиращ ефект.
Перлата съдържа 2% вода, 12% конхиолин и 86% калиев карбонат. Днес основни доставчици на натурални перли са Таити, Индия и Иран. Перлите имат множество лечебни свойства. Лекуват заболявания на черния дроб, бъбреците, червата и стомаха, облекчават хипертоничните кризи и укрепват нервната система.
На този камък му се приписват и магически свойства. Съществува поверие, че перлена огърлица подарена на булката в сватбения ден, гарантира верността ? и засилва нейната любов.
От перлите се образува прах, чрез метода на пресоване. Полученият прах е уникален източник на биологичен калций, който е от съществено значение за регулиране на междуклетъчната обмяна и на сърдечния ритъм. Също така стимулира растежа на костните тъкани. В тибетската медицина перлите на прах се използват за стимулиране на защитните свойства на организма и неговото пречистване. Имат благоприятен ефект върху състава на кръвта. Те повишават резистентността към неблагоприятните външни фактори, засилват защитните функции на организма, подобряват зрението.
Приложение в козметиката
В козметиката перленият прах е широко разпространен. В продуктите за лице той оказва мощен подмладяващ ефект. Предпазва кожата от действието на свободните радикали, възстановява я и подобрява еластичността. Част е от anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур. Също така се ползва като базисна съставка в перлените кремове за лице. Включва се и в състава на някои червила и балсами за устни. Има избелващи свойства, бори се с тъмните петна и участва в състава на избелващата козметика – лосиони, тоници, серуми, маски, в избелващи пасти за зъби и др. Подхранва кожата с основните биологично-активни вещества, има противовъзпалителни свойства и възстановява нейната структура. Подходящ е в грижата за чувствителната кожа, склонна към алергии, тъй като има антиалергично действие. Използва се в различни почистващи лосиони, тоници, емулсии, ексфолианти. В декоративната козметика се включва в някои BB кремове. В продуктите за тяло перленият прах предпазва от негативното действие на ултравиолетовите лъчи и се включва в слънцезащитната козметика – лосиони, масла и др. Притежава овлажняващи свойства и се използва в някои хидратиращи лосиони, кремове и масла. В продуктите за баня участва в състава на различни душ гелове, душ кремове, пяни за вана и др.
Пестициди
Пестицидите (лат. Pesticida) са вещества или смес от вещества, с химически или биологичен произход. Те са предназначени за унищожаването на вредни насекоми, гризачи, плевели, болести по растенията и животните и др.
В зависимост от химичния си състав се различават 3 основни групи пестициди:
Добре е да се знае, че средствата, които защитават растенията от различни вредители, няма как да са напълно безвредни за хората и животните. В резултат на използването на пестициди, които имат канцерогенни свойства, токсичните съединения попадат в жизнено-важните органи на човека чрез храна, вода, въздух и др. Те се натрупват в организма, нарушават функционирането на различни системи и причиняват опасни заболявания. Доказано е, че пестицидите, както и радиацията се отнасят към химичните мутагени, които са причина за гените мутации, способни да се предават на следващите поколения.
Болшинството от съвременните пестициди са синтетични органични съединения. Последните европейски изследвания показват, че пестицидите, предназначени за търговски цели, могат да донесат огромни вреди на организма. Те предизвикват мутация на половите клетки, аномалии на плода, безплодие и рак. Действат върху нервната система и предизвикват неврологични нарушения, които водят до депресия.
Пестицидите, намерени в декоративната козметика и тоалетните принадлежности, разрушават ендокринната система. Те нарушават функциите на хормоните в тялото. Действието им, освен онкологични заболявания, предизвиква и болести на сърцето, затлъстяване и предразполага към захарен диабет.
В зависимост от химичния си състав се различават 3 основни групи пестициди:
- неорганични съединения: това са съединения на арсен, живак, флуор, сяра, мед, цинк и др
- органични съединения: това са хлороорганични и фосфороорганични съединения, синтетични пиретроиди, бензимидазоли, фталимиди, минерални масла, триазини, органични живачни съединения и др
- препарати с растителен, вирусен, бактериален и гъбичен произход
Добре е да се знае, че средствата, които защитават растенията от различни вредители, няма как да са напълно безвредни за хората и животните. В резултат на използването на пестициди, които имат канцерогенни свойства, токсичните съединения попадат в жизнено-важните органи на човека чрез храна, вода, въздух и др. Те се натрупват в организма, нарушават функционирането на различни системи и причиняват опасни заболявания. Доказано е, че пестицидите, както и радиацията се отнасят към химичните мутагени, които са причина за гените мутации, способни да се предават на следващите поколения.
Болшинството от съвременните пестициди са синтетични органични съединения. Последните европейски изследвания показват, че пестицидите, предназначени за търговски цели, могат да донесат огромни вреди на организма. Те предизвикват мутация на половите клетки, аномалии на плода, безплодие и рак. Действат върху нервната система и предизвикват неврологични нарушения, които водят до депресия.
Пестицидите, намерени в декоративната козметика и тоалетните принадлежности, разрушават ендокринната система. Те нарушават функциите на хормоните в тялото. Действието им, освен онкологични заболявания, предизвиква и болести на сърцето, затлъстяване и предразполага към захарен диабет.
Петигрен
Петигренът (лат. Citrus bigaradia) е горчив портокал. От неговите листа и тънки клонки се извлича петигреново масло. Полученото масло е прозрачно, с жълти или кехлибарени оттенъци. Ароматът му е свеж, цитрусов, с дървесни нотки. Маслото се произвежда в Южна Америка, Южна Европа и Израел. Качеството на маслото е различно, като за най-качествени се смятат френските и португалски масла. То съдържа лимонен, линалол, линалилацетат, гераниол, нерол и др.
Маслото от петигрен има множество лечебни свойства и се използва в медицината. То се смята за едно от най-силните масла, които имат антисклеротично и антиоксидантно действие. Маслото оптимизира кръвообращението, премахва главоболието и мускулните болки. Също така влияе върху работата на кръвоносната система, нормализира състава на кръвта и лимфата, спомага за саморегулиране на метаболизма и елиминира токсините от организма. То е ефективно в периоди на възстановяване след тежки болести и оперативна намеса. Лекува депресия, нервно изтощение, безсъние, тъга и самота. Премахва чувството на умора, отпадналост и тежест. Стимулира творческата енергия, усилва паметта и логиката и стимулира изобретателността.
Маслото от петигрен има множество лечебни свойства и се използва в медицината. То се смята за едно от най-силните масла, които имат антисклеротично и антиоксидантно действие. Маслото оптимизира кръвообращението, премахва главоболието и мускулните болки. Също така влияе върху работата на кръвоносната система, нормализира състава на кръвта и лимфата, спомага за саморегулиране на метаболизма и елиминира токсините от организма. То е ефективно в периоди на възстановяване след тежки болести и оперативна намеса. Лекува депресия, нервно изтощение, безсъние, тъга и самота. Премахва чувството на умора, отпадналост и тежест. Стимулира творческата енергия, усилва паметта и логиката и стимулира изобретателността.
Приложение в козметиката
В козметиката и ароматерапията маслото е известно като "елексир на младостта". В продуктите за лице, то е подходящо за всички видове кожа. Има подмладяващо и изглаждащо действие, подобрява еластичността и се включва в anti-age козметиката – кремове, маски, серуми, кремове за шия и деколте и др. Маслото регулира мастния баланс в кожата, има антисептични свойства и премахва разширени пори, пъпки, акне и други кожни дефекти. Използва се в различни почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло то се адаптира към промените в теглото и отлично се грижи за кожата на бюста, корема и бедрата. Предпазва я от разтягане и стрии и се включва в състава на някои лосиони, масла и кремове за тяло. Също така премахва отоците и болките в краката и участва в състава на различни кремове за крака. Маслото от петигрен има дезодориращ и освежаващ ефект, който напълно елиминира неприятните миризми. Това го прави често срещана съставка в множество спрейове, ролони и дезодоранти. В продуктите за баня се включва в някои олиа, сапуни, ароматни бомбички за вана и душ гелове.
Пчелен восък
Пчелният восък (лат. Cera) се отделя от специални восъчни жлези, които са разположени в долната част на корема на пчелите. Обикновено могат да го произвеждат само младите пчели, чиято възраст варира от 10 до 20 дни. Отделеният восък се използва от пчелите като основен материал за изграждането на клетки в кошера. Цветът му може да варира от бял до наситено жълт. Пчелният восък има характерен мирис на мед. Той става пластичен при температура 35 градуса, топи се при 62-68 градуса и кипи при 100 градуса. Пчелният восък е добре разтворим в етерични масла, мазнини, терпентин, парафин, хлороформ, бензен, етер, слабо разтворим е в алкохол и неразтворим във вода и глицерин.
Пчелният восък се състои от множество химични елементи. Той съдържа мастни киселини, вода, наситени въглеводороди, ароматни и органични вещества, въглехидрати, оцветители. Богат е на витамин A, който подобрява състоянието на кожата.
Благодарение на множеството си полезни вещества, пчелният восък намира приложение в медицината, фармацията и козметологията.
Пчелният восък се състои от множество химични елементи. Той съдържа мастни киселини, вода, наситени въглеводороди, ароматни и органични вещества, въглехидрати, оцветители. Богат е на витамин A, който подобрява състоянието на кожата.
Благодарение на множеството си полезни вещества, пчелният восък намира приложение в медицината, фармацията и козметологията.
Приложение в козметиката
В козметиката се препоръчва използването на пчелен восък с жълт цвят, тъй като в него се съдържа най-много витамин A. В продуктите за лице той има свойството да забавя процесите на стареене, подобрява еластичността и разглажда кожата. Подходящо средство е в грижата за сухата и зряла кожа. Използва се в anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур; в различни балсами за устни и червила. Пчелният восък има успокояващи и противовъзпалителни свойства. Помага при различни кожни възпаления, като подхранва кожата. Участва в някои почистващи кремове и маски за нормална до мазна кожа. Ценна суровина е в състава на кремове и емулсии и намира приложение в декоративната козметика. Използва се в състава на различни фон дьо тени, ружове, сенки, моливи за устни, спирали за мигли и др. В продуктите за тяло, той намира приложение, благодарение на силно хидратиращите си свойства. Пчелният восък омекотява и овлажнява кожата, придавайки ѝ копринена мекота. Участва в някои подхранващи лосиони, кремове, млека за суха кожа, в кремове за ръце и нокти. Предпазва кожата от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и се включва в слънцезащитната козметика – масла, лосиони. В продуктите за баня се използва в състава на различни сапуни, ароматни бомбички за вана и др.
Пчелно млечице
Пчелното млечице (лат. Apilacum) е продукт от секрецията на специалните жлези на пчелите работнички. Още в древността събирачите на мед са се чудили защо пчелата майка живее по-дълго и е по-голяма на размери от пчелите работнички, въпреки че тези насекоми се развиват от еднакви лаври. Оказва се, че това е заради киселообразната маса, която се отделя от челюстните жлези на възрастните пчели. Освен това, пчелите работнички се хранят с пчелно млечице само 3 дни, докато пчелата майка – през целия си живот в кошера.
Изследването на пчелното млечице показва, че неговият протеинов състав е много подобен на човешката кръв – в него се съдържа алумин и глобулини. То е богато на витамин A, C, E, D, PP, хормони, тестостерон, прогестерон, естрадиол, мастни киселини и много ценни съставки за човешкия организъм. В него е открито веществото гермициден, което потиска развитието на бактерии. Целият този комплекс от компоненти, характеризира пчелното млечице като великолепен естествен биостимулатор.
Днес пчелното млечице се използва в медицината, козметиката, изготвянето на биодобавки и др.
За събирането на пчелно млечице, пчеларите използват специални изкуствени купички или го извличат директно от питата, където се развива пчелата майка. Достъпното за събиране пчелно млечице, пчелите донасят само през пролетта и лятото. Трудоемкият процес на събиране обяснява и неговата висока пазарна цена. Полученият продукт е жълтеникаво-бяла маса, с перлен нюанс и остър кисел вкус.
В народната медицина пчелното млечице се препоръчва за кърмещи жени, за увеличаване на лактацията и за малки дечица, които прекалено бавно наддават тегло. Препоръчва се използването му при анемии, понижен имунитет, бронхити, диабет, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза и др.
За производството на козметика се използва както свежото пчелно млечице, така и абсорбираното, което е във вид на прах, получен чрез изсушаване на млечицето.
Изследването на пчелното млечице показва, че неговият протеинов състав е много подобен на човешката кръв – в него се съдържа алумин и глобулини. То е богато на витамин A, C, E, D, PP, хормони, тестостерон, прогестерон, естрадиол, мастни киселини и много ценни съставки за човешкия организъм. В него е открито веществото гермициден, което потиска развитието на бактерии. Целият този комплекс от компоненти, характеризира пчелното млечице като великолепен естествен биостимулатор.
Днес пчелното млечице се използва в медицината, козметиката, изготвянето на биодобавки и др.
За събирането на пчелно млечице, пчеларите използват специални изкуствени купички или го извличат директно от питата, където се развива пчелата майка. Достъпното за събиране пчелно млечице, пчелите донасят само през пролетта и лятото. Трудоемкият процес на събиране обяснява и неговата висока пазарна цена. Полученият продукт е жълтеникаво-бяла маса, с перлен нюанс и остър кисел вкус.
В народната медицина пчелното млечице се препоръчва за кърмещи жени, за увеличаване на лактацията и за малки дечица, които прекалено бавно наддават тегло. Препоръчва се използването му при анемии, понижен имунитет, бронхити, диабет, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза и др.
За производството на козметика се използва както свежото пчелно млечице, така и абсорбираното, което е във вид на прах, получен чрез изсушаване на млечицето.
Приложение в козметиката
В козметиката пчелното млечице е широко разпространено. В продуктите за лице, то има подмладяващи свойства. Подобрява клетъчния имунитет, възстановява клетъчните мембрани и активира клетъчния метаболизъм. Пчелното млечице повишава еластичността на мускулните влакна и в anti-age козметиката се използва в различни кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур, кремове за шия и деколте и др. Благодарение на успокояващите си и овлажняващи функции, се включва в някои хидратиращи кремове за лице и балсами за устни. Пчелното млечице има силен бактерициден ефект, облекчава възпаленията по кожата и ефективно лекува акне. Участва в различни почистващи лосиони, тоници, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло то дълбоко прониква в епидермиса, омекотява и хидратира кожата на лактите и петите. Използва се в някои подхранващи лосиони и кремове, кремове за ръце, кремове за лакти и пети и др. Регулира водния баланс в кожните клетки и мастните жлези. Бори се с целулита и участва в антицелулитните продукти – лосиони, кремове, серуми. В продуктите за коса пчелното млечице укрепва космените фоликули и подобрява растежа на косата. Предпазва от накъсване и косопад и се включва в различни възстановяващи шампоани, маски и балсами за суха и третирана коса.
Портокал
Портокалът (лат. Citrus sinensis) е сочен и вкусен плод на цитрусово дърво. Дървото е с вечнозелени листа и достига височина до 10 метра. Портокалът е месест семков плод, със свеж цитрусов аромат. Портокаловите дървета са столетници, могат да живеят до 700 години. За негова родина се приема Древен Китай. От Китай постепенно то се разпространява в Индия, след това в Египет и Сирия. В Китай се смята, че "слънчевият плод" носи щастие.
Портокаловото масло се получава от корите на сладък и горчив портокал чрез метода на студено пресоване. Маслото от сладък портокал представлява мазна течност, с жълто-оранжев цвят и мирис на портокал. Маслото от горчив портокал е с прозрачна консистенция и свеж аромат. Портокаловото масло съдържа пинен, сабинен, линалоол, лимонен, мирцен, цитронелал и др. То премахва вредните токсини от организма.
Портокаловото масло се получава от корите на сладък и горчив портокал чрез метода на студено пресоване. Маслото от сладък портокал представлява мазна течност, с жълто-оранжев цвят и мирис на портокал. Маслото от горчив портокал е с прозрачна консистенция и свеж аромат. Портокаловото масло съдържа пинен, сабинен, линалоол, лимонен, мирцен, цитронелал и др. То премахва вредните токсини от организма.
Приложение в козметиката
В козметиката маслото от портокал е подходящо в грижата за всеки тип кожа. В продуктите за лице то подобрява регенерацията на клетките, предотвратява образуването на свободните радикали и предпазва кожата от вредните атмосферни влияния. Маслото стимулира производството на колаген и възстановява еластичността на кожата. То изглажда фините бръчки и участва в състава на anti-age козметиката – кремове, лосиони, серуми, пилинг маски и др. Използва се и в състава на някои кремове за суха и дехидратирана кожа. Портокаловото масло има добър избелващ и тонизиращ ефект, бори се с пигментните петна и участва в различни избелващи лосиони за лице. Благодарение на своите противовъзпалителни свойства масло премахва черни точки, акне и кожни обриви. То нормализира мастния себум, стяга порите и се включва в някои почистващи лосиони, тоници, кремове и маски за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло маслото от портокал се препоръчва в грижата за сухата, груба и лющеща се кожа. Използва се в състава на различни хидратиращи лосиони, кремове и масла. В продуктите за баня участва в множество душ гелове, душ кремове, пяни за вана и др.
Портулака
Портулака (лат. Port?laca), известна още като тученица или калдъръмче е едногодишно тревисто растение, с гладко червеникаво лежащо стъбло. Листата му са месести, като долните са разположени спирално, а горните – обратно. Цветчетата са малки, без дръжка, обикновено с жълт цвят, като се срещат и в розово и червено. Цъфтят през юни и юли.
Полезните свойства на калдаръмчето са известни още от древността. В Древен Египет са добавяли листата и стъблата на растението в храната, като лечебно средство. В Древна Гърция растението се е използвало основно като лекарство, което се потвърждава и в писанията на Хипократ. С нея са лекували безсъние, рани, ухапвания от змии и чревни заболявания. Известният арабски лечител Авиацена го е смятал за едно от най-важните природни лекарства. В китайската медицина със сок от портулака са лекували очни заболявания.
Днес тученицата активно се отглежда в Кавказ, Индия, Франция и страните по Средиземноморието. Растението има умерено силен мирис и лек кисел вкус. То съдържа лесно усвоими протеини, органични киселини, гликозиди. Богато е на витамини C, PP, B1, B2, каротин, минерални соли, микроелементи и др.
Полезните свойства на калдаръмчето са известни още от древността. В Древен Египет са добавяли листата и стъблата на растението в храната, като лечебно средство. В Древна Гърция растението се е използвало основно като лекарство, което се потвърждава и в писанията на Хипократ. С нея са лекували безсъние, рани, ухапвания от змии и чревни заболявания. Известният арабски лечител Авиацена го е смятал за едно от най-важните природни лекарства. В китайската медицина със сок от портулака са лекували очни заболявания.
Днес тученицата активно се отглежда в Кавказ, Индия, Франция и страните по Средиземноморието. Растението има умерено силен мирис и лек кисел вкус. То съдържа лесно усвоими протеини, органични киселини, гликозиди. Богато е на витамини C, PP, B1, B2, каротин, минерални соли, микроелементи и др.
Приложение в козметиката
Тученицата е широко разпространена в козметиката и е подходяща за всеки тип кожа. Екстрактът от растението има способността да ускорява регенерацията на тъканите и да омекотява кожата. В продуктите за лице той подмладява клетките, което значително забавя процесите на стареене и дребните бръчки изчезват съвсем. Включва се в състава на anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Екстрактът от портулака има силно противовъзпалително и антибактериално действие. Той успокоява раздразнената, възпалена и склонна към алергии кожа, което го прави отлично средство в грижата за чувствителната кожа. Помага при черни точки, акне и други кожни проблеми и се използва в различни почистващи лосиони, тоници, гелове, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. Среща се и в състава на някои ВВ кремове. В продуктите за тяло екстрактът от растението омекотява и хидратира кожата и участва в някои лосиони, масла, млека и кремове. Подходящо е в грижата за сухата кожа. В продуктите за коса портулака заздравява косъма, премахва пърхота и се включва в състава на различни шампоани, маски и балсами за мазна коса.
Пракакси
Пракакси (Pentaclethra macroloba) е дърво със сиво-кафява гладка кора, което достига височина 40 метра. То се среща в тропическите гори на Амазонка. В Южна Америка пикът на цъфтене е през април-май, като цветът му е добър източник на нектар. Дървото е известно с лечебните си свойства още от времето на коренните американци. Използвано е от дълги времена за лечение на рани с различна сложност, ухапвания от змии и насекоми.
Приложение в козметиката
От семената на растението чрез метода на студено пресоване и филтриране се получава масло. То се смята за едно от най-добрите антисептични масла, предназначени за кожата, което се бори с възпаления, дразнене и инфекции. Съдържа в състава си множество киселини, сред които миристинова, палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, алфа-линолова, беханова и др.
Маслото от пракакси притежава множество лечебни свойства. То е натурално антибактериално и противогъбично средство, което бързо облекчава сърбежа, зачервяванията и отоците. В козметиката маслото от пракакси е широко разпространено, тъй като то е подходящо средство за всеки тип кожа. То стимулира регенерацията на кожните клетки, повишава еластичността и изглажда дребните бръчки. В продуктите за лице е част от anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Маслото е ефективно средство в грижата за сухата и зряла кожа. Маслото от пракакси успокоява кожата, облекчава възпаления и обриви и се включва в състава на различни почистващи лосиони, кремове и маски за проблемна кожа. То намалява появата на пигментация и се използва в някои избелващи продукти за лице. Маслото от пракакси изглажда текстурата на кожата и има дълбоко овлажняващи свойства. В продуктите за тяло то се включва в състава на различни хидратиращи кремове, лосиони и масла. Намалява видимостта на белези и стрии и се използва в някои кремове, масла и млека за тяло, предназначени за борба със стриите. Маслото от пракакси обаче е най-разпространено в грижите за косата. То придава блясък и мекота на косите, предпазва ги от цъфтене, подхранва ги и помага за задържането на влагата в косъма. Маслото не го утежнява, придава му обем, дълбоко възстановява изтощената коса и подобрява разресването. В продуктите за коса подобрява състоянието на сухата и изтощена коса и се включва в състава на различни шампоани, балсами и маски. Маслото от пракакси създава хидрофобен слой около косъма, който го предпазва от влага и регулира обема.
Приложение в козметиката
От семената на растението чрез метода на студено пресоване и филтриране се получава масло. То се смята за едно от най-добрите антисептични масла, предназначени за кожата, което се бори с възпаления, дразнене и инфекции. Съдържа в състава си множество киселини, сред които миристинова, палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, алфа-линолова, беханова и др.
Маслото от пракакси притежава множество лечебни свойства. То е натурално антибактериално и противогъбично средство, което бързо облекчава сърбежа, зачервяванията и отоците. В козметиката маслото от пракакси е широко разпространено, тъй като то е подходящо средство за всеки тип кожа. То стимулира регенерацията на кожните клетки, повишава еластичността и изглажда дребните бръчки. В продуктите за лице е част от anti-age козметиката - кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Маслото е ефективно средство в грижата за сухата и зряла кожа. Маслото от пракакси успокоява кожата, облекчава възпаления и обриви и се включва в състава на различни почистващи лосиони, кремове и маски за проблемна кожа. То намалява появата на пигментация и се използва в някои избелващи продукти за лице. Маслото от пракакси изглажда текстурата на кожата и има дълбоко овлажняващи свойства. В продуктите за тяло то се включва в състава на различни хидратиращи кремове, лосиони и масла. Намалява видимостта на белези и стрии и се използва в някои кремове, масла и млека за тяло, предназначени за борба със стриите. Маслото от пракакси обаче е най-разпространено в грижите за косата. То придава блясък и мекота на косите, предпазва ги от цъфтене, подхранва ги и помага за задържането на влагата в косъма. Маслото не го утежнява, придава му обем, дълбоко възстановява изтощената коса и подобрява разресването. В продуктите за коса подобрява състоянието на сухата и изтощена коса и се включва в състава на различни шампоани, балсами и маски. Маслото от пракакси създава хидрофобен слой около косъма, който го предпазва от влага и регулира обема.
Праскова
Прасковата (Prunus Persica на латински) е овощно дръвче от семейство Розоцветни. За негова родина е посочвана Китай. Според историческите сведения първият прасковен вид е "роден" в района на Северозападен Китай, между басейна на река Тарим и северните склонове на планините Кунлун Шан, където за първи път плодородното дръвче е "опитомено" и култивирано. Оттогава човечеството знае, че това дръвче разполага с ядливи сочни плодове, наричани праскови или нектарини (в зависимост от това точно какъв е видът). Що се отнася до разновидностите на растението - днес съществуват над 5000 вида прасковени дървета по света.
Как започва разпространението на дръвчетата? Прасковите са споменати в китайските писания още през 10-ти век пр. Хр. и според сведенията били предпочитани плодове от крале и императори. През 300 г. пр.н.е. прасковените плодове тръгват от Китай, минават през Персия и достигат Гърция. Така започва разпространението им из европейските територии. А според някои историци латинското наименование на плодородното дърво е "persica", вероятно защото прасковите са дошли в Европа именно през Персия. Е, не се знае колко вярно е това. Не се знае също и дали е истинно твърдението, че в Средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата на дървото. Но днес е сигурно едно - както всеки плод, прасковите носят ползи за здравето на човека. Тези плодове са с голямо количество захари и със съдържание на 80 - 90% вода. Богати на витамин В1, витамин В2, витамин В9, витамин PP, витамин Е и каротин (обикновено колкото по-жълти са плодовете, толкова по-високо е съдържанието на каротин). В състава им има още калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Богати са и на витамин С, като някои учени посочват, че една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Част от съставките им (макар и в по-малки количества) са фолиева киселина, етерично масло, пектин и биотин.
Заради богатия си състав на полезни вещества прасковите проявяват куп полезни свойства: укрепват имунната система, повлияват на перисталтиката като пречистват стомашно-чревния тракт, действат като антиоксиданти, детоксикират и почистват организма, а според някои учени проявяват и благоприятен ефект при борбата с чернодробни заболявания. Полезни са и костилките на прасковения плод, тъй като от тях се извлича базово масло. Освен това съдържат и витамин B17.
Смята се, че много от ценните вещества в прасковения плод се запазват дори при приготвяне на сладки изкушения, при консервиране и при сушене. Така че, дори и да не е сезонът им (в нашите ширини плодовете зреят от юли до август), отново можете да си похапнете от сладките праскови и те да доставят полезни вещества в организма ви. А освен здравословна храна за организма, прасковите могат да са и полезни помощници за козметиката, която използваме.
Как започва разпространението на дръвчетата? Прасковите са споменати в китайските писания още през 10-ти век пр. Хр. и според сведенията били предпочитани плодове от крале и императори. През 300 г. пр.н.е. прасковените плодове тръгват от Китай, минават през Персия и достигат Гърция. Така започва разпространението им из европейските територии. А според някои историци латинското наименование на плодородното дърво е "persica", вероятно защото прасковите са дошли в Европа именно през Персия. Е, не се знае колко вярно е това. Не се знае също и дали е истинно твърдението, че в Средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата на дървото. Но днес е сигурно едно - както всеки плод, прасковите носят ползи за здравето на човека. Тези плодове са с голямо количество захари и със съдържание на 80 - 90% вода. Богати на витамин В1, витамин В2, витамин В9, витамин PP, витамин Е и каротин (обикновено колкото по-жълти са плодовете, толкова по-високо е съдържанието на каротин). В състава им има още калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Богати са и на витамин С, като някои учени посочват, че една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Част от съставките им (макар и в по-малки количества) са фолиева киселина, етерично масло, пектин и биотин.
Заради богатия си състав на полезни вещества прасковите проявяват куп полезни свойства: укрепват имунната система, повлияват на перисталтиката като пречистват стомашно-чревния тракт, действат като антиоксиданти, детоксикират и почистват организма, а според някои учени проявяват и благоприятен ефект при борбата с чернодробни заболявания. Полезни са и костилките на прасковения плод, тъй като от тях се извлича базово масло. Освен това съдържат и витамин B17.
Смята се, че много от ценните вещества в прасковения плод се запазват дори при приготвяне на сладки изкушения, при консервиране и при сушене. Така че, дори и да не е сезонът им (в нашите ширини плодовете зреят от юли до август), отново можете да си похапнете от сладките праскови и те да доставят полезни вещества в организма ви. А освен здравословна храна за организма, прасковите могат да са и полезни помощници за козметиката, която използваме.
Приложение в козметиката
От дълги години в козметичния свят прасковата е асоциирана като цвят в палитрите със сенки или в цветната гама при червила и гланцове, но идва и момент, в който този плод става и съставка на някои формули за грижа за кожата. Известни са най-различни домашни "рецепти за красота" на маски за лице със сока или месестата част на плодовете. През последните години козметичната индустрия представи и продукти за лице с праскова, както и козметика за тяло с праскова, като във формулите най-често се използват екстракт от плодовете и масло от прасковените костилки. А сред козметичните позитиви, посочени от експертите е това, че този вид сладки плодове спомагат за свиването на порите и за изравняване на тена на лицето. Освен това прасковите (най-вече маслото от костилките на плодовете) са полезна съставка, която защитава и омекотява кожата, помага за запазването на влажността и еластичността ѝ, свива порите и я прави гладка и мека. Освен това козметолози посочват, че маслото от праскова е изключително подходящо в грижата за суха кожа, както и за помощник в антиейдж грижата за кожата с видими признаци на стареене. Прасковеното масло е известно и с това, че притежава подхранващи и хидратиращи свойства и може да се използва както за пълноценна грижа за лице, така и за релаксиращ масаж на тялото. Някои козметични производители създават и козметика за коса с праскова, като сред основните свойства са подхранващите и хидратиращи "сили" на плодовия екстракт и маслото от праскова). Е, очевидно прасковите не са само сладка и полезна храна за организма - те са и суперпомощници за поддържането на красотата ни.
Прополис
Какво представлява прополисът?
Въпреки несходствата обаче, доказано е, че различните видове прополис притежават и множество обединяващи ги ефекти.
Сред основните свойства са:
Прополисът е природна смола, която пчелите събират от пъпките или цветовете на някои растения. Представлява жълто-зелена до тъмно кафява субстанция с характерен мирис. Основната му роля е да служи като “цимент” или лепило за затваряне отворите на пчелния кошер. Затова и след откритието си, още в древни времена, прополисът е използван предимно като лепило. По-късно започва да се употребява като лекарство при синини и рани, а след това да се използва в парфюмерията и козметиката. През годините прополисът става популярен и като идеално средство при лакирането на цигулки и струнни инструменти.
Първоначално малцина са знаели точно от кои растения пчелите събират прополиса. Сега обаче е известно – работливите насекоми си набавят природната смола от различни растителни видове в умерения климатичен пояс, като един от най-разпространените е тополата. В Бразилия, която е основен производител на прополис, той се извлича от растението Дилянка (Baccharis) и затова получава наименованието зелен прополис.
Всъщност в зависимост от видовете растения се определят и различни видове прополиси. Въпреки че основният състав е растителни смоли с добавени от пчелите полен и секрети, се очертават разлики. Съставът на прополиса зависи най-вече от географското местоположение и ботаническото разнообразие в околната среда на пчелния кошер. В прополиса са открити няколкостотин компонента, като за различните видове прополис са характерни различни съединения. Например, в тополовия прополис са характерни феноли, флавоноиди, естери на фенолови киселини, а в бразилския – р-кумарова киселина, дитерпени и флавоноиди, напълно различни от тези в един тополов прополис.
По тези причини видовете прополиси притежават и някои открояващи ги свойства. Ярък пример за това е имуностимулиращото действие, което бразилският прополис притежава, а тополовият – не.Първоначално малцина са знаели точно от кои растения пчелите събират прополиса. Сега обаче е известно – работливите насекоми си набавят природната смола от различни растителни видове в умерения климатичен пояс, като един от най-разпространените е тополата. В Бразилия, която е основен производител на прополис, той се извлича от растението Дилянка (Baccharis) и затова получава наименованието зелен прополис.
Всъщност в зависимост от видовете растения се определят и различни видове прополиси. Въпреки че основният състав е растителни смоли с добавени от пчелите полен и секрети, се очертават разлики. Съставът на прополиса зависи най-вече от географското местоположение и ботаническото разнообразие в околната среда на пчелния кошер. В прополиса са открити няколкостотин компонента, като за различните видове прополис са характерни различни съединения. Например, в тополовия прополис са характерни феноли, флавоноиди, естери на фенолови киселини, а в бразилския – р-кумарова киселина, дитерпени и флавоноиди, напълно различни от тези в един тополов прополис.
Въпреки несходствата обаче, доказано е, че различните видове прополис притежават и множество обединяващи ги ефекти.
Сред основните свойства са:
- антибактериално, противогъбично и бактерицидно действие
- противовъзпалителна активност и противовирусно действие
- антиоксидантен ефект
- хепатопротективно действие, което защитава клетките в черния дроб
- антитуморна активнос
- ускорява зарастването на рани и клетъчния метаболизъм
- консервираща активност
Приложения в козметиката
Именно поради широкоспектърното си действие, прополисът започва да се използва в различни козметични формули. Влагат се предимно спиртни, гликолови, маслени извлеци, екстракти и тинктури.
Заради противовъзпалителните си свойства природната смола участва в състава на продукти за лице и тяло, предназначени за хора с чувствителна кожа или страдащи от псориазиз и екземи. Влага се и в продукти против акне, като помага да се премахне възпалението и зачервяването.
С активното си бактерицидно действие прополисът е много подходяща съставка в пастите за зъби. Вложен в продукт за орална хигиена, той убива бактериите и освен това успокоява болки в зъба.
Прополисът присъства и като съставка в много балсами за устни и в кремовете, подходящи за студеното време, като защитава кожата от агресивното влияние на студа и предотвратява евентуалното изсушаване и зачервяване.
Заради противовъзпалителните си свойства природната смола участва в състава на продукти за лице и тяло, предназначени за хора с чувствителна кожа или страдащи от псориазиз и екземи. Влага се и в продукти против акне, като помага да се премахне възпалението и зачервяването.
С активното си бактерицидно действие прополисът е много подходяща съставка в пастите за зъби. Вложен в продукт за орална хигиена, той убива бактериите и освен това успокоява болки в зъба.
Прополисът присъства и като съставка в много балсами за устни и в кремовете, подходящи за студеното време, като защитава кожата от агресивното влияние на студа и предотвратява евентуалното изсушаване и зачервяване.
Пшеничен зародиш
Пшеница и масло от пшеничен зародиш (лат. Tríticum). Пшеницата е тревисто едногодишно растение, едно от най-популярните в света. Тя е една от най-старите култури, която се е отглеждала от всички древни цивилизации. Пшеницата е богата на множество витамини, от които особено ценни за човешкото здраве са витамин E, D, F, PP. Пшеничното зърно съдържа въглехидрати, протеини, нишесте, растителни мазнини, минерали, като калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, фосфолипиди и др. В пшеничния зародиш са концентрирани растителни протеини, които влияят на здравето и дълголетието на човешкото тяло.
В пшеницата се съдържат специфични ензими, благодарение на които хранителните вещества, съдържащи се в пшеничното зърно, отделят съединения, които лесно се усвояват от човешкия организъм. Едни от основните елементи са неразтворимите фибри, които се съдържат в пшеничните трици. Редовната им употреба с храната подобрява храносмилането и прочиства храносмилателния тракт. Пшеничният зародиш помага при лечението на много тежки заболявания, като диабет, заболявания на сърдечно-съдовата, нервната и половата система. Действа укрепващо на имунната система.
От пшеничните зародиши се извлича ценно масло, което се използва за медицински и козметични цели. За първи път започват да го употребяват в древната китайска медицина. През 19 век за пръв път използват маслото за козметични цели италианците. Днес един от основните производители на натурално масло от пшеничен зародиш е САЩ. Маслото се получава чрез метода на студеното пресоване или чрез екстракция с органични разтворители. Методът на студеното пресоване максимално запазва полезните свойства на пшеничните зародиши, но е доста нерентабилен метод, тъй като за получаването на 1 литър масло са необходими 30 kg зародиши, които се извличат от 17 тона пшенично зърно. Полученото масло е гъсто, лепкаво, с тъмнооранжев цвят. Маслото, получено чрез екстракция позволява да се извлекат от зародишите повече компоненти, отколкото при пресоване, обаче някои ценни съставки, като витамин Е, при екстракция се разрушават. След екстракция течността минава през рафиниране и се получава масло със сламен цвят и практически без мирис.
В пшеницата се съдържат специфични ензими, благодарение на които хранителните вещества, съдържащи се в пшеничното зърно, отделят съединения, които лесно се усвояват от човешкия организъм. Едни от основните елементи са неразтворимите фибри, които се съдържат в пшеничните трици. Редовната им употреба с храната подобрява храносмилането и прочиства храносмилателния тракт. Пшеничният зародиш помага при лечението на много тежки заболявания, като диабет, заболявания на сърдечно-съдовата, нервната и половата система. Действа укрепващо на имунната система.
От пшеничните зародиши се извлича ценно масло, което се използва за медицински и козметични цели. За първи път започват да го употребяват в древната китайска медицина. През 19 век за пръв път използват маслото за козметични цели италианците. Днес един от основните производители на натурално масло от пшеничен зародиш е САЩ. Маслото се получава чрез метода на студеното пресоване или чрез екстракция с органични разтворители. Методът на студеното пресоване максимално запазва полезните свойства на пшеничните зародиши, но е доста нерентабилен метод, тъй като за получаването на 1 литър масло са необходими 30 kg зародиши, които се извличат от 17 тона пшенично зърно. Полученото масло е гъсто, лепкаво, с тъмнооранжев цвят. Маслото, получено чрез екстракция позволява да се извлекат от зародишите повече компоненти, отколкото при пресоване, обаче някои ценни съставки, като витамин Е, при екстракция се разрушават. След екстракция течността минава през рафиниране и се получава масло със сламен цвят и практически без мирис.
Приложение в козметиката
В козметиката маслото от пшеничен зародиш няма странични ефекти и е подходящо в грижата за всеки тип кожа. В него се съдържа голямо количество витамин Е, който е необходим за поддържането на кожата млада. То стимулира подмладяването и обновяването на клетките, значително подобрява външния вид и здравето на кожата. Маслото е великолепен природен антиоксидант, който забавя процесите на стареене на кожата на клетъчно ниво. В продуктите за лице то поддържа циркулацията на кръвта в капилярите и стимулира обновяването на кожните клетки, забавяйки стареенето им. Маслото от пшеничен зародиш разглажда фините бръчки, придава на кожата еластичност и се включва в anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. Участва и в състава на някои балсами за устни. То се бори успешно с лунички и пигментни петна. Подобрява цвета на лицето, има избелващи свойства и се включва в различни избелващи продукти, като тоници, лосиони, кремове и маски. Маслото има противовъзпалителни свойства и много добре почиства кожата и порите, премахва пъпки, гнойни ранички, обриви и дерматити. То регулира производството на мастен себум и се използва в някои почистващи лосиони, тоници, гелове, маски и кремове за мазна и проблемна кожа. В продуктите за тяло маслото от пшеничен зародиш овлажнява, омекотява и подхранва кожата, което го прави много ефективно в грижата за сухата, загрубяла и белеща се кожа. Има способността дълбоко да прониква в кожата и да запазва влагата вътре. Участва в различни хидратиращи лосиони, масла и кремове, в кремове за ръце, пети, крака и лакти. Маслото често се включва в състава на антицелулитни продукти, тъй като то се бори с всички признаци на целулита. Лесно прониква в кожата и изглажда белези и стрии. Използва се в някои антицелулитни масла, кремове, серуми, ексфолианти, кремове против стрии и др. Също така то участва в състава на слънцезащитната козметика - кремове, масла и лосиони. В продуктите за коса маслото от пшеничен зародиш съживява и подхранва изтощената и тънка коса, склонна към косопад. То укрепва космените фоликули, стимулира растежа на косата, придава ѝ копринена мекота и се бори с белите коси. Използва се в различни шампоани, балсами, маски и масла за мазна коса. Маслото от пшеничен зародиш се употребява широко и в бебешката козметика – шампоани, душ гелове, лосиони, масла и др.
Пшеничният протеин (лат. Proteinum Tritici) се състои от аминокиселини, подобни на тези, от които се състои протеинът на човешката коса и кожа. В козметиката най-често се използва след като се подложи на хидролиза. Пшеничният протеин е силно разтворим във вода и лесно се усвоява от кожата. Аминокиселините, включени в състава му, се явяват градивни елементи за регенерацията на кожата и възстановяването на клетките. Хидролизираните пшенични протеини в комбинация с естествените полимери образуват невидим филм върху повърхността на кожата, който има стягащ ефект и подхранващо действие.
Приложение в козметиката
В козметиката пшеничните протеини намират широко приложение. Проучванията показват, че те активират механизми, които възстановяват естествените функции на кожата и я защитават от свободните радикали. В продуктите за лице пшеничните протеини се използват главно заради антиоксидантните си и регенериращи свойства, които ги правят подходящи в грижата за зрялата кожа. Участват в anti-age козметиката – кремове, серуми, маски, кремове за околоочния контур и др. В продуктите за тяло те имат хидратиращи свойства, подобряват водния баланс и се включват в някои лосиони, кремове, масла, млека, кремове за ръце. Пшеничният протеин укрепва ноктите и се използва в състава на различни заздравители, масла и основи. В продуктите за баня участва в някои душ гелове, душ кремове, пяни за вана и др.
В продуктите за коса пшеничният протеин подхранва космените фоликули, възстановява увредената коса и допринася за формирането на такъв протеин, като кератина. Прави косата гъвкава, гъста и блестяща. Използва се в различни шампоани, балсами, маски, масла и пяни за коса. Той има възстановяващи, омекотяващи и овлажняващи свойства и се явява един от съществените компоненти в козметичните продукти, предназначени за косата и бебешката кожа.
В продуктите за коса пшеничният протеин подхранва космените фоликули, възстановява увредената коса и допринася за формирането на такъв протеин, като кератина. Прави косата гъвкава, гъста и блестяща. Използва се в различни шампоани, балсами, маски, масла и пяни за коса. Той има възстановяващи, омекотяващи и овлажняващи свойства и се явява един от съществените компоненти в козметичните продукти, предназначени за косата и бебешката кожа.
Пъпеш
Пъпешът (лат. Cucumis melo) е едногодишно тревисто пълзящо растение от семейство Тиквови. Растението е с едри и вкусни плодове, които са с кръгла или елипсовидна форма. Цветът му варира от зеленикав до жълто-зелен. Растението е топлолюбиво и светлолюбиво. Пъпешът е широко разпространен в Европа, Америка, Азия и Африка. Култивиран е заради ценните си хранителни плодове. В зрелите плодове на пъпеша се съдържат множество полезни съставки. Богат е на витамин B, C, E, пантотенова, никотинова и фолиева киселина, азотни, пектинови и минерални вещества, както и влакна и каротин. Съдържа до 18% захар.
Пъпешът има множество полезни свойства, които се използват в медицината и козметиката. Той има диуретично и тонизиращо действие. Лекува заболявания на бъбреците, пикочния мехур, сърдечно-съдовата система. Помага при нарушаване на метаболитните процеси, болки в гърлото и хемороиди. Има способността да премахва холестерола от организма, а наличието на фолиева киселина в него действа благоприятно при атеросклероза и анемия.
Пъпешът има множество полезни свойства, които се използват в медицината и козметиката. Той има диуретично и тонизиращо действие. Лекува заболявания на бъбреците, пикочния мехур, сърдечно-съдовата система. Помага при нарушаване на метаболитните процеси, болки в гърлото и хемороиди. Има способността да премахва холестерола от организма, а наличието на фолиева киселина в него действа благоприятно при атеросклероза и анемия.
Приложение в козметиката
В козметиката пъпешът е широко разпространен. В продуктите за лице, той се грижи за сухата и много чувствителна кожа, като я прави мека и еластична. Участва в различни хидратиращи кремове, маски, балсами за устни. Екстрактът от пъпеш е подходящ в грижата за мазна и проблемна кожа. Той тонизира кожата, премахва, акне, пъпки, черни точки и се включва в някои почистващи кремове, лосиони и маски. Има избелващо действие и премахва лунички и старчески петна. Използва се в състава на избелващи продукти, като лосиони, кремове и маски за лице. В продуктите за тяло се използва заради силно изразените си подхранващи и овлажняващи свойства. Насища кожата с всички необходими хранителни вещества, действа освежаващо и хидратира в дълбочина. Включва се в различни масла, лосиони, кремове и др. В продуктите за баня участва в някои сапуни, душ гелове, душ кремове, пяни за вана.