Азбука на козметиката - Ч

Червената боровинка е вечнозелен нисък, пълзящ храст. Расте в блатисти области в северното полукълбо.

Съществуват 4 вида червена боровинка:

• Vaccinium oxycoccus или Северна боровинка: Среща се в Европа, Северна Азия, Северна Америка. Растението е с малки листа, мъхесто стебло и бледорозови плодове и освежаващ и остър кисел вкус.
• Vaccinium microcarpum или Малка боровинка: Среща се в Северна Европа и Северна Азия. Различава се от северната боровинка по формата на листата и липсата на мъхести фибри върху стъблата на растението.
• Vaccinium macrocarpon или Американска боровинка: Расте в Северна Америка. С по-големи листа от Северната боровинка и с вкус, наподобяващ ябълка.
• Vaccinium erythrocarpum или Севернопланинска боровинка: Среща се в югоизточната част на Северна Америка и расте на най-висока надморска височина.

Маслото и екстрактите от различните видове червена боровинка са близки по състав. Богати са на флавоноиди, сапонини, лимонена и глюкоронова киселина, а също и витамин C. Съдържат и високи концентрации на естествени антиоксиданти.

Известно като едно от най-ненаситените масла, маслото от червената боровинка притежава най-хидратиращите свойства в сравнение с останалите натурални козметични масла. Балансираното му съдържание на Омега-3 и Омега-6 в съотношение 1:1 е изключително важно при усвояването на есенциални мастни киселини от кожата.

Както маслото, така и екстрактите от червена боровинка най-често се включват в състава на козметични продукти за кожа и коса. Добавени в продуктите, те подобряват еластичността, омекотяват кожата, придават блясък и здравина на косъма. Поради оксидантните си вещества червената боровинка се влага и в продукти против стареене. Подходяща суровина е и за козметични изделия, предназначени за хора, страдащи от екзема и псориазис.

Съставките на маслата и екстрактите от червена боровинка имат широко приложение и в медицината. Включват се в продукти за устната кухина, препарати за предпазване на сърцето и отделителната система, в медикаменти за лекуване на рак.

Черният пипер (лат. Piper nigrum) е многогодишно растение от семейство Пиперови. Стъблото му е с височина до 10 m, листата са тъмнозелени, кожести, със сърцевидна форма. Цветчетата са малки, бели, събрани в съцветия. Плодовете са малки (3 - 5 mm), променят цвета си според съзряването, като той може да варира от зелен до червен. Пиперът започва да дава плодове на третата година след засаждането си. От едно растение може да се получи до 3 kg пипер. Черният пипер произхожда от Югозападна Индия, а днес се отглежда и в Индонезия, Шри Ланка, Бразилия, Малайзия и др.

От сушените нарязани плодове на черния пипер се получава етерично масло чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е практически безцветно, с лек зеленикав оттенък. Ароматът му е горещ, остър, дървесно-пикантен, с оттенък на лилия. Трайността на маслото е минимум 5 години.
Основните компоненти на маслото от черен пипер са: терпени, лимонен, цитронелол, хавазин, багрилни и дъбилни вещества, смоли, въглехидрати, мазнини, витамин C и др.
Освен че черният пипер се използва широко в кулинарията, като една от основните подправки, той има множество лечебни свойства и намира приложение в медицината. Маслото от черен пипер повишава имунитета, подобрява кръвообращението и храносмилането. Ефективно е в лечението на ревматизъм, артрит, главоболие, мигрена, колики, болки в корема, хранителни отравяния и други. Укрепва нервната система и подобрява паметта.

Черешата (лат. Prunus avium) е овощно дърво от семейство Розоцветни, което може да достига до 10 метра височина. Растението е широко разпространено в Южна Европа, Крим, Украйна, Централна Азия и др. Формата на вкусния плод зависи от сорта, може да бъде кръгла или сърцевидна, а цветът може да варира от жълто до черно. Плодовете са сочни и месести, с тънка гладка кожа.

Черешата е добър източник на витамини и минерали. Тя съдържа аскорбинова киселина, витамин B1, B2, A, E, PP, каротин, пектин, флавоноиди, ябълчена киселина и кумарин. Богата е и на калций, калий, манган, кобалт, флуор, желязо, фосфор, мед, йод, полифенол и др.

Черешата притежава множество полезни свойства и в медицината се използва като имуноукрепващо средство, което предпазва организма от вирусни инфекции. Кумариновите съединения, включени в плода, намаляват съсирването на кръвта, като по този начин предотвратяват образуването на тромбове. Помага при анемия и атеросклероза. Калият от своя страна помага при хипертония и други сърдечносъдови заболявания. Черешата стимулира дейността на бъбреците, има диуретичен ефект и помага за намаляване на теглото. Стимулира храносмилането, облекчава стомашните болки и оказва аналгетичен ефект при артирит, подагра и ревматизъм. Премахва отоците и помага при заболявания на щитовидната жлеза. Подари високото съдържание на желязо и фолиева киселина, плодът е полезен да се употребява по време на бременност.

Чия е ниско растение от рода на градинския чай. Всъщност има два вида растения, които са наричани с това име - това са Salvia hispanica и Salvia columbariae. Чията обаче е известна повече със своите семена, които се приемат за една от суперхраните. Те са малки и твърди и векове наред са били употребявани като храна или напитка от индианците от Югозападна Америка и латиноамериканците. Имат неутрален вкус и може да се използват в разнообразни сладки и солени рецепти. Но онова, което прави чията суперхрана, е нейният химически състав. Семената ѝ са богат източник на незаменими аминокиселини, тъй като 60% от съдържанието им е Омега-3. Те са също богати и на други омега мастни киселини. Освен това 20% от съдържанието им е завършен протеин, което означава, че съдържат всичките осем незаменими аминокиселини, а това ги прави перфектната храна за активни хора или такива, които искат да натрупат мускулна маса. Чия семената са богати на много полезни витамини и минерали, включително желязо, калий, цинк, калций и магнезий. Една калория семена от чия дава много повече усвоим калций от една калория в млякото или сиренето, много повече желязо от спанака и много повече калий от бананите.