Азбука на козметиката - Т

Свещеният аромат, който се разнася от кандилата в църкви и параклиси, който присъства на религиозни обреди и понякога витае дори из домашни помещения - да, това е тамянът. Представлява ароматна смола, добивана от дърветата от род Boswellia (по-специално Boswellia sacra). Добиваното смолисто вещество се използва за производството на добре познатите клечки и зрънца тамян, използвани от множество духовници по света. Всъщност има 4 основни дървесни вида Boswellia, от чиято смола е произвеждан тамян (с малки разлики, зависещи от времето на добиване). Смолите се окачествяват ръчно. В зависимост от технологията на добива и препработката можете да срещнете разновидности като бял тамян и жълт тамян. Обикновено тамянът се получава при разрез в ствола на дървото Босвелия, от който изтича белия му сок. За бял тамян този сок се събира веднага, а за да се получи жълт, той се оставя да се втвърди за известно време на проветриво място. Така се получават кръгли зрънца, които са кехлибарено жълти и ароматни. Именно поради факта, че е добиван от дървесен вид Босвелия, тамянът получава научно име Boswellia carteri.

Днес тамянът е възприеман в почти всяка култура или религия като незаменима част от обреди и връзка между човешката и небесната сила. Всъщност от векове той е приет за едно от най-свещените вещества и до днешно време известен с "умението" си да разнася свещен ароматен пушек из помещенията, в които се провеждат религиозни ритуали. Освен във вид на смолисти зрънца или клечки, които щом бъдат запалени започват да разнасят ароматен дим, има още една често използвана форма - маслото от тамян. То например се счита за свято в Близкия изток, където е използвано в религиозните церемонии от хиляди години. А в днешни времена маслото от тамян намира широко приложение и в света на фармацията и козметиката. Етеричното масло от тамян е популярно и с редица ползи за здравето ни - според някои медицински специалисти, инхалации с маслото помагат за борбата със силна хрема и запушени дихателни пътища, кашлица и бронхит. В комбинация с базови масла то може да допринесе за зарастване на рани и облекчаване на сърбеж по кожата, за отстраняване на белези и стрии. Някои го използват и в рецепти за борба с ревматизъм, артрит и болки от травми.

Козметични свойства на тамяновото масло също не са малко.

Козметичното приложение на маслото от тамян, на латински Boswelia Carterii (Frankincense) Oil, не съществува от днес. Тамяновото масло е познато още от векове - според исторически сведения в древен Египет хората го използвали за направата на маски за лице, като вярвали, че проявява подмладяващ ефект. До днес маслото от тамян е ценна козметична съставка и някои производители го използват в продуктите за грижа за кожата. Популярно е и като съставка във формули за грижа за кожата, която проявява противовъзпалително, антисептично и стягащо действие. Освен това поддържа хидратацията на кожата, а поради известните си от дълги години подмладяващи качества е полезен помощник и в антиейдж рецепти (както домашни, така и създавани от производители). Някои учени посочват, че маслото от може да бъде полезно и в грижата за косата - когато присъства в шампоан, допринася за това косата да бъде гладка, блестяща и здрава.

Широко приложение тамяновото масло намира в парфюмерията (предимно в мъжки парфюми и дезодоранти). Разпространено е и в ароматерапията. Известно е като маслото, което създава духовна атмосфера, успокоява ума, има приповдигащо и успокояващо действие върху духа и емоциите. Поради това често се използва в ароматерапията за премахване на тревожност, напрежение и стрес. Ето защо мнозина ароматерапевтици смятат, че то е отлично за употреба по време на медитация.

Маслото от тамян е често използвано и в ароматни свещи. Можете да го срещнете и в състава на ръчно изработени сапуни и ароматни бомбички за вана, които подаряват доза релаксация. В каталога на английската компания "Bomb Cosmetics" например присъстват такива продукти, създадени със свещеното тамяново масло.

Тауринът (наричан още 2-аминоетансулфоновата киселина) е аминокиселина, която в молекулата си съдържа сяра. Намира се в няколко вида храни - основно в месото, рибата и майчиното мляко. Животните бозайници и хората могат да синтезират таурин или с други думи организмът им може да го произвежда в определени количества. Той е основен компонент на жлъчката и може да се открие в дебелото черво и представлява до 0,1% от общото човешко телесно тегло. Тауринът е широко разпространен в животинските тъкани. Поради това месото е една от храните, които са с високо съдържание на таурина. А едно животно има водещо значение и за името на тази аминокиселина. Таурин произлиза от латинската дума "taurus" (сродна на гръцката ταῦρος), която означава бик или вол. Според историческите сведения това име е избрано, тъй като тауринът бил изолиран за първи път от волска жлъчка през 1827 г. от немските учени Фридрих Тийдеман и Леополд Гмелин.

С какво ни е полезен тауринът?
Тази аминокиселина е необходима за правилното развитие и функциониране на скелетните мускули, за регулиране на кръвното налягане. Има и още много основни биологични роли - подобрява движението на жлъчен сок и предпазва от холестаза (запушване на жлъчните пътища), подобрява и самата секреция на жлъчен сок. Освен това е от изключително значение за работата на сърцето. Според научните изследвания половината от концентрацията на аминокиселини в сърцето е съставена от таурин и наличието му е важно за функциите на сърдечно-съдовата система, като укрепва сърдечния мускул и стабилизира сърдечния ритъм. Важна е ролята на таурина и за зрителната функция - това е най-изобилната аминокиселина в ретината и е от жизнено важно значение за доброто ни зрение. Именно заради всичките тези важни функции хората, чийто организъм, по една или друга причина, не може да синтезира таурин, трябва да получат необходимите количества от храната или чрез хранителни добавки. Максималният синтез на таурин все още е конкретно посочен в цифри, но е известно че средното количество, което здрав възрастен човек обикновено синтезира е между 50 и 125 mg на ден. Добавяне на таурин например е необходимо при новородени, тъй като тяхната способност да произвеждат аминокиселината все още не е развита. Затова тауринът често е добавян към адаптираните млека за новородени. Тауриновите медицински добавки често се препоръчват на хора, страдащи от високо кръвно налягане и някои други сърдечно-съдови заболявания. При хора с нарушена чернодробна или бъбречна функция също често се наблюдава дефицит на таурин.

Енергийни напитки и таурин
Тауринът често е използван и като активна съставка в енергийните напитки. Допринася за метаболитната активност, а метаболизмът на мазнините ни дава енергия. Ето защо, ако се повиши малко, вероятно ще се почувствате по-енергично, след като изпиете енергийна напитка, съдържаща таурин, отколкото обикновена чаша чай или кафе. Вторите ви помагат да останете будни, като държите ума си нащрек (това е кофеиновият ефект), а напитката с таурина ви кара да сте по-енергични и физически активни и да позволите на тялото ви да превръща повечето мазнини в гориво (енергия). Твърде много и в големи количества от всичко обаче е лошо. Тази универсална аксиома се отнася и за таурина. Предозирането с таурин може да доведе до проблеми, сред които промени във функциите и нормалната активност на невроендокринните клетки, хормонален дисбаланс в организма. Поради това е добре да регулирате приема на тауринсъдържащи енергийни напитки. Обикновено нивата на таурин в организма се контролират от бъбреците, като при излишък тауринът се изхвърля чрез урината, а при недостатък се връща обратно в кръвта. Въпреки, че всеки допълнителен и излишен прием се отделя чрез бъбреците, все пак е желателно да сте умерени в употребата на напитките с таурин.

От 2000-те години все повече производители започнаха да представят козметични формули с таурин. Установено е, че предотвратява вредните ефекти на гените TGFB1 върху космените фоликули. Освен това, според научни изследвания, тауринът подтиска действието на TGF-бета 2, който води до "смъртта" на клетките в космените фоликули и оттук до загубата на коса. Ето защо в много шампоани и лосиони против пърхот и косопад можете да видите тауринът да присъства в състава. Дори и някои производители в България го използват за формулите си за коса - компания "Арома" например създава някои шампоани в серия "Здраве Актив" именно с помощта на таурина. Той засилва енергийния метаболизъм на клетката, абсорбира се директно в скалпа и космения фоликул.

Според експерти тиуринът е не само полезен в грижата за косата, но хидратира и енергизира кожата. Някои козметични специалисти посочват, че той допринася и за отстраняване и премахване на белези по кожата.

Тимолът (Thymol) за пръв път е извлечен от тамяна, от където получава и името си. Също така веществото може да се извлече и от камфоровото дърво, което расте в субтропичните пояси на Китай и Япония. От дървесината, корените и филизите чрез метода на парната дестилация, се получава етерично масло, от което при охлаждане се отделя 90% камфор.

Тимолът това са безцветни кристали със специфичен мирис и остър вкус. Разтворими са в органични разтворители и са практически неразтворими във вода. Използват се като суровина за производството на ментол.

Благодарение на високото си съдържание на камфор, тимолът намира приложение в медицината. Включва се в състава на камфоровия спирт, камфорови мазила и мехлеми. Помага при гъбични инфекции и микози, тъй като има силно противогъбично действие.

Титаниев диоксид или наричан още титанов диоксид (TiO₂) е бял, неразтворим минерален пигмент. Намира се в природата основно в рутил, анатаз и брукит. Във всичките тези минерали има съдържание на чист титанов диоксид, който е свързан с примеси, но извличането му става предимно от рутил и анастаз. Обикновено, след добиването, титановият диоксид преминава през химическа обработка, за да се отстранят примесите. Така на разположение остава чистия бял пигмент, който е в прахообразна форма.

Заради пигментните си качества титаниевият диоксид започва да бъде използван в хранително-вкусовата промишленост. В средата на 90-те той е одобрен за употреба в тази индустрия и оттогава се среща най-вече като боя с избелващ ефект за храни (днес може да го срещнете в състава на млека, дъвки, майонеза и още много други продукти). Ролята му на бял оцветител му носи и името E171. Този минерал обаче може да се намери в куп продукти, вариращи от бои през храни до козметични формули.

Триглицеридите се наричат още триацил-глицероли и са основния вид липиди (наред с фосфолипидите и стеролите). Молекулата на триглицерида е съставена от различни по тип атомни структури - глицерол и висши мастни киселини (палмитинова, олеинова, алфа-линоленова, омега и други мастни киселини, които могат да бъдат наситени или ненаситени). Триглицериди се съдържат естествено в човешкия, в животинските и в растителните организми. В кръвта твърде високото им ниво може да е опасно за здравето, а в организма се натрупват като енергиен резерв. Служат и за образуването на клетъчната мембрана. Разтворители и преносители са на витамините A, D, E и K. Най-голям е процентът на триглицеридите в мастната тъкан, в черния дроб, в сърдечната и скелетната мускулатура. Триглицеридите са и естествен компонент на кожата, като значително спомагат за нейната бариерна функция. В роговия слой, намаляването им води до нарушаване на бариерните механизми на кожата. Количеството им е пряко свързано с поддържането на воден баланс - при намаляването му и нарушаването на този баланс, кожата става суха и предразположена към възпаления, алергии и образуване на бръчки.

Трюфелите (лат. Tuber) са вид редки гъби, които растат под земята и имат месесто тяло. Те се разделят основно на 3 групи - черни, червени и бели. Размерът им е различен, като варира от няколко грама до килограм. Особено ценни са черният и белият трюфел, които имат ярко изразен вкус на трюфел. Наричат ги "черни и бели брилянти" тъй като са едни от най-скъпите гъби в света и се смятат за ценен деликатес.

Трюфелът съдържа голямо количество витамин B1, който има благоприятен ефект върху храносмилателните процеси и нервната система, а рибофлавинът (витамин B2), съдържащ се в гъбите, помага при гастрит и различни кожни обриви. Трюфелът има способността да повишава имунитета на организма. Той съдържа витамин PP и C, богат е на микроелементи, като манган, желязо, мед, натрий, калий, калций, фосфор. В състава му са включени и въглехидрати, мазнини, протеини, пепел, диетични влакна, монозахариди и дизахариди, също така в гъбата се съдържа около 90 грама вода. Трюфелите отделят феромони и се смятат за много мощен афродизиак и антиоксидант. Полезни са за жени по време на бременност и кърмене.