Азбука на козметиката - Ш

Шафрановото масло е съставка със зеленикаво-жълт, светло или тъмножълт цвят, която се извлича от части от шафрановия минзухар. Растението е от семейство Перуникови и е наричано за по-кратко шафран. В естествени условия то е разпространено в Югозападна Азия, а е култивирано за първи път в Гърция. Дивите предшественици на шафрана са използвани от хилядолетия - данни за това се откриват още в асирийски ботанически справочник от 7 в. пр. н.е. Текстове за шафрана се откриват и в китайски медицински книги, а сред богатите римляни растението е добре известно като източник на ароматни вещества. В Средновековието търсенето на шафран също било голямо. Цената му била висока, а фалшифицирането му от търговците се наказвало с най-голямоа строгост, като се стигало дори до изгаряне на клада.
Причината растението да се използва още от древността е, че в състава му влизат повече от 150 етерични и ароматни съединения. То намира приложение като подправка и лекарство при повече от 90 болести. В наши дни, части от цвета и стъблото на шафрана се използват като много здравословна и ароматна подправка и тя е една от най-скъпите в света - заради големите разходи по отглеждане и преработка на растението. При вътрешно приложение, шафрановото масло спомага и за отслабване.

Шизандра е вид увивен храст - растение, не просто красиво и ароматно, за декорация у дома, но и незаменимо със свойствата си. Всички части от него са лечебни, като най-много се използват плодовете. Родината му е Китай и затова е известно и под името китайски лимонник. В превод, името му означава "плодът с петте вкуса" - което се дължи на богатството на състава на плодовете му. Достига височина 8-15 м., а плодчетата са пурпурночервени и съдържат 1-2 семена. Те съдържат значителни количества захари, киселини (лимонена 10-12%, ябълчна и винена по 7-8%) и комплекс от витамини.

Растението е известно като "квинтесенцията на китайските тонизиращи билки", а в родината му вярват, че то защитава енергиите на живота. Шизандра е мощен адаптоген - т. е., има свойството едновременно и да стимулира, и да успокоява. То спомага за балансиране състоянието на нервната система, независимо от това дали човек страда от преумора или превъзбуда. Шизандрата подобрява мозъчната функция и функцията на черния дроб, активира имунната система, пречиства кръвта, повишава сексуалната енергия при мъжете и жените. Заради цялостното му благоприятно влияние върху организма го наричат "билката, която прави всичко".Според китайците, шизандрата усилва енергията уей-чи, която тече точно под кожата, и поддържа нейните функции. Поради тази причина, още от древността тя е много популярна сред по-заможните мъже и жени от Китай - особено жените в императорския двор, които разчитатали на нея, за да запазят младостта на кожата си.
И до днес шизандра е широко използвана за разкрасяване на кожата и за защита от вредното въздействие на вятъра. Тя има свойството да запазва влагата и да подхранва кожата в условия на силно слънце или вятър. Освен това има антибактериални и противоалергични свойства и е ценна в състава на продукти като серум за чувствителна кожа.
Външната употреба на екстракт от шизандра е добре изпитано средство за запазване красотата и младостта на кожата - както вътрешното ѝ приемане спомага за здравето и дълголетието.

Шилак (Shellac) е восъкоподобно смолисто вещество, което се отделя от тропическите насекоми (Laccifer Lacca). Те паразитират върху някои тропически и субтропически дървета в Индия и страните от Азия.
В периода на роене въпросните насекоми поглъщат дървесен сок от клоните на дърветата, смилат го и отделят смолисто вещество, което се залепя по кората на дърветата. Тези кори с шилак се събират през юни и ноември. След това веществото се подлага на раздробяване, промиване и сушене, за да се получи лакова маса. После лакът се поставя в платнени торби, добавя му се 2-3 % арсенов сулфид и се топи над огън от дървесни въглища. Разтопеният лак минава през платнените торби, след което го разтапят още веднъж и правят от него отливки с правоъгълна форма. От тях чрез извличане се получават готови листа шеллак. Температурата му на топене е 80-120 °C. Цветът му варира от лимонен до рубинов. Веществото е добре разтворимо в основи, слабо разтворимо в бензен и почти неразтворимо в масла, етери и ацетон. Обезцветеният и пречистен шиллак представлява восък с бял цвят, с вискозна консистенция, без примеси. Той съдържа мерицилов алкохол, етери на церотиновата киселина, вода, лигноцеринова киселина.
Шилакът притежава голяма устойчивост към атмосферни условия, има добра слепваща сила, висока здравина, водоустойчивост и намира приложение в хранително-вкусовата, фармацевтичната, козметичната промишленост и др. В хранително-вкусовата промишленост е известен като хранителна добавка Е-904. Използва се в качеството на глазура за приготвянето на бонбони и други сладкарски изделия. Във фармацевтиката се е ползвал като покривно вещество в производството на лекарства. Заради предпазните си свойства при производството на мебели се ползва в качеството на лак, с който се покрива повърхността на мебелите.В козметиката шилакът намира приложение в продуктите за коса и нокти. Той създава еластично лаково покритие около косъма, което защитава косата от агресивното въздействие на околната среда и помага за по-лесното разресване. Включва се в състава на различни шампоани, балсами и спрейове за коса. Веществото помага за запазване на формата на прическата, дори и при влажно време, благодарение на което се използва в състава на продукти като лак и гел за коса или спирала за мигли.

Шилакът е широко разпространен в продуктите за нокти - лакове, основи, топ лакове. Технологията на шилак запазва трайността на лака за по-дълго време и предпазва от белене и надраскване. В козметичните салони се използва при правенето на маникюр. Не изсушава нокътната плочка и често го наричат "бъдещето на индустрията", предвид забележителните резултати, които могат да се постигнат с него. Той осигурява елегантен вид с тънко и безвредно покритие, слабо се влияе от домакинските препарати за миене и почистване и прави ноктите по-устойчиви и издръжливи.

Шипката (лат. Rosa canina) е бодлив храст от семейство Розоцветни. Стъблата на растението достигат от 1 до 5 m дължина. Цъфти от май до юли, цветчетата са бледорозови или бели и имат по 5 венчелистчета. Плодовете са червено-оранжеви, с овална форма. Те са месести и пълни с множество космати семена. Плодът узрява през есента.

Шипката има множество полезни свойства. Тя е истински склад на витамини и хранителни вещества. Богата е на витамин C, A, B, E, K и P. Съдържа манган, калий, калций, желязо, магнезий, натрий, фосфор, кобалт, мед, молибден, пектини, захари, органични киселини, танини и етерични масла.
В медицината шипката се използва още от древността. Тя стимулира активно дейността на бъбреците, има благоприятен ефект върху храносмилателната система и има диуретично действие. Редовната ѝ употреба допринася за унищожаването на вредните бактерии и предотвратява развитието на възпалителни процеси. Тъй като растението е богато на витамин С, се препоръчва употребата му при атеросклероза, настинки, за укрепване на имунната система и др. Шипката укрепва сърдечно-съдовата система, понижава кръвното налягане, подобрява състоянието на пациенти болни от анемия и малария.

От семената на плодовете на шипката се получава масло чрез метода на студено пресоване или чрез екстракция с ниска температура. Тези методи позволяват да се запазят непокътнати всички уникални и лечебни свойства.