Съставител: гл. ас. д-р Николай Димитров. ... Избрани творби на автора се интерпретират от представители на различни литературоведски, философски, екзегетически стратегии и критически почерци, което разширява границите на разбиране, онагледява вътрешната многоизмерност и разнопосочност на художествения текст. "Дебелянов . Съвременни интерпретации" предлага модерни прочити на христоматийни Дебелянови творби като "Пловдив", "Гора", "Да се завърнеш в бащината къща...", "Аз искам да те помня все така...", "Помниш ли, помниш ли тихия двор...", "Легенда за ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Подозирам, че след излизането на литературната анкета, най-често задаваният ми въпрос ще бъде: А защо избрахте Кирил Кадийски ? За посветените е ясно, но тъй като те стават все по-малко и малко, предпочитам да отговоря още сега. Първо - защото той е не само най-колоритният представител на нашето поколение, но и най-стойностният, най-завършеният, най-цялостният. Второ - защото за мен Кирил Кадийски е между най-значимите български творци и съм убеден, че времето само ще препотвърждава тази моя оценка. Трето - защото, бидейки измежду най-ярките посланици на българската култура по света, той е от малцината наши ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
За пръв път на български език се предлага литературна антология с представителни творби от ранни латиноамерикански майстори на разказа. Избраният като "класически" времеви отрязък обхваща периода от 1870 до 1939 г. Включени са зрели произведения от различни литературни епохи заради особеностите в развитието на новородените национални литератури в Новия свят. Тук ще откриете разкази на предимно непознати за българския читател автори, сред които се открояват Е. А. Диас, Р. Барет, П. Паласио, Ф. Мочо, Г. Прието, М. Хименес , Ф. Гана и др. Те звучат оригинално, странно, екзотично, ала техният колорит не ги ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Никога не съм и сънувал, че ще пиша книга за големия български футболист и треньор Манол Манолов-Симолията. Познавахме се. Отнасях се с голямо и искрено уважение към него. Мисля, че и Симо ми отговаряше със същото. Ценях най-много искрящата прямота в характера му. Той е един от героите на моята трилогия "Футболната романтика на България". Срещахме се неведнъж и по други поводи, извън журналистическите ми интереси. Знаех, че синът му Тома отдавна напусна България и хвърли може би завинаги корен в САЩ. Не подозирах, че има и друга рожба. Докато през зимата на тази 2016 година ми позвъни по телефона непознат ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите ѝ да стигнат за всичко, което ѝ се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро. Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?"Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в "Книга за нас" съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Докога ще търпим това? Червен картон за лъжците в здравеопазването и сферата на храненето. Да преминем здрави през хаоса! ... Изненадващото решение на правителствените представители за забрана на хранителните добавки и природните лечебни средства и същевременно повсеместното предлагане на средства като WLAN, които истински "изпепеляват" мозъка ни, буди протест. Задавали ли сте си понякога въпроса как човек изобщо може да остане здрав в подобен хаос? Във втория том на своята книга Стига вече! Йоханес Холей отново ви разкрива купчина долни лъжи. Раздайте заедно с него "червените картони" и изхвърлете ...![](/b-images/quad-transp.gif) |