"Драги читателки, Ние бяхме щастливи, че ни целувахте и целувахме, че ни прегръщахте и ви прегръщахме, че ни милвахте и ви милвахме, че бяхте нежни с нас и от всичко това в крайна сметка се ражда сегашното и ще се раждат бъдещите поколения. Трябва да признаем, че ни разлюбвате и ви разлюбваме, че ни изневерявате и ви изневеряваме, че ни лъжете и ви лъжем, но в крайна сметка отново се заражда любовта ни, с още по-голяма сила, и животът продължава своя ход напред. С настоящата книга се опитваме да ви бъдем полезни по отношение на това, което не знаете или сте забравили за дълголетието, за диетите, за любовта, за ... |
|
|
"Никога не съм и сънувал, че ще пиша книга за големия български футболист и треньор Манол Манолов-Симолията. Познавахме се. Отнасях се с голямо и искрено уважение към него. Мисля, че и Симо ми отговаряше със същото. Ценях най-много искрящата прямота в характера му. Той е един от героите на моята трилогия "Футболната романтика на България". Срещахме се неведнъж и по други поводи, извън журналистическите ми интереси. Знаех, че синът му Тома отдавна напусна България и хвърли може би завинаги корен в САЩ. Не подозирах, че има и друга рожба. Докато през зимата на тази 2016 година ми позвъни по телефона непознат ... |
|
|
Има имена, отдавна изчезнали, забравени, с които не кръщаваме вече децата си. Но те са на хора, живели някога, със свой път и съдба. На такова име попада Венцислава Великова и то разказва своята си история. Покрай него изскачат и други имена, свързани помежду си в една житейска драма, която не просто повдига вечните въпроси, а и загатва за отговорите им. Повестта Мичя е за девойка, понесла тежки удари от съдбата, но оставила незаличим отпечатък в душите на околните. Тиха и смирена, тя става причина за зараждането на въртоп от чувства и мисли, в който попадат тримата синове на чорбаджи Савко, той самият и жена му, ратаите ... |
|
|
"Мама ме прегръща, чувам ѝ сърцето, гали ми косата, милва ми лицето. А какво ми шепне - само двете знаем. Няма да ви кажа, тайната това е!" Петя Александрова Илюстрации: Милена Миткова. ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
Интерактивното емоционално еленче от Giochi Preziosi ще зарадва вашето дете със симпатичната си визия, меката на допир козинка и сладките си настроения. То се казва Кръмбъл и ще се събуди за игра щом детето натисне бутона "On". Тогава ще издаде весел звук, готово за приключения. Като всяко животинче и еленчето обича да яде, да спи, да се гали и да се гушка. Освен това е много страхливо и ще има нужда от успокоение, когато се изплаши. Детето ще разбере какво чувства по очичките на играчката. Очите му светят в синьо, когато не се чувства добре и в светли цветове, когато му е приятно. Запомнете! Кръмбъл може да ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Издадена за първи път от книгоиздателство Звезда, София, 1945. Забранена в България от 1945 до 1990 г."Тази книга е посветена на политическата съдба на един световен град. Народите са му дали няколко имена: Константиновград, Цариград, Градът на щастието. Всеки народ, малък или голям, е искал да преплете съдбата си с неговата. Цариград векове шуми и живее на най-дивното място на земята. Милван щедро от изгрева на слънцето, приспиван от бурите на Черно море и въздишките на Мраморно море, той наистина е скъпоценна корона на Близкия изток. Затова неговото въздействие върху народите е тъй мистично и съдбоносно. Градът ... |
|
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
|
Неназованият разказвач в романа на Филип Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява от нищото в един град, където търси място за себе си. Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае нищо за него: откъде е дошъл и какво иска. Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира. Историята на романа се развива във време доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през ... |
