Азбука на козметиката - Л

Лавандулата (лат. Lavandula) е вечнозелен храст, който има лекарствени и ароматни свойства. Стъблото му е право, цветята притежават силен отличителен аромат и пикантно-горчив вкус. За родно място на лавандулата се приема Средиземноморието, но днес тя се среща почти навсякъде. Обича слънчевите места и принципно е топлолюбиво растение, но може да издържа и на температури до -30 С.

От съцветията и стъблата на растението се извлича лавандулово масло, чрез метода на парната дестилация. Полученото масло е със страхотен свеж аромат на лавандула и дървесина. То е с бледожълт или тъмнозеленикав цвят. В Древен Рим маслото се е използвало за миене и почистване, вместо сапун. Основният компонент на лавандуловото масло е линалол. Богато е на кумарини, фотостероли, флавоноиди, танини, гераниол, борнеол и др. Маслото подобрява емоционалното състояние на човека. То успокоява гнева, засилва концентрацията и предпазва от стрес. Ефективно средство е в борбата с безсънието.

Лайката е наричана още майчина билка (лат. Matricaria recutita), немска лайка (лат. Marticaria Chamomilla), римска лайка (лат. Chamomilla recutita) и английска лайка (лат. Chamomilum Nobile). Тя представлява едногодишно растение от семейство Сложноцветни. Вирее в Европа, Азия, Африка и Северна Америка, като може да се отглежда и култивирано.

Днес лайката е най-известната, една от най-използваните и най-добре проучени от науката билки в света. Древните тибетски лечители я смятали за "вълшебно" растение на младостта. Рецептата за постигането ѝ се състояла в чаша чай от лайка преди сън. Е, въпреки че са отминали векове, днес също можем да кажем, че "магичната" същност на лайката съществува. Но вместо с умение да спре хода на времето и да подари младостта на хората, тя им донася многобройни лечебни свойства. Толкова много, че освен традицията за пиене на чаша чай, лайката намира широко приложение в медицината и козметиката. Употребява се външно и вътрешно като почти универсално лечебно средство при заболявания на храносмилателната, отделителната, дихателната и сърдечно-съдовата системи. Има изявени изявени фармакологични активности като противоракови, противостресови и антидепресантни свойства. Използва се и при лечение на кожни проблеми и рани, дори за разкрасителни процедури.

Лаймът е цитрусов плод на вечнозелено дърво или храст от семейство Седефчеви. Той силно наподобява лимон, но е доста по-полезен от него. Дървото е с гладки овални листа и остри бодлички. Цветчетата са бели на цвят, а плодовете са кръгли и зелени. Родината на лайма е Югоизточна Азия и Индия, а в момента той се отглежда в тропичните и субтропичните райони.

От кората на плодовете на лайма се получава масло чрез метода на студеното пресоване. Получената течност е прозрачна, със зеленикав или жълтеникав отенък и освежаващ цитрусов аромат. Маслото съдържа мирцен, лимонен, цитрал, линалол, е-пинен, б-пинен и др. То увеличава производството на стомашен сок, като по този начин стимулира перисталтиката и подобрява храносмилането. Маслото успокоява нервната система и сваля умората. В лайма се съдържа голямо количество лимонена киселина. Богато е на витамин C и витамини от група B.

Пробиотикът лактобацилус (лат. Lactobacillus Ferment) представлява крайният резултат от ферментацията на млечнокиселите бактерии Lactobacillus - пробиотици, които спомагат храносмилането. Традиционно се използват като естествено ферментиращо средство при направата на кисело мляко, кисело зеле, кефир, кимчи и много други ферментирали храни.

За разлика от тях, ферментиралите млечнокисели бактерии Lactobacillus Ferment са широко разпространени в състава на продукти на водна основа и в различни емулсии, като окисляват средата и образуват антимикробни пептиди, наречени бактериоцини. Освен това веществото се използва във формулите на някои козметични продукти, като подхранва кожата и възстановява микрофлората ѝ.

Често природата подлага животните на агресивно влияние - например промени в климата, влага, опасност от замърсяване. За сметка на това обаче им е дала и средства, с които да се противопоставят на неблагоприятните условия. Ланолинът е едно от тези средства. Това е натурален продукт - произвежда се от мастните жлези на животни, които имат вълна. Наподобява восък и в природата функцията му е да защитава космената покривка. Ланолинът се получава единствено от остригана вълна, без да се нанася вреда на животните.

Суровият ланолин представлява между 5 и 25% от теглото на прясно остриганата вълна. От вълната на една мериносова овца например се получава около 250-300 ml ланолин. Той се обработва по специална технология и се отстраняват замърсяването, евентуални мазнини и други вещества, които могат да се открият по вълната. Вече извлеченият чист ланолин е много ценено вещество в областта на козметиката заради своите защитни, омекотяващи и водоотблъскващи свойства.

Латинките (лат. Tropaeolum) са род от около 80 вида тревисти растения, сред които едногодишни и многогодишни. Голяма част от видовете водят произхода си от Латинска Америка. Красивите растения са често срещани по паркове, градини и тераси на жилищни кооперации. Височината на онези видове, които отглеждаме у нас за декорация, често надхвърля 40 cm, превръщайки растението в пълзящо. Ето защо е добре те да бъдат поставени на слънчев балкон, позволявайки на латинката спокойно да "спуска" надолу тънките си стебла и красивите си цветове.

У нас отглеждаме предимно едногодишни видове, тъй като зимата растението не презимува. Цветовете на латинката обикновено са прости или гъсти, с приятен аромат, жълти, оранжеви, яркочервени, червеникаво-кафяви, розови, с жълта или с оранжева чашка. Имат заоблени листа, чиято дръжка е в средата. Латинката може да бъде много полезна, особено ако отглеждате зеленчуци. Засадено в близост до доматите, растението прогонва вредните белокрилки, а когато е в близост до зеле, ще привлече зелевата пеперуда към себе си, тъй като тя ще предпочете латинката за снасяне на яйцата си.

Освен че е красива и полезна, латинката намира приложение и в медицината. Растението е с ценен химически състав: богата е на йод, калий , фосфор, провитамин А, витамин В1, витамин B2 и витамин C. Съдържа и растителни антибиотици и затова се прилага при грип и леки заболявания на горните дихателни пътища. В народната медицина се използва като лек за високо кръвно налягане, като също така облекчава кашлица и бронхит, възпаление на пикочния мехур, болки в бъбреците, оголване на венците и грип.

Ленът (лат. Linium) е едногодишно и многогодишно тревисто растение от семейство Ленови. Отглеждан е предимно като влакнодайна култура. Стъблото му е тънко, с цилиндрична форма, листата са с дължина от 2 - 4 cm, заострени към върха. Цветчетата са небесносини, плодът е кълбовиден. Съществуват данни, че ленът е култивиран още през древността, в Египет, Индия и други страни. Вирее на рохкава почва, която е богата на органични вещества. От лененото семе се получава масло, чрез метода на студеното пресоване. Полученото масло може да бъде златисто, жълто или дори кафяво на цвят.

Лененото масло е богато на мастни киселини, сред които са Омега-3, Омега-6 и Омега-9. То съдържа витамин Е, витамин A ,витамин F, магнезий, калий, фибри, цинк. По състав е близко до рибеното масло. Подобрява работата на черния дроб и се бори с безсънието, стреса и депресията.

Лецитинът (лат. Lecithin) е кафяво-жълта восъкоподобна мазна субстанция, която се състои от холин, фосфорна киселина, глицерин, мастни киселини, липиди, гликолипиди и фосфолипиди. Той се съдържа във всички растителни и животински тъкани, като голяма част от него присъства в хайвера, яйчения жълтък, соята, слънчогледа и др.

Лецитинът се отнася към фосфолипидите, които са част от биологичните мембрани и хидролипидната мантия на нашата кожа. За козметични цели веществото се получава предимно от яйчен жълтък и соя, като съответно се отличават два вида лецитин - яйчен и соев. По-достъпен е соевият, който представлява смес от 65% естествени фосфолипиди, 30 - 35% соево масло, малко количество глицерин, етаноламин, галактоза, витамини от група B, биотин, холин.

Лецитинът е от изключителна важност за организма. Той се явява основен материал за черния дроб и химическо вещество, което отговаря за нормалното функциониране на нервната система и формирането на междуклетъчното пространство. Използва се широко за медицински цели. В дерматологията той се включва в профилактиката и лечението на широк спектър кожни заболявания, като екзема, ксероза, атопичен дерматит и др.

Лешникът (лат. Corylus maxima) е плод на голям разклонен храст, за родина на който се смята съвременна Турция и Кавказ. Оттам растението се разпространява по Средиземноморието и постепенно обхваща територии в цял свят. Той е непретенциозен храст, който укрепва почвата. Според някои учени, лешниците са се използвали за хранене още през времето на бронзовата епоха. Дълго време лешникът е смятан за свещено растение. Хората са вярвали, че той дава безсмъртие, а неговите клони са способни да укротяват стихиите и да откриват скрито съкровище.

От лешниковите ядки се получава масло чрез метода на студеното пресоване. В тях се съдържа до 80% масло. След филтриране се получава прозрачна течност, с бледо кехлибарен оттенък, с лек сладникав аромат и вкус, напомнящ на бадемово масло. За лешниковото масло се споменава още в писанията на Авицена, който го е препоръчвал при изтощение на организма и тежки заболявания. То съдържа множество ценни мастни киселини, като палмитинова, олеинова, линолова, линоленова и др. Богато е на витамини от група B, витамин C, E, PP, A, както и минералите желязо, мед (Cu), калций, фосфор, йод, кобалт, манган.

В медицината маслото от лешници се използва при възпаление на околоносните синуси. Помага при ревматизъм, бронхит, анемия и др.

Лимонът (лат. Citrus limon) е вечнозелено дърво, с лъскави яркозелени листа и ароматни плодове. За негова родина се приема Индия и Китай, но в наши дни вече се отглежда навсякъде в субтропичните райони.

Известни са редица ползи, които жълтият цитрусов плод носи за организма на човека. Почти всеки от нас знае, че в лимоните има високо съдържание на витамин C. Ето защо от дълги години плодът се слави като ефективно средство в борбата с настинките. Така е - хората често използваме лимонените резенчета за чайовете през зимата и ги включваме в лечението на грипа.

Многобройни проучвания са установили, че лимонът има и още ползи за здравето - оказва детоксикиращо въздействие върху тялото, елиминира токсините, които ежедневно се натрупват в организма вследствие на замърсяване като употребата на химични продукти, цигарен дим, нездравословна диета и т.н. В допълнение към използването му за здравето на организма, заради съдържанието на лимонена киселина и антиоксиданти, лимонът помага и в козметичната грижа за кожата, косата и ноктите.

Лимонената трева (лат. Cymbopogon citratus), известна още като цитронела и цейлонска трева, е многогодишно тревисто растение, което има близо 50 подвида, разпространени в Индия, Шри Ланка, Бирма и Тайланд. Листата са тънки, но жилави, а туфите достигат височина 1 m. Скромно на вид, растението всъщност е незаменим дар на природата. Всяка част от него може да се използва, а приложенията му варират в наистина широки граници.

Лимонената трева се използва като терапевтично средство, среща се като съставка в козметиката и парфюмерията, дори служи за готвене като ароматна подправка. Азиатците, които добре познават качествата ѝ, традиционно приготвят с нея ястия, лечебни чайове, билкови смеси и др. Ароматът на растението наподобява този на лимон, защото съставките на един лист лимонена трева са същите като в лимоновата кора, макар и в различно съотношение.

Липата е красиво дърво, което е разпространено в умерения пояс на северното полукълбо, главно в Европа и Азия. Дървото достига до 30 метра височина, а продължителността му на живот е над 400 години. Липата е покрита с големи зелени листа, със сърцевидна форма.

Цъфтенето ѝ започва през средата на юли. Нейните жълтеникаво-бели цветчета носят фин, сладък аромат. Някои видове липа са диворастящи, но повечето се отглеждат като декоративни дървета. Тя е медоносно растение. Липата съдържа етерично масло, гликозиди, дъбилни вещества, тидиацин, хеспередин, слуз, както и витамин С и провитамин А.

Липозомите (лат. Liposome) са един от основните фактори, които определят ефективността на действие на лекарствените и козметични препарати, както и степента на проникване на активните съставки в органите и тъканите, особено в кожата. За да се увеличи постъпването на активните вещества в кожата са разработени специфични транспортни системи, част от които са липозомите.

Липозомите представляват изкуствено синтезирани кухи капсули, които се запълват с активни ингредиенти. Мембраната им се състои от естествени фосфолипиди, които са родствени фосфолипиди на клетъчните мембрани. Това дава възможност на липозомите да взаимодействат с клетките, което се получава по два начина. В първия случай липозомът се абсорбира върху клетъчната повърхност, след което клетката го поглъща със съдържащите се в него активни вещества. Вторият начин е свързан с вграждането на липозомната мембрана в клетъчната мембрана и така биологично активните вещества в липозомите попадат във вътрешността на клетката. Липидният биослой на липозомната мембрана е здрав и гъвкав, което позволява да се запази цялостта на липозомите при различни вредни действия. Гъвкавостта на липидния слой на липозомната мембрана им придава висока пластичност и способност да променят своята форма и размери.

Липозомите са обект на изследване в медицината още през 80-те години. В момента те са широко използвани като средство за доставяне на много лекарствени и биологично активни вещества. Най-широко приложение липозомните системи намират в противотуморната терапия, като повишават терапевтичния ефект и намаляват токсичните действия на лекарствата.

Личи (лат. Litchi chinensis) е тропическо дърво, родината на което е Китай. Плодът личи е известен още като драконово око или китайска слива. Той е малък сладко-кисел плод, покрит с кора, която е яркочервена и наподобява грапавата кожа на дракон. Тя лесно се отделя от месестата част на плода, която прилича на кремообразно желе. В средата на плода е разположена голяма семка, с кафяв цвят. Плодовете се берат през май и юни. Личито има силен цветен аромат, напомнящ мириса на рози. Растението е разпространено в тропическите райони на Азия, Америка и Африка.

За първи път за китайската слива се споменава в ръкописите още преди нашата ера. В европейските страни тя попада през 17^-ти век, а днес се култивира в страни, където преобладава субтропичния климат. Личито има сложен състав. Богато е на множество витамини и микроелементи. Екзотичният плод до голяма степен се състои от вода, растителни протеини, хранителни фибри и малко количество мазнини. Въглехидратите в него са 6-14%, а калорийността му е ниска - около 70 ккал на 100 грама плод. Драконовото око е богато на множество микроелементи, като калций, желязо, цинк, манган, флуор, натрий, йод и калий, който е необходим за укрепването на сърдечния мускул и намаляването на холестерола. В плода се съдържат витамин K, витамин E, витамин C, биотин и витамини от група B.

В Индия личи се смята за най-силният афродизиак, наричат го още "плодът на любовта". В медицината се използва още от древността. В Китай се употребява за профилактика на атеросклероза. Той перфектно утолява жаждата, помага при затлъстяване и подобрява функционирането на храносмилателната система. Ефективно е при захарен диабет и заболявания на панкреаса. Препоръчва се за хора, страдащи от анемия, гастрит, язва, астма и бронхит. В традиционната китайска медицина се използва за лечението на злокачествени образувания.

Лотосът (лат. Nelumbo), наречен още "небесна лилия" е древно многогодишно водно растение, което принадлежи към семейството на екзотичните лилии. То е топлолюбиво и не търпи екстремни температури. Лотосът расте в умерените и тропически зони, в плитки, добре загряти води. Листата и цветовете са големи и са разположени на повърхността на водата, като цветовете достигат до 30 cm в диаметър. Те са невероятно красиви и ярки, с нежен аромат. Периодът на цъфтене е с продължителност 3 дни.

За лотос се говори в писмените източници, датиращи още от третото хилядолетие пр. н.е. Той се смята за символ на чистотата в будизма, а в културата на Древна Индия е бил задължителен атрибут на божествена сила. Според източните лечители растението има високи лечебни свойства. В тибетската и китайската медицина има множество лекарства, създадени на основата на лотос, някои от които се използват и до днес. Екстрактът от различните части на растението се използва при лечение на заболявания на бъбреците и сърцето. Лотосът съдържа висока концентрация на биологично активни вещества, като флавоноиди, алкалоиди, танини, витамин C, витамини от група B и др.

Етеричното масло от лотос се получава от семената и корените на растението чрез метода на пресоване, или от листенцата и тичинките чрез екстракция с органични разтворители. Получената течност е мазна, с бледожълт цвят, с топъл, опияняващ, сладък, цветен аромат, с нотки на билки. Маслото от лотос се произвежда в малки количества в Индия и Тайван.

Луфата (лат. Luffa) е стелещо се едногодишно растение от семейство Тиквови. Външно прилича на добре познатата тиквичка. Растението е разделнополово, стъблото му може да достига дължина до 5 метра. То е силно топлолюбиво и дори при температура от 10 - 15 градуса забавя растежа си. За родина на луфата се приема Югоизточна Азия. Благодарение на балансирания си състав и изобилие на хранителни вещества младите, още неузрели плодове на растението са били използвани от векове в кулинарията и традиционната медицина.

В процеса на узряване плодовите влакна на луфата се втвърдяват и често се използват като гъба за баня. Плодът, освен че е много вкусен е и невероятно полезен. Той съдържа важни микро- и макроелементи като калий, калций, магнезий, фосфор, мед, натрий, желязо и селен. Богат е и на витамини B, A, E, K и др.
Луфата има противовъзпалително и обезболяващо действие. Тя укрепва имунната система, ефективна е при лечението на заболявания на дихателните пътища и анемия. Стимулира лактацията и нормализира работата на храносмилателните органи.

Люлякът (лат. Syringa) е ниско дърво или храст от семейство Oleacea. Той е с ароматни цветчета, които най-често са в лилави, розови или бели цветове. Предполага се, че неговата родина е Иран, въпреки че голяма част от разновидностите на растението се срещат в Китай. Люлякът е широко разпространен в югоизточната част на Европа, в Азия и в районите с умерен климат. Растението е непретенциозно и издържа на студове и суша.

Името си, Syringa Vulgaris, люлякът получава от името на героинята от гръцката митология - русалката Сиринга, която се превръща в храст с тънки клонки и лилави цветчета, за да се спаси от преследващия я бог Пан. Първите писмени източници, в които се споменава за растението са открити в древните китайски медицински книги, където в множество рецепти се е използвал екстрактът от цветовете или листата на люляка. С негова помощ са се лекували рани, различни кожни и инфекциозни заболявания, освен това са го включвали в състава на елексирите на младостта. В традиционната медицина екстрактът и отварите от люляк се използват като компреси при заболявания на ставите, като противовъзпалително средство при бронхит и простуда, при захарен диабет и др.

За получаване на люляков екстракт се използват цветчетата, листата и тънките клонки на растението, които се обработват с органически разтворители. Полученият екстракт е с тъмнозелен или кафяв цвят. Ароматът му е нежен, сладък, дървесен, наподобяващ този на туберозата. Екстрактът от люляк съдържа уникалното вещество гликозид. Неговите антиоксидантни свойства са 4 пъти повече, отколкото тези на витамин C. Той действа като мощен биоактиватор, който обновява дълбоките слоеве на дермата, повишава устойчивостта на клетките към липсата на кислород и др.