Съдържание:
Какво представляват кожните проблеми?
Кожните проблеми представляват несъвършенства върху кожата, предизвикани от определени неправилно функциониращи процеси в епидермиса (външен слой на кожата) и дермата (вътрешен слой). Най-често тези проблеми се срещат при чувствителната кожа.
Когато дадена кожа обаче е податлива на определено външно или вътрешно въздействие, тя реагира чрез имунологичен или под друга форма отговор. Сред най-разпространените реакции в подобни случаи са: зачервяване, сърбеж, лющене, напукване, образуване на папили (пъпки), комедони (черни точки), рани и т.н.
Реакциите от определени фактори често довеждат до кожен проблем. Както вследствие на реакцията при дадено въздействие, така и според типа кожа, се наблюдават различни симптоми. Дотолкова отличими, че съществуват над 1000 различни вида проблеми при кожата. Най-разпространените са алергиите, бактериалните, гъбичните и вирусните инфекции.
Когато дадена кожа обаче е податлива на определено външно или вътрешно въздействие, тя реагира чрез имунологичен или под друга форма отговор. Сред най-разпространените реакции в подобни случаи са: зачервяване, сърбеж, лющене, напукване, образуване на папили (пъпки), комедони (черни точки), рани и т.н.
Реакциите от определени фактори често довеждат до кожен проблем. Както вследствие на реакцията при дадено въздействие, така и според типа кожа, се наблюдават различни симптоми. Дотолкова отличими, че съществуват над 1000 различни вида проблеми при кожата. Най-разпространените са алергиите, бактериалните, гъбичните и вирусните инфекции.
Акне
Какво представлява акнето?
Акнето /acne vulgaris/ е един от най-разпространените кожни проблеми. Засяга както млади хора, предимно в пубертетна възраст, така и по-възрастни мъже и жени. Причинява се от бактерии и възниква на места, където има най-голям брой мастни жлези (лице, рамене, гръб).
Задачата на мастните жлези е да отделят естествената омазняваща субстанция, наречена себум. Неговата роля е да даде гъвкавост и свежест на епидермиса и в същото време да предпазва от множество външни влияния. Себумът е от съществено значение за баланса в кожата и косата. Когато производството му е в норма, кожата изглежда здрава, без излишен блясък и с равномерен тен, а косата е жива.
Себумното производство се регулира от андроген-зависим хормон - тестостерон. Всяка клетка на мастните жлези съдържа ензим 5 α-редуктаза, който превръща тестостерона в дихидротестостерон. Той, от своя страна, отговаря за дейността на космените фуликули, което води до стимулиране на мастните жлези. Така те увеличават и продукцията на себум.
В случай на хиперсеборея (свръхпроизводството на себум) се наблюдава прекомерно увеличаване на дейността на мастните жлези. Тя може да се увеличи вследствие на хормонални изменения, дисбаланс след проведени диети, микроциркулационни процеси в кожата, недостатъчна хигиена и много други. С увеличаването на тази дейност започва и хиперпроизводството на мастна секреция. То обаче благоприятства разпространението на микробна флора (по-специално Propionibacterium acnes), което е последвано от дразнене, зачервяване, възпаление, поява на пъпки и в крайна сметка акне.
Акнето /acne vulgaris/ е един от най-разпространените кожни проблеми. Засяга както млади хора, предимно в пубертетна възраст, така и по-възрастни мъже и жени. Причинява се от бактерии и възниква на места, където има най-голям брой мастни жлези (лице, рамене, гръб).
Задачата на мастните жлези е да отделят естествената омазняваща субстанция, наречена себум. Неговата роля е да даде гъвкавост и свежест на епидермиса и в същото време да предпазва от множество външни влияния. Себумът е от съществено значение за баланса в кожата и косата. Когато производството му е в норма, кожата изглежда здрава, без излишен блясък и с равномерен тен, а косата е жива.
Себумното производство се регулира от андроген-зависим хормон - тестостерон. Всяка клетка на мастните жлези съдържа ензим 5 α-редуктаза, който превръща тестостерона в дихидротестостерон. Той, от своя страна, отговаря за дейността на космените фуликули, което води до стимулиране на мастните жлези. Така те увеличават и продукцията на себум.
В случай на хиперсеборея (свръхпроизводството на себум) се наблюдава прекомерно увеличаване на дейността на мастните жлези. Тя може да се увеличи вследствие на хормонални изменения, дисбаланс след проведени диети, микроциркулационни процеси в кожата, недостатъчна хигиена и много други. С увеличаването на тази дейност започва и хиперпроизводството на мастна секреция. То обаче благоприятства разпространението на микробна флора (по-специално Propionibacterium acnes), което е последвано от дразнене, зачервяване, възпаление, поява на пъпки и в крайна сметка акне.
Фактори за появата на акне
Акнето може да бъде причинено от много фактори и затова често засяга хора от различни възрасти.
Фактори, причиняващи акне при различните възрасти:
Фактори, причиняващи акне при различните възрасти:
- Най-разпространено е младежкото акне, причинено от хормонални промени, но с времето симптомите му затихват до пълно изчезване.
- При по-възрастни хора причините могат да бъдат и различни от хормонално неравновесие, а именно неблагоприятно въздействие на различни фактори на околната среда. Сред тях са недостатъчна хигиена, стрес, заболявания, недостатъчна хидратация. В резултат на тези странични въздействия кожата става податлива на възпаления и започва поява на пъпки.
Лечение при различните форми на акне
Съществуват три форми на акне: лека, умерена и тежка. В зависимост от тях са необходими и специфични грижи. В последно време, водейки се от световната тенденция за ползването на природни ресурси, козметичните компании се обръщат към стари и изпитани методи. Такъв, например, е ползването на розова вода - едно от най-ефикасните средства за регулиране производството на себум.
Тежката форма на акнето обаче се повлиява най-вече чрез комбинация на козметични и медикаментозни процедури. Напоследък много актуални са процедури като облъчване с лазер и инфрачервени лъчи, микропилинги с традиционни съставки за борба с акне (салицилова киселина) и радиочестотни методи.
Лечение, подходящо за различните форми на акне:
Тежката форма на акнето обаче се повлиява най-вече чрез комбинация на козметични и медикаментозни процедури. Напоследък много актуални са процедури като облъчване с лазер и инфрачервени лъчи, микропилинги с традиционни съставки за борба с акне (салицилова киселина) и радиочестотни методи.
Лечение, подходящо за различните форми на акне:
- Препоръчително е тежкото акне да се лекува от специалисти-медици, като се третира медикаментозно ( най-често с кортикостероиди).
- За по-умерената форма на акне, както и т.нар. младежко акне в лека форма не се налага използването на агресивни медикаменти. Конвенционалната козметика дава добро решение чрез специално разработени продукти за хора с податлива и склонна към акнетични прояви кожа.
Митове за акнето
Има много и най-различни митове за акнето или по-точно за причините, полезните и вредните процедури, вещества, дейстия и т.н.
Ето част от най-често срещаните:
Ето част от най-често срещаните:
- Слънцето като “приятел или враг“ на проблемната акнетична кожа
Има противоречиви мнения. По правило прекомерното излагане на слънце си има своите негативи. Умереното излагане на акнетичната кожа на UV светлина не би трябвало да оказва сериозно негативно или позитивно влияние. Обикновено, когато излагането на слънце на възпалена кожа се редува с морска вода, тогава ефекта е благоприятен. - Редовното похапване на шоколад изостря симптомите на акне
Вярването идва оттам, че и шоколадът, и себумът са мазнини, а при натрупването на мазнини в организма, той се стреми да ги изведе (включително и чрез себума). Проведени са обаче редица дерматологични тестове, които на принципа на радиоактивни индикатори доказват влиянието на шоколада върху кожата. При тестването малки дози от изотопи са включени в шоколада и след консумирането му се проследяват изотопите до извеждането им от тялото. Изследванията показват, че радиоизотопи в себума почти няма. По този начин е развенчана връзката между акнето и шоколада. Разбира се, балансираната диета е препоръчителна. - Възпалената, раздразнена и акнетична кожа показва, че има фактически дисбаланс в някоя от нейните функции
При провеждане на хигиенни процедури често от повърхността на кожата се отстранява липидния слой, който е отговорен за запазване влагата в кожата и предпазва от загуба на вода чрез изпарение. Възстановяването на тази защитна бариера отнема известно време. Поради тази причина от особена важност е след почистване на акнетичната кожа, тя да бъде добре и дълготрайно хидратирана. - През лятото проблемите при мазната и склонна към акне кожа се изострят
Съвсем вероятно е. Причините за това са, че при горещо време кожата се поти, за да се охлади, а оттам и чрез потта бактериите се разнасят и засягат по-голяма площ.
Комедони (черни точки) и милиуми (бели точки)
Какво представляват комедоните?
Комедоните представляват окислен себум и мъртви клетки, смесени с меланин. След като клетките се натрупват в канала на мастните пори, те го запушват и по кожата се появяват черни точки (комедони). Те често може да са съпроводени с лека до умерена форма на акне, но не е задължително. Обикновено, появата на комедони се наблюдава при мазна или при смесена кожа (когато се образуват черни точки в т.нар. Т-зона).
Премахване на комедони
Всъщност комедоните не се разглеждат като кожен проблем. Те не са заболяване или дисфункция, каквото е акнето например, а са по-скоро чисто козметичен и естетичен дефект. Ето защо за третирането на кожата с наличие на комедони не се налага използването на специално разработени козметични продукти с биологично-активни съставки.
Обикновено черните точки се премахват чрез козметични процедури, съпроводени с дейности по отваряне на кожните пори чрез топлина или хипер-хигроскопични препарати.
Премахване на комедони
Всъщност комедоните не се разглеждат като кожен проблем. Те не са заболяване или дисфункция, каквото е акнето например, а са по-скоро чисто козметичен и естетичен дефект. Ето защо за третирането на кожата с наличие на комедони не се налага използването на специално разработени козметични продукти с биологично-активни съставки.
Обикновено черните точки се премахват чрез козметични процедури, съпроводени с дейности по отваряне на кожните пори чрез топлина или хипер-хигроскопични препарати.
Какво представляват милиумите (бели точки)?
Милиумите всъщност представляват черни точки, но са покрити от слой епидермис, което ги прави по-трудни за премахване и почистване на мастните канали.
Алергия
Алергията представлява повишена чувствителност на организма. Обикновено се появява при контакт с обезвредни субстанции от околната среда, наречени алергени. В резултат на контакт с алерген се предизвика неконтролиран имунен отговор на организма. Една такава реакция често причинява щети на самия организъм. Той реагира остро и чрез имунния си отговор изработва и натрупва бели кръвни телца в зоната на контакт. Самата алергичната реакция може да се появи в рамките на няколко секунди, до няколко минути след първия контакт с алергена. Главната причина за тази свръхчувствителност са белите кръвни телца, които отделят хистамин.
Хистаминът предизвиква разкъсване на малките кръвоносни съдове в зоните на контакт с алергена. По този начин се увеличава кръвната циркулация и засегнатото място се зачервява. Хистаминът е отговорен и за едни от най-популярните алергични реакции - сълзене на очите, кихане, сърбежи и копривна треска.
Случва се обаче реакцията при контакт с алерген да не се появи веднага. Контактният дерматит, например, е от т.нар. свръхчувствителност от забавен тип. Реакцията може да се появи до няколко дни след експозиция. Обикновено подобен тип реакции са сърбеж, зачервяване и подуване на кожата, причинени от излагането на алергени. В този случай белите кръвни клетки реагират неподходящо (неправилно) като освобождават вещества, необходими за защита на организма при контакт с вредни субстанции.
Хистаминът предизвиква разкъсване на малките кръвоносни съдове в зоните на контакт с алергена. По този начин се увеличава кръвната циркулация и засегнатото място се зачервява. Хистаминът е отговорен и за едни от най-популярните алергични реакции - сълзене на очите, кихане, сърбежи и копривна треска.
Случва се обаче реакцията при контакт с алерген да не се появи веднага. Контактният дерматит, например, е от т.нар. свръхчувствителност от забавен тип. Реакцията може да се появи до няколко дни след експозиция. Обикновено подобен тип реакции са сърбеж, зачервяване и подуване на кожата, причинени от излагането на алергени. В този случай белите кръвни клетки реагират неподходящо (неправилно) като освобождават вещества, необходими за защита на организма при контакт с вредни субстанции.
Причини за поява на алергия
Въздейстивето на околната среда, генетични фактори и замърсявания водят до отрицателни ефекти като нарушаване на липидната бариера на кожата, изключителна сухота, дразнене, свръхчувствителност. Нарушената бариерна функция на роговия слой е основната причина за възникването на възпалителни процеси. Кожа с ниска толерантност към външни стимули реагира активно чрез антитела, става податлива на бактериални и вирусни въздействия, както и на болести. Най-чест имунен отговор на външните агресори се явяват алергичните състояния (контактен, себореен и атопичен дерматити).
Небалансираният имунен отговор при дразнения може да предизвика хронично възпаление на кожата. В това състояние отделни проинфламаторни медиатори, като интерлевкин 8 (iL-8), са свръхекспресирани, което от своя страна води до запазване на състоянието на възпаление при клетките.
Небалансираният имунен отговор при дразнения може да предизвика хронично възпаление на кожата. В това състояние отделни проинфламаторни медиатори, като интерлевкин 8 (iL-8), са свръхекспресирани, което от своя страна води до запазване на състоянието на възпаление при клетките.
Механизъм на възникване на възпалителен процес и небалансиран имунен отговор
- Картина 1 (долу в ляво): Възникване на възпалителния процес и активиране на интерлевкин-8.
- Картина 2 (долу в средата): Натрупване на бели кръвни телца в зоната на възпаление, което води до хиперпролиферация и недиференцирани кератиноцити.
- Картина 3 (долу в дясно): Ново производство на тъканни клетки, натрупването им и в следствие уплътняване и неправилно разпределение на клетките в тъканта.
Атопичен дерматит (атопична кожа)
Какво представлява атопичният дерматит?
Атопията представлява персонална или фамилна склонност за развитие на свръхчувствителност. При нея се наблюдава производство на специфични антитела вследствие на контакт с алергени, като сред най-честите такива се явяват протеините. Обикновено атопичният дерматит се появява в детска или юношеска възраст и често продължава през целия живот, като се превръща в хроничен проблем. Атопията се изразява с типични астматични, риноконюнктивитни и екземни сиптоми на кожата. Атопичния отговор при експозиция на алергени се доказва с медицински изследвания.
Фактори, предизвикващи появата на атопия
Атопичния дерматит е резултат от сложно взаимодействие на имунологични, генетични, фармакологични фактори и фактори на околната среда. Симптомите при атопичния дерматит се изразяват в силен сърбеж, суха и зачервена кожа, екземни състояния. При тези състояния се нарушава способността на кожата да задържи влагата в нея, кожата става суха, зачервена и лющеща се. Всички тези симптоми са придружени със сърбеж.
Лекуване на атопичен дерматит
В медицината съществуват редица медикаменти, например кортикостероиди или антибиотици, които повлияват на атопичните състояния. Медикаментите обаче често са предназначени за временна третировка и в съчетание със строга диета.
Най-добрият начин за подпомагане на кожата за справяне с възпалителни процеси, алергични и атопични състояния е да се осигури:
В помощ на страдащите от атопичен дерматит с лек до умерен израз в козметичната индустрия съществуват и много продукти, които съдържат в състава си вещества облекчаващи атопичните състояния. Подходящи са козметичните продукти за свръхчувствителна и склонна към раздразнения кожа.
Те съдържат:
Продуктите, предназначени за атопични състояния, също са разработени на принципа на този състав. Обикновено са свободни от най-често срещаните алергени и са с добавени емолиенти, т.е. меки консервиращи системи.
Атопията представлява персонална или фамилна склонност за развитие на свръхчувствителност. При нея се наблюдава производство на специфични антитела вследствие на контакт с алергени, като сред най-честите такива се явяват протеините. Обикновено атопичният дерматит се появява в детска или юношеска възраст и често продължава през целия живот, като се превръща в хроничен проблем. Атопията се изразява с типични астматични, риноконюнктивитни и екземни сиптоми на кожата. Атопичния отговор при експозиция на алергени се доказва с медицински изследвания.
Фактори, предизвикващи появата на атопия
Атопичния дерматит е резултат от сложно взаимодействие на имунологични, генетични, фармакологични фактори и фактори на околната среда. Симптомите при атопичния дерматит се изразяват в силен сърбеж, суха и зачервена кожа, екземни състояния. При тези състояния се нарушава способността на кожата да задържи влагата в нея, кожата става суха, зачервена и лющеща се. Всички тези симптоми са придружени със сърбеж.
Лекуване на атопичен дерматит
В медицината съществуват редица медикаменти, например кортикостероиди или антибиотици, които повлияват на атопичните състояния. Медикаментите обаче често са предназначени за временна третировка и в съчетание със строга диета.
Най-добрият начин за подпомагане на кожата за справяне с възпалителни процеси, алергични и атопични състояния е да се осигури:
- функционираща липидна бариера
- хидратиране и ограничаване действието на инфламаторните медиатори
- защита на клетките в епидермиса посредством заздравяване на рогови слой
В помощ на страдащите от атопичен дерматит с лек до умерен израз в козметичната индустрия съществуват и много продукти, които съдържат в състава си вещества облекчаващи атопичните състояния. Подходящи са козметичните продукти за свръхчувствителна и склонна към раздразнения кожа.
Те съдържат:
- вещества, които регенерират защитната бариера на дермата, като така подобряват защитната ѝ функция
- съставки, подобряващи влагозадържането, успокояващи зачервяванията и сърбежа
Продуктите, предназначени за атопични състояния, също са разработени на принципа на този състав. Обикновено са свободни от най-често срещаните алергени и са с добавени емолиенти, т.е. меки консервиращи системи.
Розацея
Какво представлява розацеята?
Розацеята е хронично възпалително състояние на кожата, което се характеризира с подуване на кръвоносните съдове и зачервени образувания по кожата, наречени папули. Понякога те са съпроводени с гноен секрет, особено в областта на бузите и носа.
Кожният проблем розацея е по-често срещан при жени в средна възраст.
Обикновено розацеята протича в три стадия:
Розацеята е хронично възпалително състояние на кожата, което се характеризира с подуване на кръвоносните съдове и зачервени образувания по кожата, наречени папули. Понякога те са съпроводени с гноен секрет, особено в областта на бузите и носа.
Кожният проблем розацея е по-често срещан при жени в средна възраст.
Причини за появата на розацея
Прозацеята може да бъде предизвикана от генетични причини. Възможно е да се прояви и при хора с професии, изискващи излагане на резки климатични и атмосферни влияния (вятър, дъжд, студено време, излагане на слънчева светлина и т.н) или след прием на определени медикаменти. Розацеята често е съпроводена и с други кожни проблеми като себорея и инфекции. Обикновено розацеята протича в три стадия:
- Първи стадий:
Изразява се в краткотрайни зачервявания, които се появяват след определени фактори (стрес, температурни амплитуди) и засягат почти цялата лицева част. Постепенно времето за появяване на зачервяванията се увеличава и те стават по-трайни. Кръвоносните съдове се разширяват трайно, което води до повишаване функцията на мастните жлези, а оттам и производството на себум (особено при мазната себорея). При суха себорея се наблюдава лющене и сърбеж. - Втори стадий:
Появяват се червени кръвоносни възелчета, които много лесно се инфектират. - Трети стадий:
Започва хиперфункция на мастните жлези и оттам разрастване на съединителната тъкан, дори деформация на отделни участъци на кожата на лицето.
Себорея
Какво представлява себореята?
Себореята е болест на кожата, която се проявява при нарушена функция на мастните жлези. Засяга предимно областта на лицето, деколтето, раменете и скалпа. Кожата на страдащите от себорея е много податлива на кожни инфекции. Лесно се появяват папили, комедони (черни точки) и милиуми (бели точки). Себореята може да доведе до плешивост и розацея.
Себореята е болест на кожата, която се проявява при нарушена функция на мастните жлези. Засяга предимно областта на лицето, деколтето, раменете и скалпа. Кожата на страдащите от себорея е много податлива на кожни инфекции. Лесно се появяват папили, комедони (черни точки) и милиуми (бели точки). Себореята може да доведе до плешивост и розацея.
Видове себорея
Съществуват три вида себорея:
В козметичната индустрия съществуват продукти, специално разработени за този кожен проблем. Сред тях има формули, създадени за себорея при скалпа. Ако симптомите в тази област са с лек до умерен израз, могат да се редуцират с помощта на шампоани, които регулират мастната секреция и успокояват възпалението.- Мазна себорея
- Засяга предимно лицето и скалпа. При мазната себорея е характерно свръхпроизводството на себум с високо съдържание на олеинова киселина. В този случай себумът е почти безцветен и с нисък вискозитет. Симптом на мазната себорея е образуването на кожни люспи, които се слепват в гъста мазна материя. Често тя е съставена от рогови люспи, замърсявания и прах, поради високото количество кожна мазнина. Тази гъста материя пречи на дишането на кожата, затруднява обмена на вещества и така нарушава правилното функциониране на кожата. Засегнатият от мазна себорея скалп не позволява правилно “хранене” на космените фуликули, те залиняват и в резултат се отразяват върху външния вид на косъма.
- Суха себорея
- Проявява се чрез сухи почти правилни кръгли червени петна върху кожата. При сухата себорея повърхността е покрита с люспи. Синтезираният себум бързо засъхва върху повърхността на епидермиса в люспи, които лесно се отделят. Поради бързото засъхване и отлющване на произведения себум, космените фуликули не функционират правилно. В резултат косата е начупена и без блясък, често се разрежда и в по-тежки случаи се стига до оплешивяване.
- Смесена себорея
- Известни са случаи на смесена себорея. При нея се наблюдава мазна кожа в областта на лицето (носа, бузите, брадичката) и суха върху скалпа.
Пърхот
Какво представлява пърхотът?
Пърхотът представлява олющване на кожни клетки от роговия слой на скалпа. При здрав организъм това олющване е практически невидимо. При определени кожни проблеми обаче (например хиперфункция на мастните жлези) тези клетки се обединяват и образуват люспи. Те, от своя страна, започват да се отделят от повърхността на скалпа във вид на видими частици. Това отделяне на люспите често е придружено и със сърбеж.
В помощ на страдащите от този кожен проблем козметичната индустрия разработва специални формули. При поява на пърхот може да се използват шампоани, които премахват възпалението и предотвратяват обилното образуване на люспи по скалпа.
Пърхотът представлява олющване на кожни клетки от роговия слой на скалпа. При здрав организъм това олющване е практически невидимо. При определени кожни проблеми обаче (например хиперфункция на мастните жлези) тези клетки се обединяват и образуват люспи. Те, от своя страна, започват да се отделят от повърхността на скалпа във вид на видими частици. Това отделяне на люспите често е придружено и със сърбеж.
Причини за появата на пърхот
Причините за възникването на пърхот са многобройни. Сред основните са свръхфункционирането на мастните жлези, гъбични инфекции (Pityrosporum ovale) и възпаления. Гъбичните инфекции обикновено се проявяват при промяна на рН на себума. Нетретирания пърхот може да доведе до себореен дерматит, който често се разпространява и засяга други части на тялото (нос, брадичка, окосмената част на веждите).
Премахване на пърхотВ помощ на страдащите от този кожен проблем козметичната индустрия разработва специални формули. При поява на пърхот може да се използват шампоани, които премахват възпалението и предотвратяват обилното образуване на люспи по скалпа.
Инфекции
Кожните инфекции могат да бъдат причинени от вируси, бактерии и гъбички.
Бактериалната инфекция на кожата се нарича импетиго и се характеризира с розови, пълни с вода повдигнати лезии. Постепенно те се развиват до жълти корички, които накрая се отделят от кожата. Тази инфеция се предизвиква от бактериалните видове стрептококи, стафилококи или ентеробактерии. Причина за това е недобра хигиена, както и отслабена имунна система.
Гъбичните инфекции, наречени микози, предизвикват интензивен сърбеж, зачервявания и активно лющене на кожата.
Бактериалната инфекция на кожата се нарича импетиго и се характеризира с розови, пълни с вода повдигнати лезии. Постепенно те се развиват до жълти корички, които накрая се отделят от кожата. Тази инфеция се предизвиква от бактериалните видове стрептококи, стафилококи или ентеробактерии. Причина за това е недобра хигиена, както и отслабена имунна система.
Гъбичните инфекции, наречени микози, предизвикват интензивен сърбеж, зачервявания и активно лющене на кожата.
Изгаряне
Спрямо степента на проникване и увреждане на тъканите изгарянията се класифицират в три степени:
- Първа степен
- При изгаряния от първа степен повредите са ограничени до първите слоеве на епидермиса (външния слой на кожата). Засегнатата площ става зачервена и подута. Ярък пример е лекият тен на кожата, след излагане на слънце, който се счита за изгаряне от първа степен. Изгарянията от тази степен не са сериозни и се облекчават в рамките на няколко часа до няколко дни.
- Втора степен
- Щетите от втора степен на изгаряне преминават през епидермиса и достигат горната част на дермата (вътрешния кожен слой). В резултат се появяват мехури. Възможна е регенерация на кожата, защото голяма част от епителната тъкан остава незасегната. Ако се ограничат възпалителните процеси в засегната област не се получават белези от изгарянето. При излагане на пряка слънчева светлина е възможно да се получат изгаряния както от първа, така и от втора степен.
- Трета степен
- Изгарянето от трета степен покрива цялата повърхност на епидермиса, дермата и засяга подкожните тъкани. Засегнатите площи променят драстично цвета си. При изгаряния от тази степен обикновено в началото не се чувства болка, защото нервните окончания в дермата са унищожени. Не е възможна и регенерация на кожата.
Купероза
Куперозата е често срещана при хора с чувствителна кожа и понякога тя се предава по наследство.
Причини за появата на купероза
Сред най-често срещаните фактори, които предразполагат за образуването на купероза, са температурните спадове. Съществуват обаче и други рискови фактори, сред които:
- пушенето;
- прекаленото излагане на UV лъчи - в това число и солариумите;
- хормонални нарушения;
- често излагане на стрес.
Грижа за кожа с купероза
Кожата с купероза е чувствителна - има тънка и нежна структира, и е поддатлива на възпаления. Ето защо е изключително важно да се полагат внимателни грижи за нея. Освен редовното и правилно почистване на кожата и спазването на добра хигиена, в "борбата" с куперозата се включват и козметични продукти, включващи в състава си вещества, които заздравяват стените на кръвоносните съдове, като например следните витамини:
- витамин P - повишава устойчивостта на съдовете към агресивните външни фактори, намалява тяхната крехкост;
- витамин K - увеличава здравината на съдовата стена, понижавайки пропускливостта ѝ;
- витамин C - участва в образуването на колагена, който като цимент скрепва отслабналите капиляри; освен това аскорбиновата киселина притежава добро съдосвиващо действие.
Рождени петна
Не е необичайно хората да се раждат с белези по рождение. Те обикновено са с различна пигментация спрямо общия тен на кожата (червени, по-тъмни или по-светли зони). Червените белези по рождение съдържат необичайно плътно натрупване на кръвоносни съдове в определена област. При петната с различен цвят причината е в неправилното функциониране на меланогенезата – биохимичният процес за синтезиране на пигментното вещество меланин. Обикновено с възрастта тези петна изчезват, но има случаи в които тези петна остават и може да се развие неравномерна повърхност.
Лунички
Луничките представляват кожен дефект (несъвършенство). Те са пигментни петна, с по-тъмен от общия тен на кожата цвят. Обикновено са разположени на места, които често се излагат на пряка слънчева светлина.
Причини за появата на лунички
Основна причина за появата на лунички по кожата е локална хиперпигментация. При този процес се осъществява повишено производство на пигментното вещество меланин в малка област от кожата.
Счита се, че луничките се предават по наследство. При някои хора се появяват предимно през пролетта и лятото и изчезват или избледняват през зимата. Препоръчително е през лятото да се използват слънцепредпазни козметични продукти, както и продукти съдържащи избелващи съставки-инхибитори на меланогенезата. Може да се използват и продукти за химичен пилинг и дермоабразивни ексфолианти.
Счита се, че луничките се предават по наследство. При някои хора се появяват предимно през пролетта и лятото и изчезват или избледняват през зимата. Препоръчително е през лятото да се използват слънцепредпазни козметични продукти, както и продукти съдържащи избелващи съставки-инхибитори на меланогенезата. Може да се използват и продукти за химичен пилинг и дермоабразивни ексфолианти.
Хиперпигментация
Причини за свръхпроизводство на меланин:
- Свръхпроизводство на меланин може да се предизвика, когато кожата е изложена на ултравиолетова радиация от слънцето. Тогава меланоцитите увеличават произвеждането на меланин и това по-голямо количество се изразява чрез промяна (потъмняване) на естествения тен на кожата. Многократното излагане на слънце може да доведе до постоянно увеличение на производството на меланин, което да провокира образуването на петна по кожата, малки лунички и големи слънчеви или възрастови петна.
- Производството на меланин може да се стимулира и когато кожата е подложена на хронични възпаления. Това е често срещан проблем сред страдащите от акне (продължително обезцветяване на кожата след премахване на пъпките).
- Хормонални промени, които настъпват в тялото по време на бременност също може да стимулират производството на меланин, в резултат на което да се стигне до промяна на цвета на лицето (мелазма или хлоазма). Свръхпроизводството на меланин , причинено от възпаление или хормонална активност обикновено намалява с течение на времето до затихване или напълно елиминиране на потъмняванията върху кожата.
Стрии
Несъмнено един от най-неприятните кожни проблеми, често срещан сред жените, е появата на стриите. Всеизвестно е, че кожата се състои от два основни слоя - епидермис и дерма. Същинската кожа, или дермата, основно е изградена от съединителна тъкан с капилярна мрежа, а по-дълбоко се намират основите на космите, потните и мастните жлези.
През голяма част от живота, кожата на човека има постоянна обмяна, което гарантира нейната здравина и поддържане на оптимално ниво на еластичност. Съществуват обаче определени периоди от живота на човек, когато в организма възникват резки промени, към които е необходимо той да се адаптира. Кожата обаче е чувствителен орган и тези промени могат да проличат. Ето защо стриите са доста често срещани, особено при жените, защото те претърпяват доста резки промени по време на пубертета и бременността.
Съединителните влакна, които съставят дермата, имат функцията да придават якост и еластичност на тъканите. Сънтезът им е многоетапен процес, но когато настъпят резките промени в организма, той не може да "смогне" със създаването на съединителни влакна и така те се разреждат. На тези места епидермисът губи опора, изтънява и "пропада". Образувалите се линейни деформации се наричат "стрии". Новопоявилите се стрии са с червеникав цвят, но с времето той избледнява. Затова те често са разделяни на "нови" и "стари". Появяват се най-често в областта около пъпа, гърдите, бедрата, седалището, мишниците и долната част на гърба - все места с дебел слой подкожна мастна тъкан.
През голяма част от живота, кожата на човека има постоянна обмяна, което гарантира нейната здравина и поддържане на оптимално ниво на еластичност. Съществуват обаче определени периоди от живота на човек, когато в организма възникват резки промени, към които е необходимо той да се адаптира. Кожата обаче е чувствителен орган и тези промени могат да проличат. Ето защо стриите са доста често срещани, особено при жените, защото те претърпяват доста резки промени по време на пубертета и бременността.
Съединителните влакна, които съставят дермата, имат функцията да придават якост и еластичност на тъканите. Сънтезът им е многоетапен процес, но когато настъпят резките промени в организма, той не може да "смогне" със създаването на съединителни влакна и така те се разреждат. На тези места епидермисът губи опора, изтънява и "пропада". Образувалите се линейни деформации се наричат "стрии". Новопоявилите се стрии са с червеникав цвят, но с времето той избледнява. Затова те често са разделяни на "нови" и "стари". Появяват се най-често в областта около пъпа, гърдите, бедрата, седалището, мишниците и долната част на гърба - все места с дебел слой подкожна мастна тъкан.
Фактори, предразполагащи появата на стрии
Най-често срещаните фактори, които предразполагат кожата към появата на стрии, са:
- рязко напълняване/ отслабване;
- растеж;
- бременност;
- тренировки;
- продължителна употреба на кортикостероиди;
- болестни фактори - такива са състоянията на депресия, синдромът на Кушинг и др.
Грижа за кожата
Появата на стрии е особено неприятна най-вече от естетическа гледна точка, което е и причина за чувство за дискомфорт у повечето жени. "Борбата" с тях е нелека и за момента не е открит метод, чрез който те да бъдат изцяло премахнати, въпреки че някои търсят "спасение" чрез специализирана козметика против стрии, лазерна терапия и дори прибягват до пластична хирургия.
Съществуват обаче редица фактори, които могат да бъдат част от ежедневието, аповлияват добре на кожата със стрии:
Съществуват обаче редица фактори, които могат да бъдат част от ежедневието, аповлияват добре на кожата със стрии:
- използването на козметични продукти за тяло, които хидратират кожата и ѝ придават еластичност;
- приемът на много течности;
- приемът на витамини - на кожата със стрии добре повлияват витамин A, витамин C и витамин B комплекс;
- балансиран хранителен режим;
- редовни тренировки.
Целулит
Какво представлява целулитът?
Освен стриите, друг неприятен кожен проблем, е целулитът или т.нар. "портокалова кожа". За много жени той е просто козметичен дефект, който разваля мечтите им за гладка кожа по бедрата и седалището. Истината обаче е, че това е заболяване на съединителната тъкан, което засяга също лимфната и кръвоносната система на повърхността на кожата. Всъщност целулитът е състояние, при което релефът на кожата се нарушава в следствие на неравномерно натрупване на подкожна мастна тъкан и циркулаторни проблеми. От него страдат около 80 до 90% от жените и много малка част от мъжете. Целулитните натрупвания се локализират в най-голяма степен в зоната на ханша, бедрата и корема, но не рядко могат да засегнат и областта на подбедриците и задната част на ръцете.
Как се образува целулитът?Кожата на човек се състои от 3 основни слоя: епидермис (повърхностен слой), дерма (или т.нар. "същинска" кожа) и подкожен слой (хиподерма). При образуването на целулит в най-голяма степен се засягат мастните клетки в най-повърхностния слой на подкожната тъкан. Този слой е различен по структура от подлежащите дълбоки слоеве мастна тъкан, поради факта, че мастните клетки в него са подредени в делчета, около които има вертикални влакна съединителна тъкан. Така при значително нарастване по обем на повърхностният слой мастни клетки, те избутват нагоре и издигат надлежащата кожа, а тези влакна я придърпват - образувайки хлътвания.
Самите мастни клетки могат да увеличат обема си до 60 пъти, което значително може да измени цялостната структура и релеф на подкожната тъкан и да доведе до образуването на т.нар. "портокалов" вид на кожата. При своето нарастване, освен че променят релефа на кожата, мастните клетки притискат нейните кръвоносни и лимфни съдове и така затрудняват микроциркулацията на кожата.
Самите мастни клетки могат да увеличат обема си до 60 пъти, което значително може да измени цялостната структура и релеф на подкожната тъкан и да доведе до образуването на т.нар. "портокалов" вид на кожата. При своето нарастване, освен че променят релефа на кожата, мастните клетки притискат нейните кръвоносни и лимфни съдове и така затрудняват микроциркулацията на кожата.
Причини за появата на целулит
Факт е, че в гореспоменатия процент хора, засегнати от този проблем, се включват жени и мъже както със застоял, така и с активен начин на живот. Това означава, че правилното хранене и редовните тренировки за съжаление не са гаранция за предпазване от целулута.
Като цяло има редица фактори, които причиняват появата на целулит. Те са:
Като цяло има редица фактори, които причиняват появата на целулит. Те са:
- наследствена предразположеност - всъщност това е най-сериозната причина за появата на целулит. Доказано е, че той се среща по-често при жени, чиито майки също са страдали от "портокалова кожа";
- възрастта - целулитът по правило се появява при жени на средна възраст или след пубертета. Но когато и да се появи, с възрастта става все по-ясно изразен;
- нездравословно хранене, или режим, който включва консумацията на редица "забранени храни", както и липсата на достатъчно плодове и зеленчуци в дневното меню;
- наднормено тегло и чести колебания в телесната маса (диети с "йо-йо ефект") - появата на "портокалова кожа" се среща както при слаби, така и при по-пълни хора, но при хората с наднормено тегло е възможно да е по-ясно изразен;
- заседнал начин на живот в комбинация с редовна консумация на алкохол и тютюнопушене;
- дехидратация;
- носене на тесни дрехи и бельо - те пречат на правилното кръвообращение, което също е причина за образуването на целулит;
- хормонален дисбаланс - понякога превишените нива на естрогена, инсулина и тиреоидните хормони също имат отношение към появата му.
Степени и разграничаване на целулита според скалата на Нюрнберг-Мюлер
Съществува т.нар. скала на Нюрнберг-Мюлер (Nurnberger-Muller), според която се разграничават четири степени на целулита и са посочени начини на разпознаването им според това колко ясно е изразен върху кожата.
- Степен 0 - Няма видим целулит при легнало или изправено положение на тялото. При захващане на кожата с ръце се наблюдават бразди и гънки по кожата, но няма силно изразени трапчинки и изпъквания.
- Степен 1 - Няма видим целулит при легнало или изправено положение на тялото. При захващане на кожата с ръце се наблюдават неравен релеф (портокалова кожа).
- Степен 2 - Целулитът е видим при изправено положение на тялото и някои движения. В легнало положение целулитът не се забелязва.
- Степен 3 - Целулитът е видим в изправно положение на тялото, но неравностите се запазват дори при легнало положение.
Стадии на целулита
Грижа за кожата
Успешната борба с "портокаловата кожа" е резултат от постоянни усилия. Няма магически крем, процедури или хапчета. Целулитът може да бъде трайно намален, скрит, т.е невидим, но не и напълно премахнат. Лечението трябва да е комплексно, като балансирано се комбинират правилно хранене, физическа активност, редукция на теглото и локално въздействие.
Ето и от какво се състои "рецептата" за успешна борба с целулита:
Ето и от какво се състои "рецептата" за успешна борба с целулита:
- Спазване на вид диета/режим на хранене - тук не е необходимо да се броят калории, както правят хората по време на голяма част от диетите. Вместо това е важно да се обръща внимание на минералния състав на продуктите. За предпочитане е да се консумират плодове и зеленчуци, богати на целулоза. От голямо значение е хранителните продукти да имат минимално участие на овкусители, консерванти и подобрители. Известно е, че витамин C ускорява обмяната на веществата и подобрява микроциркулацията на кръвта - ето защо е хубаво да се пият и прясно изцедени сокове от цитрусови плодове. Добре е да се приемат и храни, богати на лецитин (яйца и соя), мастни киселини (зехтин, олио от ленено семе, рапица и сурови ядки) и аминокиселини. Те намаляват течността между мастните клетки и повишават кръвообращението на тези на кожата. Полезен в борбата с целулита е и белият чай, тъй като съдържащите се в него антиоксиданти спомагат за извеждането на всички токсини от организма, които са потенциално отговорни за появата на целулит.
- Редовни тренировки - една от основните причини за появата на този така неприятен кожен проблем е лошата микроциркулация на кръвта, която възниква при водене на слабо активен начин на живот и отсъствие на физически тренировки. Редовното спортуване трябва да включва упражнения, които укрепват мускулите. Те не само ще спомогнат за успешната борба с целулита, но може и да предотвратят по-нататъшните му прояви.
- Антицелулитни процедури - за особено ефективни се смятат антицелулитните процедури, които включват горещи обвивания на основата на тъмните водорасли и ексфолирането с утайка от кафе, а също и специалните масажи, сред които ръчен, апаратен и вакуумен. Полезни в борбата с "портокаловата кожа" са и детокс процедурите, в програмата на които влизат обвивания, маски, масажи и хидротерапия.
- Използване на антицелулитна козметика - създадени са специализирани козметични продукти, които се борят с целулита. Трябва да се има предвид обаче, че те не се справят изцяло с проблема. За сметка на това обаче имат стягащ ефект и по този начин целулита става по-трудно забележим. Но колкото един крем против целулит да бъде предлаган като много ефективен, то той може да бъде безполезен, ако не се използва правилно. Разбира се различните продукти имат индивидуални начини на употреба, но има няколко съвета, които всяка жена, използваща антицелулитна козметика, може да следва:
- нанася се два пъти дневно - сутрин и вечер;
- преди нанасяне на съответния крем/лосион, е необходимо кожата да бъде почистена и напарена, като един или два пъти седмично може да се използва скраб или пилинг;
- козметичният продукт трябва да се втрива няколко минути с кръгови масажни движения, повтаряйки движението на кръвния поток, т.е. отдолу нагоре, от колената към бедрата, а не обратното.
