Съдържание:
История на парфюма
Как е изглеждал първият парфюм? А каква е била неговата рецепта? Ами кой е бил създателят? Е, вероятно си мислиш, че на всеки един от тези въпроси можеш да получиш кратки и еднозначни отговори, но... дори и водещите парфюмеристи по света не биха могли да се ограничат в няколко изречения, за да ти отговорят. А причината е съвсем основателна - историята на парфюма показва, че още първите хора са познавали "магията" на ароматите, че "уханният основоположник" съвсем не е бил във формата на шишенце с парфюмна течност, създадена от един учен, а че мнозина са допринасяли за развитието на парфюма през вековете.
Да, светът на ароматите има богата история, която датира от дълги, дълги времена и във всеки период се е случвало нещо важно, което допринася за развитието на парфюма. Не бихме могли да ти представим всичко до последния детайл, просто защото обемът на парфюмната история е прекален голям. Но "ще разгърнем няколко от страниците" пред теб и ще ти посочим основни моменти от множеството исторически сведения за пътя на парфюма - от началото до днес.
Да, светът на ароматите има богата история, която датира от дълги, дълги времена и във всеки период се е случвало нещо важно, което допринася за развитието на парфюма. Не бихме могли да ти представим всичко до последния детайл, просто защото обемът на парфюмната история е прекален голям. Но "ще разгърнем няколко от страниците" пред теб и ще ти посочим основни моменти от множеството исторически сведения за пътя на парфюма - от началото до днес.
"Изграждането" на дългия път започва от Древността
Е, първоначално никой не е използвал аромати нито за кожата си, нито за козметични или медицински цели. По време на Новото царство в Египет обаче (1580 - 1085 пр.н.е.) уханни нотки започват да се усещат и на празничните фестивали, но... не от ароматни факли. Египетските жени използвали уханни масла и кремове като тоалетни принадлежности и козметика, дори като прелюдия и афродизиак в любовната игра с мъжете. Парфюмът станал и едно от най-мощните оръжия за съблазняване на Клеопатра. Важно е да споменем обаче, че най-ранните парфюми не приличат на днешните аромати. В древните цивилизации са се срещали най-вече в следните форми: приготвен сух тамян, който е бил изгарян в дома или по време на религиозни обреди и специално забъркани мазила с уханни съставки (в много исторически изследвания се твърди и, че жените на фараоните залепвали по лицата си топчици от смес на мазнини със смоли и най-различни ароматни съставки; парфюмът е бил използван и за балсамиране на фараоните). За развиването на парфюма основни приноси имат и жителите на Древна Месопотамия и древните римляни и перси. Благодарение на тях, парфюмът започва да се появява и в други форми.
Няколко факта за развитието на парфюма в Древността:
✔ Първият химик, създавал композиции на парфюми, се счита (според историческите сведения), че е жена от Месопотамия. Нейното име - Тапути - се споменава в клинопис от 2000 г. пр. Хр. В "рецептата" си Тапути следвала 3 стъпки: първо, дестилирала цветя, масло и акорус (ароматна тръстика) с други уханни съставки, а след това добавяла вода и накрая филтрирала всичко няколко поредни пъти, докато усети уханната "магия".
✔ Персийският химик Авицена също има забележителен принос в парфюмната история. Той въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Преди Авицена да направи първите масла (чрез дестилации от рози), парфюмите били във вид на смес от уханни билки или листенца от цветя, която била с изключително силен аромат. Е, розовата вода на Авицена била по-фина и мигновено придобила популярност.
✔ Още един виден парфюмерист оставя своя принос - арабският химик Ал-Кинди (Алкиндус). Алкиндус създал "Книга на Химията на Парфюмите и Дестилатите" през IX век. В нея той включил над 100 рецепти за ароматни масла, мехлеми, ароматни води. Присъствали също и стотици методи за приготвяне на парфюми и необходимите за това принадлежности.
✔ Ако се питаш дали съществува парфюм от Древността, запазен до днешни времена, ето го и отговора: през 2005 г. в Пиргос (Кипър) археолози откриват парфюми, които се считат за най-старите в света. Парфюмите датират от преди над 4 хиляди години и са открити в древна парфюмерийна фабрика с впечатляващите размери от 4000 m2.
✔ Персийският химик Авицена също има забележителен принос в парфюмната история. Той въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Преди Авицена да направи първите масла (чрез дестилации от рози), парфюмите били във вид на смес от уханни билки или листенца от цветя, която била с изключително силен аромат. Е, розовата вода на Авицена била по-фина и мигновено придобила популярност.
✔ Още един виден парфюмерист оставя своя принос - арабският химик Ал-Кинди (Алкиндус). Алкиндус създал "Книга на Химията на Парфюмите и Дестилатите" през IX век. В нея той включил над 100 рецепти за ароматни масла, мехлеми, ароматни води. Присъствали също и стотици методи за приготвяне на парфюми и необходимите за това принадлежности.
✔ Ако се питаш дали съществува парфюм от Древността, запазен до днешни времена, ето го и отговора: през 2005 г. в Пиргос (Кипър) археолози откриват парфюми, които се считат за най-старите в света. Парфюмите датират от преди над 4 хиляди години и са открити в древна парфюмерийна фабрика с впечатляващите размери от 4000 m2.
Пътят на парфюма през Средновековието
Това е времето на активното развитие на парфюмерията, на популярността на парфюма, но и на неговата забрана и дори на употребата му вместо баня със сапун и вода. Сети се, нали? Да, говорим за веселите истории за французите с бетонираните прически, които, въпреки че са били аристократи, не са се къпали дълго, дълго време, но пък за сметка на това често са се парфюмирали. Преди парфюмът да стигне до френските аристократи обаче какъв е пътят му? Всъщност през Средновековието главният успех на парфюмерийното производство достигат арабите. По това време започва активно развитие на алхимията и медицината, а арабите все повече търсят различни методи за извличане на есенции от растенията. Твърди се, че в началото на 13 век кръстоносците пренесли парфюмните "изобретения" от Изтока в Европа. След това идва и отричането на уханната новост. Християните анатемосали парфюма, но... "съдбата" на аромата коренно се променила - след като се завърнали от Ориента, кръстоносците донесли нови парфюми, които започнали да стават все по-популярни и използвани в почти цяла Европа.
✔ Изкуството на парфюмерията просперира по времето на Ренесанса в Италия. Тогава използването на парфюмите става популярно и поради това започва активно развитие на парфюмни "рецепти". В дворците става все по-често използването на уханни води от цветя, билки и плодове, сред които роза и портокал. По-късно откривателите на Новия свят донасят продукти, от които се появяват нови ароматни съставки (какао, ванилия, тютюн).
✔ През 16 век с пътуването на италиански аромати до Франция започва развитието на французите като парфюмери (известни с това и до днес). Как започва всичко? Италианските парфюми били занесени от личния парфюмер на Катерина Медичи. А неговите рецепти били изключително ценни и... строго пазени - лаборатория му била скрита в покоите на Медичи и се стигало единствено чрез таен коридор. Е, парфюмерът от Италия пренася уханни води на френска територия заедно с Катерина Медичи, като поводът е нейната сватба с Хенри II. Но макар и във Франция, парфюмеристът на Медичи продължава да създава уханни композиции. Някои историци споделят, че по-късно той отваря и свой магазин за парфюми, който става изключително успешен. А дали, ако не се беше случило това пътуване на италианските парфюмни рецепти, Франция щеше да се превърне в един от центровете на европейското производство на парфюми в днешни времена - кой знае?
✔ И още един интересен факт: в Средновековието, освен парфюмите в малки шишенца, често са се използвали и помандри. Или по-точно - ароматизиращи помандри, т.е. парфюми в малки кутийки-топчета, обикновено изработвани от злато и сребро, които разполагали с верижка за закачане и мнозина ги носели като медальони или ги закачали някъде у дома. А в някои исторически сведения се твърди, че хората използвали уханните помандри за защита срещу инфекция по време на епидемии или просто като полезен помощник за прикриване на лоши миризми.Да, парфюмерийната индустрия определено процъфтява в Средновековието. Но е важно да споменем и това, че между 16-ти и 17-ти век парфюмите са били използвани главно от богатите. А до 18-ти век парфюмерийната индустрия вече е развита дотолкова, че в региона на Грас и Монпелие (Франция), в Сицилия и Калабрия (Италия) са построени фабрики и са отглеждани хиляди декари с ароматни растения, благодарение на които парфюмеристите създават уханните си рецепти. Повечето продукции обаче спират с началото на Френската революция. Атаката на аристокрацията и силната връзка на парфюмите с тази класа, кара много производители да прекратят работата си. Но парфюмите са в разцвета си отново с възхода на Наполеон, който е щастлив да приеме много от навиците на старата аристокрация. Малко след това е направено и едно нововъведение (което има огромен принос за създаването на ароматните композиции и до днес) - в началото на 1800 г. парфюмеристите започнали да използват много по-висока степен на алкохол в опит да увеличат максимално процеса на производство на парфюм. Друга важна стъпка в развитието на парфюмерийната индустрия е първият опит да се възпроизведат синтетични аромати на някои плодове и растения. И именно тези иновации позволиха създаването на съвременните парфюми.
Ето и основното от историята на средновековния парфюм:
✔ През 16 век с пътуването на италиански аромати до Франция започва развитието на французите като парфюмери (известни с това и до днес). Как започва всичко? Италианските парфюми били занесени от личния парфюмер на Катерина Медичи. А неговите рецепти били изключително ценни и... строго пазени - лаборатория му била скрита в покоите на Медичи и се стигало единствено чрез таен коридор. Е, парфюмерът от Италия пренася уханни води на френска територия заедно с Катерина Медичи, като поводът е нейната сватба с Хенри II. Но макар и във Франция, парфюмеристът на Медичи продължава да създава уханни композиции. Някои историци споделят, че по-късно той отваря и свой магазин за парфюми, който става изключително успешен. А дали, ако не се беше случило това пътуване на италианските парфюмни рецепти, Франция щеше да се превърне в един от центровете на европейското производство на парфюми в днешни времена - кой знае?
✔ И още един интересен факт: в Средновековието, освен парфюмите в малки шишенца, често са се използвали и помандри. Или по-точно - ароматизиращи помандри, т.е. парфюми в малки кутийки-топчета, обикновено изработвани от злато и сребро, които разполагали с верижка за закачане и мнозина ги носели като медальони или ги закачали някъде у дома. А в някои исторически сведения се твърди, че хората използвали уханните помандри за защита срещу инфекция по време на епидемии или просто като полезен помощник за прикриване на лоши миризми.
Парфюмът на Новото време
През 19-ти век развитието на парфюма продължава с пълна сила. Съвременната химия и съвременни технологии допринасят за създаването на нови техники за екстракция. А най-голямото от всички постижения е възможността за създаване на синтетични съставки, които да заместят естествените парфюмните съставки, трудни за набавяне и в много случаи доста скъпи. Именно заради това постижение цените на парфюмите се понижават надолу и така постепенно уханните композиции стават достъпни за масите, а не само за богатите. Първата синтетична съставка, използвана в парфюм, е нитробензен - получена е от комбинирането на азотна киселина и бензол. Присъствието на синтетична смес в парфюмите започнало в началото на 19-ти век и било отредено заради нейния аромат на бадем. И след този помощник се появяват още, "родени" от постиженията в химията. Естествено, това съвсем не е единствен напредък и има още много постижения в полза на парфюмните рецепти. Но ще бъдем по-кратки и ще посочим само няколко основни и емблематични приноса на учени.
✔ През 1868 г. английският химик Уилям Перкин синтезира кумарин от Бобова тонка (дърво, виреещо в Южна Америка), за да създаде аромат, който мирише на прясно окосено сено и сладко-горчив бадем (често използван е в парфюмите и до днес).
✔ И още едно постижение: Фердинанд Тиман (химик от Университета в Берлин) създава ванилин или с други думи синтетичен аромат на ванилия.
✔ По-късно в Съединените щати Франсис Додж представя химично съединение на цитронелол - монотерпенов алкохол с аромат на роза, който се среща в свободно състояние и като естер в много етерични масла (най-вече розово масло и гераниево масло). По-късно с развитието на парфюмерийната индустрия се оказва, че в различни варианти на парфюмни композиции цитронелолът придава аромат също на сладък грах, момина сълза, нарцис и зюмбюл.
Кога обаче се появява модерният облик на парфюма?
Всъщност от края на 19-ти и началото на 20-ти век започва ерата на парфюма, в който обликът му започва да прилича на такъв, какъвто го познаваме днес. Първата прилика безспорно е използването на нови и нови естествени и синтетични съставки, благодарение на които се появява невероятно разнообразие от ухания. Освен това, ако в началото парфюмът е бил универсален, то тогава идва момент, в който започва създаването на ароматни композиции специално за мъже и такива за дамите, които са познатите видове сред всички нас и днес. В края на 19-ти век започва и развитието на множество оригинални дизайни за шишенцата, които днес за мнозина експерти в парфюмните къщи трябва да са също толкова впечатляващи като уханните "рецепти".
С течение на времето се открояват и държави, които са водещи в парфюмерийната индустрия и до днес ги асоциираме с нея, като Франция например. От началото на 20-ти век Грас (във френски регион Прованс) постепенно започва да се превръща в център за отглеждане на цветя и билки, използвани за парфюми. Експертните знания също стават отличителни за Франция - появяват се парфюмеристите, които са т.нар "носове" на ароматните композиции. А по-късно парфюмерите с експертни знания и постиженията в науката за парфюмите поставят началото на масовото производство на дизайнерски аромати. Преди това няколко подобни аромати с търговски наименования, които са съществували, са били "Coty" и "Yardley". След това обаче (между 20-те и 60-те години на миналия век) се появяват куп емблематични аромати с емблематични имена, много от тях известни и до днешни времена. Сред тях са незабравимото ухание Chanel №5 или дебютният аромат на собствената марка парфюми на Коко Шанел, който тя представя през 1921 г. и нарича така, защото е петият по ред в показаните мостри от парфюмериста Ърнест Бо. Още един емблематичен аромат например "ce ражда" и през 1947 г. - тогава Dior създава парфюма "Miss Dior", станал популярен сред хиляди дами по света. Е, можем да посочваме още и още известни представители с принос в историята на парфюма, но списъкът ще стане изключително дълъг. Затова ето едно кратко обобщение: през целия 20-ти век и началото на 21-ви се появява невероятно разнообразие от аромати. Започва и "изграждането" на репутация на известни марки.
Днес част от света на парфюма са шишенца с парфюмни ухания, чиито имена вече са разпознаваеми и ярки емблеми за хората - от дългогодишните "STR8", "Yardley" и "Bronnley" например през "по-млади" имена, като "Acorelle" и "Gosh", до ароматите на световноизвестни модните марки "Roberto Cavalli", "Gucci", "Dolche & Gabbana", "Hugo Boss", "s.Oliver", "Calvin Klein" и още много други. По пътя на парфюма се появиха и уханни композиции, носещи имената на известни личности (например уханията с имена на певиците Кристина Агилера и Фърги, на топ модела Наоми Кембъл или пък парфюмите на "Beyonce").
Освен огромното разнообразие от аромати, от марки и от дизайни на шишенцата обаче днес парфюмът има още една характерна черта: парфюмната композиция се появява в няколко разновидности, всяка с различна концентрация на ароматните съставки в нея.
✔ През 1868 г. английският химик Уилям Перкин синтезира кумарин от Бобова тонка (дърво, виреещо в Южна Америка), за да създаде аромат, който мирише на прясно окосено сено и сладко-горчив бадем (често използван е в парфюмите и до днес).
✔ И още едно постижение: Фердинанд Тиман (химик от Университета в Берлин) създава ванилин или с други думи синтетичен аромат на ванилия.
✔ По-късно в Съединените щати Франсис Додж представя химично съединение на цитронелол - монотерпенов алкохол с аромат на роза, който се среща в свободно състояние и като естер в много етерични масла (най-вече розово масло и гераниево масло). По-късно с развитието на парфюмерийната индустрия се оказва, че в различни варианти на парфюмни композиции цитронелолът придава аромат също на сладък грах, момина сълза, нарцис и зюмбюл.
Всъщност от края на 19-ти и началото на 20-ти век започва ерата на парфюма, в който обликът му започва да прилича на такъв, какъвто го познаваме днес. Първата прилика безспорно е използването на нови и нови естествени и синтетични съставки, благодарение на които се появява невероятно разнообразие от ухания. Освен това, ако в началото парфюмът е бил универсален, то тогава идва момент, в който започва създаването на ароматни композиции специално за мъже и такива за дамите, които са познатите видове сред всички нас и днес. В края на 19-ти век започва и развитието на множество оригинални дизайни за шишенцата, които днес за мнозина експерти в парфюмните къщи трябва да са също толкова впечатляващи като уханните "рецепти".
С течение на времето се открояват и държави, които са водещи в парфюмерийната индустрия и до днес ги асоциираме с нея, като Франция например. От началото на 20-ти век Грас (във френски регион Прованс) постепенно започва да се превръща в център за отглеждане на цветя и билки, използвани за парфюми. Експертните знания също стават отличителни за Франция - появяват се парфюмеристите, които са т.нар "носове" на ароматните композиции. А по-късно парфюмерите с експертни знания и постиженията в науката за парфюмите поставят началото на масовото производство на дизайнерски аромати. Преди това няколко подобни аромати с търговски наименования, които са съществували, са били "Coty" и "Yardley". След това обаче (между 20-те и 60-те години на миналия век) се появяват куп емблематични аромати с емблематични имена, много от тях известни и до днешни времена. Сред тях са незабравимото ухание Chanel №5 или дебютният аромат на собствената марка парфюми на Коко Шанел, който тя представя през 1921 г. и нарича така, защото е петият по ред в показаните мостри от парфюмериста Ърнест Бо. Още един емблематичен аромат например "ce ражда" и през 1947 г. - тогава Dior създава парфюма "Miss Dior", станал популярен сред хиляди дами по света. Е, можем да посочваме още и още известни представители с принос в историята на парфюма, но списъкът ще стане изключително дълъг. Затова ето едно кратко обобщение: през целия 20-ти век и началото на 21-ви се появява невероятно разнообразие от аромати. Започва и "изграждането" на репутация на известни марки.
Днес част от света на парфюма са шишенца с парфюмни ухания, чиито имена вече са разпознаваеми и ярки емблеми за хората - от дългогодишните "STR8", "Yardley" и "Bronnley" например през "по-млади" имена, като "Acorelle" и "Gosh", до ароматите на световноизвестни модните марки "Roberto Cavalli", "Gucci", "Dolche & Gabbana", "Hugo Boss", "s.Oliver", "Calvin Klein" и още много други. По пътя на парфюма се появиха и уханни композиции, носещи имената на известни личности (например уханията с имена на певиците Кристина Агилера и Фърги, на топ модела Наоми Кембъл или пък парфюмите на "Beyonce").
Освен огромното разнообразие от аромати, от марки и от дизайни на шишенцата обаче днес парфюмът има още една характерна черта: парфюмната композиция се появява в няколко разновидности, всяка с различна концентрация на ароматните съставки в нея.
Типовете парфюми днес и основната разлика между тях
Колкото по-силен и дълготраен е ароматът, толкова по-добре - много от нас си мислят, че това е определящо и водещо предимство за качеството на парфюмите. Истината е, че една парфюмна композиция може да се появи на бял свят в различни "роли", като всяка си има предимства и отличителни характеристики, които да отговорят на различните предпочитания на хората или пък да бъдат полезни за различни поводи.
От концентрирано ухание, което с няколко капки може да подари забележителен аромат на кожата след нанасянето сутринта до настъпването на нощта, през дълготраен парфюм с аромат за целия работен ден, до тоалетна вода с по-лек и по-малко траен аромат, който освежава за няколко часа и е подходящо решение за горещите летни дни. Да, парфюмите могат да бъдат различни не само в уханието на ароматните "следи", които оставят след себе си, но и в трайността си. А разликите се дължат на степента на концентрация на ароматните вещества. Именно това е и причината днес хората да имат избор между парфюм и тоалетна вода или други парфюмни видове, като афтършейв и одеколон. Това обаче не означава, че парфюмът е по-качествен от тоалетната вода. Просто има варианти, отговарящи на предпочитанията - някои винаги предпочитат по-лека версия на любимия си аромат, други искат по-дълготрайно и натрапчиво ухание, трети са алергични към силния аромат. Да, очевидно понякога деликатното ухание може да е много повече от концентрирания парфюм. И, да - съществуването на различни типове парфюми съвсем не означава, че те са разделени по качество. Дори много често една ароматна композиция се появява в няколко разновидности и единствената им отличителна черта е нивото на концентрация на ароматните вещества.
Това са често срещаните представители на парфюмното разнообразие днес. За мнозина написаното на етикета на шишенцата може да бъде объркващо, но след като разбереш какво се крие зад термините (EDP, EDT и т.н.), става много лесно да разчетеш качествата и предимствата на конкретния парфюмен представител. Всеки от тях има различна трайност, просто защото концентрацията на парфюмната композиция* в него е различна от тази при другите.
* Парфюмната композиция е най-концентрираният извлек на ароматните вещества, от която се правят парфюмиращи средства. От микса на аромати в нея се определят характерът, стилът и трайността на парфюма. Композицията задължително се разрежда с водно-алкохолен разтвор (в различни съотношения и количества), който също допринася за определянето на трайността на ароматните нотки от различен тип. Подробна информация за това каква е задачата на различните нотки ухания, както и кога и колко време те се усещат, можеш да прочетеш в "Ароматни нотки на парфюмите".
Важно! Съществуват разлики в параметрите на процентната концентрация за всеки вид. Основната причина е, че различните парфюмеристи и парфюмни компании влагат различни количества масла в техните парфюми и естествено, никой не издава своята рецепта. Например една тоалетна вода на даден производител може да има по-висока концентрация на ароматни съединения от тази на друг. Още един пример: процентът концентрацията в една тоалетна вода може да се различава дори и от показаните популярни и често използвани процентни съдържания (виж картинката по-горе). Ето защо, както редица експерти по парфюмите споменават, това означава, че за терминологията на понятията Extrait, EDP, EDT и всички останали не може да бъдат посочени точни и конкретни процентни стойности. Но може да бъдат дадени ориентировъчни референтни стойности. Точно тях сме използвали в информацията за всеки вид парфюм.
От концентрирано ухание, което с няколко капки може да подари забележителен аромат на кожата след нанасянето сутринта до настъпването на нощта, през дълготраен парфюм с аромат за целия работен ден, до тоалетна вода с по-лек и по-малко траен аромат, който освежава за няколко часа и е подходящо решение за горещите летни дни. Да, парфюмите могат да бъдат различни не само в уханието на ароматните "следи", които оставят след себе си, но и в трайността си. А разликите се дължат на степента на концентрация на ароматните вещества. Именно това е и причината днес хората да имат избор между парфюм и тоалетна вода или други парфюмни видове, като афтършейв и одеколон. Това обаче не означава, че парфюмът е по-качествен от тоалетната вода. Просто има варианти, отговарящи на предпочитанията - някои винаги предпочитат по-лека версия на любимия си аромат, други искат по-дълготрайно и натрапчиво ухание, трети са алергични към силния аромат. Да, очевидно понякога деликатното ухание може да е много повече от концентрирания парфюм. И, да - съществуването на различни типове парфюми съвсем не означава, че те са разделени по качество. Дори много често една ароматна композиция се появява в няколко разновидности и единствената им отличителна черта е нивото на концентрация на ароматните вещества.
Най-широко разпространените разновидности на парфюми по света
* Парфюмната композиция е най-концентрираният извлек на ароматните вещества, от която се правят парфюмиращи средства. От микса на аромати в нея се определят характерът, стилът и трайността на парфюма. Композицията задължително се разрежда с водно-алкохолен разтвор (в различни съотношения и количества), който също допринася за определянето на трайността на ароматните нотки от различен тип. Подробна информация за това каква е задачата на различните нотки ухания, както и кога и колко време те се усещат, можеш да прочетеш в "Ароматни нотки на парфюмите".
Важно! Съществуват разлики в параметрите на процентната концентрация за всеки вид. Основната причина е, че различните парфюмеристи и парфюмни компании влагат различни количества масла в техните парфюми и естествено, никой не издава своята рецепта. Например една тоалетна вода на даден производител може да има по-висока концентрация на ароматни съединения от тази на друг. Още един пример: процентът концентрацията в една тоалетна вода може да се различава дори и от показаните популярни и често използвани процентни съдържания (виж картинката по-горе). Ето защо, както редица експерти по парфюмите споменават, това означава, че за терминологията на понятията Extrait, EDP, EDT и всички останали не може да бъдат посочени точни и конкретни процентни стойности. Но може да бъдат дадени ориентировъчни референтни стойности. Точно тях сме използвали в информацията за всеки вид парфюм.
Какво е Parfum Extrait?
Каквато и да е оригинално създадената формула на различните компании обаче едно е сигурно: именно концентрираното до такава голяма степен съдържание на ароматните вещества и съответно по-малкото използвано количество алкохол е основната причина, поради която чистият парфюм е най-дълготрайният. А като такъв, той е и най-скъпият. Продава се в малки флакони (максимум до 15 ml), но това съвсем не е проблем. Все пак чистият парфюм е пестелив помощник - необходимо е да нанасяш много малко количество от него, за да придаваш впечатляващо ухание на кожата.
Някои основни факти и тънкости за нанасянето на парфюмни екстракти:
- Великите парфюмеристи казват, че парфюмите много приличат на хората - те се развиват във времето. Тяхното "израстване" преминава през три фази, които се дължат на трайността и летливостта на различните компоненти в състава им. Когато отворим капачето на флакона, усещаме първите или т. нар. върхови нотки, след тях се усеща характера на избрания парфюм или сърцевите ароматни нотки, а накрая и най-дълготрайните базови нотки. Е, като част от парфюмите, естествено, парфюмният екстракт също подарява 3 вида ароматни нотки, които "ce разгръщат" и можеш да усетиш с времето.
- За да се насладиш (а и всички около теб) на красивото "израстване" на парфюма, условието е да не прекаляваш с количеството и да го нанесеш правилно.
- Най-добре е да нанасяш парфюмният екстракт директно на кожата. Точната рецепта, дадена от парфюмеристите е нанасяне на малко количество върху най-топлите и нежни точки от тялото ни. "Горещи" са зоните, в които най-добре се улавя пулса ни - зад ушите, на китките, в свивките на лактите и в основата на врата.
- Ако нанесеш от ароматния екстракт само зад ушите, по-бързо ще спре да се усеща. Затова най-добре нанеси на още една "горещите" зони на кожата.
- Не е препоръчително чистият парфюм да бъде нанасян върху дреха - поради високата си концентрация е възможно да остави мазни следи върху текстила.
- И не забравяй: добре е да не прекаляваш с количеството - макар и с малко ароматни капки от чистия парфюм, ще се радваш на ухание много дълго време. Това е и уникалното предимство на парфюмните екстракти.
- Още нещо важно - никога не се опитвай да прикриеш неприятната миризма от потта с парфюма. Вместо да добави хубаво ухание, композицията реагира като създава още по-неприятен аромат.
Какво е Eau de Parfum (EDP)?
Eau de Parfum (EDP) се нарежда след чистия парфюм (Parfum Extrait) и също е високо концентриран аромат. Степента на ароматните концентрати при парфюмите от тип EDP варира между 10% и 20% (най-често 15% *). И с подобна концентрация EDP успява да проявява завидна трайност - между 4 и 6 часа, като може да достигне дори до 8 часа (зависи от производителя, варира също и в зависимост от спецификата на човешкото тяло). Именно трайността, въпреки по-ниската концентрация от тази на парфюмния екстракт, е основният плюс на EDP, който мнозина предпочитат. За други е определяща цената - Parfum Extrait е доста по-скъп от Eau de Parfum. А трети дори са алергични към наситения екстракт и затова взимат по-разредената версия EDP. Всъщност парфюмът от този тип е един от най-предпочитаните избори. И като че ли заслужено - подходящ е за специални поводи и за ежедневно използване, като неговата ароматна "следа" може да продължи през целия ден, а и със сигурност ще присъства през цялото време на официалните поводи.
Що се отнася до нанасянето - дори не е необходимо да се пръскаш с много голямо количество, тъй като EDP е силен и както споменахме трае дълго време. Сещаш ли се за израза "Ha една ръка разстояние". Е, той важи и за случаите, когато говорим за парфюмиране с EDP. Според етикета, след като сме си сложили парфюм, уханието му трябва да се усеща в радиус от една ръка разстояние, а всичко отвъд този периметър е прекаляване. Така че - не прекалявай. Все пак по-добре загадъчното и деликатно ухание на парфюм отколкото силен и натрапчив аромат от прекалено парфюмиране. Е, понякога да знаеш кога да спреш може да бъде трудно - признаваме. А това, както обясняват парфюмеристите, се случва, защото рецепторите ни бързо могат да привикват към миризма, което означава, че ние често не усещаме собствения ни силен парфюмен аромат, но другите определено успяват да го доловят. Някои дори може да започне да ги боли глава от силната миризма.
В тази връзка - малко полезни съвети за нанасяне на парфюма:
- Както при композиция на парфюма-екстракт, в EDP също присъстват трите вида ароматни нотки - върхови, средни и базови. Всяка проявява своята ароматна сила по различно време и има различна трайност, благодарение на което парфюмът "израства" във времето. За съжаление понякога да разбереш кога да спреш с нанасянето на количеството парфюм, за да покажеш удивителните му ароматни нотки, е трудна задача. Но следващите стъпки определено са полезни за всеки от нас и намаляват риска с прекаляването на аромата.
- Най-важното е да нанасяш скромно количество, като големите парфюмеристи препоръчват директно нанасяне върху кожата - за предпочитане са най-топлите точки от тялото ни (зад ушите, на китките, в свивките на лактите и в основата на врата).
- Ако нанесеш от ароматния екстракт само зад ушите, по-бързо ще спре да се усеща. Затова най-добре нанеси на още една "горещите" зони на кожата.
- Един добър вариант, който много от дамите използват, е да парфюмираш косата си, след като е измита. Така, при всяко твое движение, околните ще усещат парфюмното ухание.
- Избягвай нанасянето на парфюма върху дрехите, тъй като може да остави мазни петна (може дори да оцвети или обезцвети определени тъкани). Е, не е напълно забранено ароматизирането на дрехи, но най-добре, за да се избегне риска от непоправими парфюмни следи, дрехите да са от естествена материи - лен, памук, вълна, кожа.
- Накрая, но не по важност - не се опитвай да прикриеш неприятната миризма от потта с парфюма. Вместо да добави хубаво ухание, композицията реагира като създава още по-неприятен аромат.
- Препоръчително е също и да не прекаляваш с количеството. Все пак, макар и с малко количество от парфюма, ще се радваш на ухание дълго време.
Какво е Eau de Toilette (EDT)?
Въпреки това, че не достига завидната дълготрайност на концентрираните парфюми, EDT е един от най-популярните аромати, използвани и от мъже, и от жени. Е, да, от една страна, за това допринася достъпната цена, но от друга - за мнозина самите качества на една тоалетна вода са по-предпочитани от тези на парфюма. Освен това и голяма част от парфюмните експерти са на мнение, че понякога EDT определено може да е отличен помощник. Най-вече през лятото, когато нанасянето на един силен парфюм съвсем не придава свежо и неустоимо ухание на кожата, а доста натрапчиво и не много подходящо за летните горещини. Е, "мисията" на EDT парфюма е да осигури лек и освежаващ аромат. И докато един концентриран парфюм може да е удивителен помощник за официални събития, то Eau de Toilette е подходящото ухание за ежедневно носене и един много добър помощник през лятото.
Няколко тънкости и полезни факти за нанасянето на парфюмите от типа EDT:
- В този тип парфюм най-интензивни са върховите нотки, които траят 1 - 2 часа. Ето защо, веднъж нанесен, парфюмът EDT проявява силен аромат в началото и след това той "избледнява". Естествено - трайността на тоалетната вода зависи от производителя, а и от типа кожа - обикновено при сухата кожа е необходимо по-често освежаване на аромата.
- Заради високото съдържание на алкохол в EDT не се препоръчва нанасяне върху косата (изсушава косъма).
- Специалистите в областта на ароматите съветват парфюмирането с тоалетна вода да става от разстояние около 15 cm, за да бъде обхваната по-голяма площ, а и да не се образуват "локвички" по кожата или незаличими петна по дрехите.
- Ето и един трик за удължаване на трайността на парфюмите от типа EDT - нанасяй ги на гръдния си кош и бицепса - така ще са "в капан" между тялото и дрехата ти.
- Има още една тънкост, която помага за трайността на аромата - довери се на козметични комплекти, които съдържат по няколко продукта с еднакъв аромат (душ гел, дезодорант, парфюм от типа EDT, лосион и др.). С тях се получава натрупване на един аромат. А и така няма да се получи ароматно "противоречие".
- На работното място парфюмните експерти препоръчват да се използват свежи, цитрусови и по-леки аромати (парфюм от типа EDT), които да дават усещане за чистота. Тежки, чувствени аромати, някои от дървесните, както и парфюми с акцент на ванилия и мускус са по-подходящи за официални вечерни събития.
Какво е Eau de Cologne (EDC)?
Е, макар и без впечатляваща трайност, одеколонът има свои отличителни черти. И очевидно съвсем не са за пренебрегване, след като, създаден преди повече от 100 години в Кьолн (затова и кръстен така - "Eau de Cologne" в буквален превод означава "Вода от Кьолн"), той и до днес е полезен помощник на мнозина. Особено на мъжете. Да, голяма рядкост е да видиш одеколон, създаден за жена, но съществуват (козметичната марка "Acorelle" например предлага дамски одеколон в каталога си). Всъщност фактът, че има EDC за жени може да е изненадващ за много хора. Но причината е основателна - много производители таргетират одеколоните си само към мъжката аудитория, а и почти всеки днес приема одеколона като продукт, който мъжете масово използват за след бръснене. Просто защото нанасянето на EDC осигурява свеж охлаждащ ефект и ароматно ухание на кожата. Това е и истинската "мисия" на одеколона - да осигури доза свежест и тонизиране с деликатно ухание, но не само след бръснене. Поради това одеколонът умишлено е създаден с разредена формула. А по класическата "рецепта" трябва да включва повече "летливи" ароматни съставки, сред които най-вече цитрусови и билкови нотки. Така одеколон (независимо дали дамски или мъжки) става подходящ помощник за бързо освежаване и придаване на лек аромат на кожата.
Ето и няколко съвета за нанасянето на одеколона:
- През последните години производителите започнаха да предлагат одеколони (и дамски, и мъжки) в шишенца с пулверизатори. Нанасянето им става от близко разстояние чрез 1 - 2 впръсквания директно на кожата. Що се отнася до това къде е най-добре да бъде нанасян одеколонът - експертите съветват, както при парфюмите, отново да се прилага правилото за "горещите" точки на тялото.
- Класическата версия на шишенце без помпичка обаче не е спряна и като че ли е по-популярна дори. Ето и няколко тънкости при нанасянето на такъв одеколон: първо разклати шишенцето и след това сипи малко количество от одеколона върху дланта си. После втрий ръцете си и бързо нанеси одеколона. Парфюмеристите препоръчват "горещите" точки на тялото (китките, зад ушите, врата, сгъвките на ръцете и краката), но без да се прекалява с нанасяне на много от тези зони и на много количество одеколон. Добре е да избереш 2 места - зад ушите и шията - на които да нанесеш малко от парфюма EDC.
- Още една тънкост за освежаващо действие - можеш да напоиш една памучна кърпичка с малко одеколон и след това да разтриеш с нея челото си, ръцете и врата си или зона, в която усещаш горещина, като подмишниците. Алкохолът от одеколона се изпарява бързо и на негово място се появява охлаждащо усещане и нежно ухание.
- Постави количество одеколон на пръста си и нанеси зад ушите и от вътрешната страна на китките си. Това е лесен начин за постигане на лек аромат и е много подходящ за ситуации, в които трябва да бъдеш сред голяма група от хора (когато силните аромати могат да бъдат нетърпими).
- Според парфюмеристите често срещана грешка е да прилагаш одеколона на кожата и след това да разтриваш с ръце нанесеното количество. Това е определено е грешна стъпка, която променя аромата на одеколона. По-добрият вариант са няколко потупващи движения.
- Ако искаш по-дълготрайно ароматно ухание за кожата - одеколонът може да се съчетава с парфюм Eau de Toilette. А ако предпочиташ уханието да е едно и също, довери се на козметични комплекти, които съдържат по няколко продукта с еднакъв аромат (душ гел, парфюм от типа EDT, одеколон, лосион и др.). С тях се получава натрупване на едно ухание и така избягваш ароматното "противоречие".
- Накрая, но не по важност - одеколонът наистина е изключително полезен помощник на мъжете в моментите след бръснене. Алкохолът убива бактериите, а леката ароматна композиция оставя свежо ухание, понякога и успокояващо действие. Вероятно точно тези предимства са причината и днес EDC да бъде по-популярен и по-често създаван за мъжете.
